Нобеловата награда за физиология или медицина за 2026 г. е присъдена на Карл Дайсерот, Петер Хегеман и Георг Нагел за техните открития, свързани със светлинно активирани йонни канали и развитието на оптогенетиката. Този метод позволява контролиране на активността на отделни нервни клетки в живия мозък чрез светлина.

Решението беше обявено от Нобеловата асамблея към Каролинския институт в Стокхолм. Тримата учени ще си поделят награда от 12 милиона шведски крони, което се равнява на приблизително 1,2 милиона долара. Карл Дайсерот е свързан с Медицинския институт „Хауърд Хюз“ и Станфордския университет в САЩ, Петер Хегеман работи в Хумболтовия университет в Берлин, а Георг Нагел – във Вюрцбургския университет в Германия.

Историята на тазгодишната Нобелова награда започва с изследвания, далеч от човешкия мозък. Хегеман проучва как едноклетъчното водорасло Chlamydomonas се движи към светлина. В началото на 2000-те години той и Нагел откриват протеин, наречен каналродопсин, разположен върху клетъчната мембрана. При осветяване със синя светлина в него се отваря канал, през който в клетката навлизат заредени йони и създават електрически импулс.

Учените установяват, че въвеждането на каналродопсин в други клетки ги прави чувствителни към светлина. Карл Дайсерот въвежда гена за този протеин в нервни клетки на плъхове и демонстрира, че синята светлина може да предизвика нервен сигнал. Пробивът е публикуван през 2005 г., а две години по-късно методът е приложен успешно и в мозъците на живи мишки. Така възниква оптогенетиката.

Двама учени, прокарали пътя към изкуствения интелект, получиха Нобел за физика

Какво всъщност представлява оптогенетиката?

Методът съчетава генетични модификации и светлинна стимулация, което позволява на учените с висока прецизност да контролират специфични нервни клетки. Така изследователите могат да активират или потискат определени неврони и да проследяват промените в паметта, поведението, емоциите или различни физиологични функции. Подходът представлява съществен напредък спрямо по-ранните техники в невронауката.

Дълго време учените са могли да наблюдават кои мозъчни области се активират при определени дейности, но е било значително по-трудно да установят причинно-следствена връзка. Оптогенетиката позволява експериментално да се тестват ефектите от активирането или потискането на точно определени групи нервни клетки.

„Оптогенетиката предоставя възможности за картографиране на мозъка, за които някога можехме само да мечтаем“, коментира Пер Свенингсон, председател на Нобеловия комитет по физиология или медицина.

Пет открития, които не са получили Нобелова награда, а заслужават

През последните две десетилетия технологията се утвърждава като един от ключовите инструменти в съвременната невронаука. С нейна помощ се изследват невронните мрежи, които стоят зад конкретни спомени, емоции и поведения, както и механизмите, свързани с различни неврологични и психиатрични заболявания. Методът има и значителен потенциал за приложение в медицината.

Изследователите проучват оптогенетиката като възможен подход за възстановяване на зрението при пациенти с тежки зрителни увреждания. Макар технологията все още да не е утвърдена като стандартно клинично лечение, тя се разглежда като потенциална основа за бъдещи терапии.

Именно мащабът на този пробив стои зад решението на Нобеловия комитет. Откритията на Дайсерот, Хегеман и Нагел не дават просто още един инструмент за лабораторни експерименти. Те променят начина, по който учените могат да задават въпроси за мозъка и да проверяват отговорите им.

Наградата за физиология или медицина традиционно открива Нобеловата седмица. През следващите дни ще бъдат обявени носителите на отличията за физика, химия, литература и мир, а наградата за икономически науки ще бъде връчена по-късно.