Нивата на въглероден диоксид са безпрецедентно високи. Това вероятно вече променя химията на човешката кръв
С покачването на нивата в атмосферата хората неизбежно вдишват повече от този газ, което повишава киселинността на кръвта
,fit(1001:538)&format=webp)
Изгарянето на изкопаеми горива и емисиите от въглероден диоксид не просто нагряват планетата. Това климатично замърсяване крие и друг, по-невидим риск: способността му да променя самата химия на човешката кръв.
Преди няколко години респираторният физиолог Алекс Ларкъмб първоначално подхожда със скептицизъм към предложението на свой колега да изследват ефекта от нарастващия въглероден диоксид върху човешкия организъм. „Идеята ми прозвуча странно“, спомня си Ларкъмб, който е начело на звеното по респираторна екологична здравна наука в австралийския институт The Kids Research.
Той обаче решава да проучи темата по-задълбочено и това, което открива, е сериозно обезпокоително, пише CNN.
Алекс Ларкъмб и колегата му Филип Биеруит от Австралийския национален университет анализират над две десетилетия здравна статистика от САЩ. Резултатите разкриват промени в химията на кръвта които изглежда отразяват повишаването на атмосферния въглероден диоксид.
Учените се опират на Националното изследване на здравето и храненето в САЩ, което събира огромен масив от здравна информация от около 7000 американци на всеки две години в периода 1999–2020 г. По думите на Ларкъмб, това е най-всеобхватната база данни по отношение на кръвните показатели, съществуваща до момента.
Екипът се фокусира върху специфични маркери в кръвта, които са тясно обвързани с количеството вдишван въглероден диоксид.
Човечеството е еволюирало в атмосфера със сравнително стабилни нива на въглероден диоксид от около 300 ppm (части на милион). Изгарянето на изкопаеми горива обаче предизвика рязък скок до над 420 ppm днес – абсолютен рекорд в човешката история.
С покачването на нивата в атмосферата, хората неизбежно вдишват повече от този газ, което повишава киселинността на кръвта. Организмът притежава механизми за справяне, включително чрез бъбреците, които започват да произвеждат и задържат повече бикарбонат – ключов елемент за регулиране на киселинния баланс.
Според изследване, публикувано миналия месец в списание Air Quality, Atmosphere and Health, средните нива на бикарбонат в кръвта са отбелязали 7% ръст от 1999 г. насам. Тази тенденция неотлъчно следва покачването на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата през същия период. Ако тези тенденции продължат, нивата на бикарбонат в човешката кръв могат да достигнат „нездравословни стойности“ в рамките на следващите 50 години, заключава проучването.
Обект на изследването са също нивата на калций и фосфор в организма. Една от стратегиите на тялото за неутрализиране на киселинната кръв е костите да абсорбират излишния въглероден диоксид, „заключвайки“ го като калциев карбонат и фосфат. Същевременно бъбреците започват да губят своята ефективност при задържането на калция.
Данните потвърждават, че с времето концентрацията на тези вещества в кръвта намалява: за изследвания период нивата на калций са спаднали с 2%, а тези на фосфор – с близо 7%. Ако това темпо се запази, до края на века показателите могат да паднат под критичните здравословни граници. Авторите на проучването определят тези процеси като „постоянни и прогресиращи промени в химията на човешката кръв“.
Въпреки че данните сочат връзка между нарастващия въглероден диоксид и промените в кръвната химия, авторите подчертават, че са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърди това.
Проучването не отчита други възможни фактори като хранителни навици, лекарства, функция на бъбреците, нива на затлъстяване или времето, което хората прекарват на закрито, където концентрациите на въглероден диоксид обикновено са по-високи.
„Не можем да кажем със сигурност, че тези промени, които наблюдаваме, са на 100% резултат от климатичните промени“, пояснява Ларкъмб. Но ако изводите се потвърдят, това е още едно доказателство, че нарастващото замърсяване с въглероден диоксид трябва да се разглежда не само като екологичен, но и като дългосрочен здравен проблем.
Големият въпрос е как точно тези промени в кръвната химия ще повлияят на хората. Оказва се, че отговорът не е лесен, най-вече защото изследванията в тази област са ограничени.
Според някои проучвания човешкият организъм притежава капацитет да се адаптира към по-високи концентрации на въглероден диоксид. Дори при най-песимистичните сценарии за глобално затопляне, тялото би могло да избегне сериозни негативни ефекти. Това се постига чрез естествени механизми като по-интензивно дишане и засилено производство на бикарбонат.
Ларкъмб обаче подчертава, че подобни аргументи пренебрегват ефекта от натрупването на тези влияния в рамките на целия човешки живот. Данните от изследвания върху животни вече разкриват конкретни последици, сред които увреждания на нервната система и нарушения в сърдечния ритъм. При хората дори краткотрайният престой в затворени помещения с високи нива на въглероден диоксид води до спад в когнитивните способности и затруднява вземането на решения.
„Има все повече малки доказателства, които се натрупват и показват, че вероятно се случва нещо“, допълва Ларкъмб. Той е особено загрижен за въздействието върху децата, които ще бъдат изложени на тези условия най-дълго.
Кристи Еби, професор по глобално здраве в Университета на Вашингтон, която не е участвала в изследването, коментира, че темата не е нова, но досега не е била достатъчно проучена. Според нея наличните данни сочат, че дори при по-високи нива на въглероден диоксид не се очакват „явни здравни ефекти“, макар това да не изключва рискове за по-уязвими групи.
„Все още сме в много ранен етап“, казва Ларкъмб, подчертавайки необходимостта от повече изследвания, тъй като нивата на въглероден диоксид продължават да нарастват.
Посланието на изследването не е „че всички ще умрем и ситуацията е катастрофална“, уточнява той, а че „се случва нещо и трябва да го разберем по-добре“.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)