„Вероятно сега е най-доброто време да бъдеш философ от епохата, когато Аристотел е обучавал Александър Велики“, казва Хенри Адждър – магистър по философия, който консултира британското правителство и редица стартъпи в сферата на изкуствения интелект. И макар думите му да звучат като шега, зад тях стои реална тенденция.

Философите рядко са били особено търсени професионалисти. Но именно изкуственият интелект – технологията, за която мнозина се опасяват, че ще остави милиони без работа – изведнъж изведе на преден план някои от фундаменталните въпроси: Какво е интелигентност? Какво е съзнание? Какво означава една машина да „мисли“?

„Има философи отпреди стотици години, които са разсъждавали върху същите проблеми“, отбелязва Адждър. „Разликата е, че днес тези идеи започват да придобиват материална форма.“

Той е една от най-значимите фигури в интелектуалната история на следвоенна Германия, най-известен със своята теория за изграждането на политически консенсус

Философът на диалога Юрген Хабермас си отиде на 96 години

Някои от най-големите компании в сферата на AI вече активно наемат философи. Google DeepMind и Anthropic разполагат със собствени екипи от специалисти по етика и философия, които участват в разработката на моделите, пише Wired. 

„Определено има много повече философи в тази сфера днес“, коментира Иасон Гейбриъл – етик и ръководител на екипа за социалното въздействие на AI в DeepMind.

В университетите интересът към темата също расте. Все повече висши училища предлагат курсове по етика на изкуствения интелект или комбинирани програми по философия и компютърни науки. „Това е една от най-актуалните теми в момента“, посочва Едуард Харкорт, професор по философия и директор на Института за етика в областта на изкуствения интелект към Оксфордския университет.

С навлизането на големите езикови модели философските въпроси постепенно излизат от сферата на абстракцията. Днес AI системите започват сами да изпращат имейли, да насрочват срещи и да пишат код – тоест действат активно в реалния свят. Тяхното поведение обаче може да засегне не само прекия потребител, но и хората около него. Именно на това Гейбриъл посвещава своите изследвания. „Областта, която в момента се превърна в изключително богато поле за работа, е въпросът за съгласуването на ценностите – или казано по-просто, какво означава технологията да бъде активно добра“, споделя той. „Оказва се, че човек може да вложи огромен брой философски размисли в опити да разбере това.“ 

Въпреки широкия интерес към идеите за машинно съзнание и суперинтелигентност, философите в AI компаниите работят основно върху по-практически проблеми – дезинформация, алгоритмични пристрастия, злоупотреби и поведението на автономните системи.

Някъде из коридорите на огромния офис на DeepMind в центъра на Лондон, Джулия Хаас от екипа по корпоративна отговорност на компанията си задава въпроси като: „Какво всъщност искам да разбера за тези модели? Какво смятам за важно? Как да го измерим? Как да дефинираме тези проблеми? Как да ги комуникираме?“

Хаас е философ на ума и по-конкретно се фокусира върху структурните механизми – тоест интересува се от това как точно функционира съзнанието. Тя е част от DeepMind от пет години, а наскоро е станала съавтор на научен труд, публикуван в списание Nature, който предлага рамка за тестване на това дали големите езикови модели (LLM) притежават морална компетентност. Заедно със своите колеги тя търси най-добрия начин да разграничи истинското морално поведение от неговата повърхностна имитация. Екипът проучва и как най-точно да се отразят различията в моралните ценности между хора от коренно различни култури.

Работата на Хаас е далеч от техническите процеси по обучението на водещия модел на Google – Gemini – или от превръщането му в чатбот за широката публика. „Бих казала, че дейността ни е в съвсем ранен етап от веригата“, споделя тя.

В Anthropic пък философите участват по-пряко в разработката на моделите. Аманда Аскел, една от първите служители на компанията, е сред авторите на т.нар. „конституция“ на Claude – документ с принципи и ценности, които моделът трябва да следва.

Какво е общото между древногръцки философ, френски изгнаник, американски урбанист, немски идеалист и шотландски писател? Разходките

Петима мислители, които вървяха, за да разберат света

„Създаването на тази конституция беше много близко до приложната философия“, казва тя. „По-скоро като да учиш човек как да бъде добър.“

Аскел обръща внимание и на бъдещ момент, в който AI системите ще започнат да участват в разработването на следващите поколения модели. Според нея е важно да не се създава „враждебност“ между хората и машините.

Навлизането на философи в структурите на технологичните гиганти обаче се посреща със скептицизъм от част от академичната общност. Основното опасение е свързано с потенциалния конфликт на интереси – съществува риск заплащането от страна на AI компаниите да компрометира изследователската независимост и обективност на учените.

„Това е много полезно за публичния имидж на тези компании“, твърди Харкорт. „Създава се усещането, че разработват нещо почти свръхчовешко.“

Други предупреждават за риск от т.нар. „ethics-washing“ – използването на етични екипи като форма на корпоративен PR, който да внушава отговорност и безопасност, без реално да променя посоката на развитие на технологиите.

Дейвид Лесли от института „Алън Тюринг“ смята, че философията трудно може да бъде напълно свободна в рамките на голяма корпорация: „Философията е свързана със задаването на големите въпроси. Но когато работиш за технологичен гигант, пространството за тези въпроси неизбежно е ограничено.“

Въпреки критиките, философите в AI лабораториите защитават избора си. Според тях именно достъпът до най-модерните модели им позволява да разбират по-добре рисковете и проблемите, които тепърва ще възникват.

„За да дадеш качествен етичен принос, трябва да имаш достъп до качествена информация“, подчертава Гейбриъл.

В крайна сметка дебатът се свежда до един прост въпрос: ако бъдещето на изкуствения интелект така или иначе ще бъде определяно от няколко огромни компании, не е ли по-добре в стаята да има поне един философ?