Ако продуктите на Louis Vuitton и Prada изведнъж станат с 30% по-евтини от тези на Zara или H&M, няма да мине много време, преди купувачите да опразнят рафтовете на луксозните марки.

На борсата в момента се случва нещо сходно. Акциите на собственика на Louis Vuitton – LVMH, както и на Prada, се търгуват с необичайно голяма отстъпка спрямо книжата на двете компании за бърза мода. Фактът, че инвеститорите не се хвърлят да купуват, показва нарастващ страх, че най-добрите години за част от луксозните брандове може вече да са останали назад.

Глобалните продажби на луксозни стоки почти не растат вече три години. Големият спор в сектора е дали това е временна пауза или симптом на по-дълбок проблем, пише The Wall Street Journal.

Две тенденции, които превърнаха акциите на луксозните компании в изключително успешна инвестиция през последните 20 години, отслабват. Първата е бурният ръст на търсенето от Китай. Втората – увеличаващият се брой потребители от средната класа в Европа и САЩ, готови да харчат за луксозни стоки.

Това означава, че старият темп на растеж от около 8% годишно едва ли ще се върне скоро.

Китайските потребители са осигурили повече от половината от растежа на индустрията през последните 30 години, но финансовото им състояние изглежда по-слабо, отколкото предполагат официалните данни за БВП на страната.

Китайските домакинства все по-често посягат към спестяванията си. Това обаче не води до по-силни продажби на дребно, които според Bernstein нарастват с под 1% вече пет поредни месеца.

Това може да е знак, че бюджетите на домакинствата са толкова натоварени, че спестяванията се използват за покриване на всекидневни разходи, а не за покупки по желание.

Това лято Пекин обяви 20% данък върху офшорните тръстове на китайски граждани. Спадът на продажбите в луксозните търговски центрове през юли може да е ранен сигнал, че богатите китайски купувачи ограничават скъпите покупки в очакване на тежки данъчни сметки.

Данните за продажбите през третото тримесечие ще покажат дали това вече се отразява на марки като Hermès, които разчитат в голяма степен на най-богатите клиенти.

В същото време потребителите със средни доходи в Европа и САЩ също разполагат с по-малко свободни средства.

Новата вълна от инфлационен натиск, предизвикана от войната с Иран и по-високите енергийни цени, намалява покупателната им способност. Покачващата се доходност по държавните облигации оскъпява и кредитирането за жилища и автомобили, което оставя по-малко пари за чанти за 4000 долара.

Така луксозните марки остават все по-зависими от сравнително тесен кръг свръхбогати клиенти, които продължават да харчат.

За марки като Brunello Cucinelli, които и без това продават основната част от продукцията си на ултрабогати клиенти, това означава почти запазване на досегашния модел.

Но при гигант като Louis Vuitton ситуацията е различна. Компанията продава лукс в много по-широк мащаб. Повече от половината от продажбите ѝ идват от потребители със средни доходи, които не харчат огромни суми поотделно, но съставляват голяма част от клиентската база и обикновено правят по една голяма покупка годишно.

Това обяснява защо инвеститорите не се хвърлят към акциите на LVMH или Prada, въпреки че те са евтини в исторически план.

Като съотношение спрямо очакваната печалба LVMH се търгува с около 30% отстъпка спрямо Inditex, собственика на Zara.

Последният път, когато разликата е била толкова голяма, е през 2016 г. Тогава растежът на LVMH се забави, защото потребителите се бяха изморили от чанти с прекалено натрапчиви лога, а демонстративното показване на богатство стана по-рисково в Китай.

Louis Vuitton успя да обнови продуктовата си линия, а китайското търсене впоследствие отново се засили. След 2020 г. компанията увеличи и фокуса си върху американския пазар.

Инвеститор, който е купил акции на LVMH в началото на 2016 г. и ги е държал през следващите пет години, е получил средна обща годишна доходност от 34%, включително реинвестираните дивиденти.

Днес обаче аргументът за покупка е далеч по-неясен.

Освен натиска върху доходите на потребителите, анализатори на Morgan Stanley посочват и засилената конкуренция от платформите за препродажба на луксозни стоки – фактор, който не беше толкова значим преди десетилетие.

Продажбите на The RealReal например са нараснали със 17% през второто тримесечие.

Пазарът сякаш подсказва, че по-достъпни марки като H&M и Zara могат да спечелят, ако бивши клиенти на луксозния сегмент започнат да слизат към по-ниски ценови категории.

Собственикът на Cartier – Richemont – се представя по-добре от LVMH. Акциите му се търгуват при сходно съотношение цена/печалба с това на Inditex.

Продажбите на Cartier растат силно, защото марката успява да привлича клиенти от различни доходни групи – качество, което може да се окаже ключово в икономика с все по-голямо разслоение.

Цените на продуктите ѝ варират от няколкостотин долара за семпъл пръстен до 10 млн. долара и повече за поръчкови бижута.

С отслабването на финансовото състояние на клиентите луксозните брандове се изправят пред избор: или да направят продуктите си по-достъпни, или да задържат цените и да приемат свиване на бизнеса.

И в двата случая акциите на луксозните компании вече изглеждат като съвсем различен тип инвестиция за инвеститорите, които доскоро ги оценяваха заради силния растеж, високите оперативни маржове и почти неограничената им способност да вдигат цените.

В социалните мрежи вече се води оживен спор дали луксозните марки все още предлагат достатъчно стойност срещу цената си.

Съдейки по случващото се на борсата, инвеститорите също имат все повече съмнения.