Европейската централна банка предлага нови мерки за подобряване изискванията и надзорните практики за малките и несложни институции финансови институции в еврозоната.

Те включват разширяване обхвата на банките, които се ползват от рамката за SNCI, намаляване честотата на определени надзорни дейности, опростяване на изискванията за стрес-тестове и корпоративно управление, както рационализиране на задълженията за отчитане, става ясно от нова публикация в блога на ЕЦБ.

В нея се отбелязва, че разнообразието на европейския банков пейзаж е една от неговите силни страни, като наред с големите и диверсифицирани банкови групи, Европа се възползва и от гъста мрежа от по-малки и местни банки, дълбоко вкоренени в своите общности.

Според Франк Елдерсън, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и заместник-председател на Надзорния съвет, тези институции играят важна роля във финансирането на домакинствата и малките и средните предприятия, като помагат на иновативните идеи да се превърнат в успешни продукти и подкрепят заетостта и инвестициите в региона.

Банковият сектор, съчетаващ разнообразни бизнес модели и области на експертиза, е в състояние по-добре да задоволи нуждите на европейската икономика, което е от съществено значение за конкурентоспособността, допълва икономистът.

Банковият сектор в новия глобален ред: Среда на устойчиви рискове, но с фокус към растеж

Но по-малките и по-малко сложни банки не са имунизирани срещу риск. Както всички финансови институции, те са изправени пред все по-несигурна външна рискова среда, като геополитическите рискове, киберустойчивостта в ерата на авангардните модели на изкуствен интелект, дигитализацията, рисковете, свързани с климата и природата.

Вложителите в по-малките банки трябва да бъдат също толкова уверени, че спестяванията им са в безопасност и че банката им е добре управлявана, устойчива и подчинена на строги стандарти за управление на риска, колкото и тези в по-големите институции.

По-ефективна рамка, силно ориентирана към риска и насочена към преодоляване на най-съществените уязвимости, позволява на по-малките банки да се съсредоточат върху ключовите си рискове, да останат сигурни и да продължат да изпълняват своята фундаментална роля за икономиката.

ЕЦБ: Банките в еврозоната са стабилни, но надзорът през 2026-2028 г. се засилва

Защо пропорционалността е от значение

Вместо да се създава отделен пруденциален режим за по-малки банки, Надзорният съвет на ЕЦБ счита, че съществуващата рамка за малките и средни кредитни институции (SNCI) представлява естествената основа за по-нататъшен напредък в пропорционалността.

Този подход гарантира, че рисково-ориентираният характер на пруденциалната рамка се запазва за всички банки.

Въз основа на препоръките на Работната група на високо равнище за опростяване ЕЦБ и националните компетентни органи в рамките на европейския банков надзор съвместно са проучили начини за укрепване на пропорционалността по отношение на малките и средни кредитни институции.

Някои от тези мерки могат да бъдат предприети от надзорните органи в рамките на съществуващата рамка, докато други биха изисквали промени в законодателството на ЕС или действия от страна на други европейски органи.

ЕЦБ: Стейбълкойните могат да причинят отлив на депозити и нестабилност за банките

Тази инициатива, насочена конкретно към малките банки, се добавя към по-широката програма за реформи за опростяване, която се реализира от европейския банков надзор и която амбициозно се стреми към ефективност, ефикасност и фокус върху риска, допълва в блога си ЕЦБ.

Централната банка на еврозоната предлага промяна в рамката на ЕС, която да даде възможност на националните органи да повишат прага на общите активи в определението за „некомплексни финансови институции“ (SNCI) – от сегашните 5 милиарда евро до 10 милиарда евро, ако сметнат това за целесъобразно въз основа на размера и структурата на местния сектор на големите и сложни институции (LSI).

По същия начин ЕЦБ предлага промени в регулаторната рамка.

Съгласно действащата регулация за SNCI могат да се считат само банки, които, наред с другото, подлежат на опростено планиране на възстановяването и преструктурирането.

Въз основа на опита си с различни институции ЕЦБ и националните компетентни органи считат, че позоваването на стратегия за ликвидация в плана за преструктуриране на дадена банка би било по-ясен показател за липсата на сложност. Това би отговорило на факта, че значителен брой институции, особено в по-малките държави-членки, понастоящем не отговарят на критериите за SNCI поради чисто технически аспекти, дори когато те не са сложни от гледна точка на преструктурирането.

ЕЦБ: Пазарите подценяват риска, Европа не трябва да облекчава банковото регулиране

Предложените промени в определението за SNCI могат да доведат до това до 85% от малките и средни кредитни институции (LSI) да попаднат в тази категория, което би позволило около 150 банки да са класифицирани като SNCI.

От ЕЦБ считат, че принципът на пропорционалност следва да е подкрепен чрез гарантиране, че категорията „SNCI“ се използва систематично в пруденциалното регулиране. Това би гарантирало, че всички нови законодателни актове и актуализации на съществуващата регулаторна рамка включват конкретни разяснения относно начина, по който те се прилагат към SNCI, и би позволило създаването на консолидиран набор от правила, приложими за SNCI.

Промяна в практическия надзор

Промяната в законодателството е само една част от решението, отбелязват от ЕЦБ.

Пропорционалността и рисково-ориентираният надзор могат да бъдат допълнително подобрени чрез начина, по който се осъществява надзорът на практика. Важно е да се отбележи, че това не изисква промени в законодателството на ЕС.

Например, процесът на надзорен преглед и оценка (SREP) и свързаният с него надзорен преглед на вътрешните процеси за капиталовата и ликвидната адекватност са основни компоненти на набора от надзорни инструменти.

Надзорните органи могат, когато това се счита за целесъобразно от гледна точка на риска и е достатъчно за ефективното изпълнение на мандата им, оценяват отделните рискови елементи само в многогодишен хоризонт.

ЕС иска единен капиталов пазар. Борсите и банките се борят за сделките

В бъдеще някои субекти може да не са обект на SREP за период от две до три години. Това изисква надзорна преценка, така че SREP да продължи да се провежда по-често в случаите, когато основните рискове налагат по-задълбочен контрол.

Допускането на тези „интервали без SREP“ би могло да облекчи натоварването на банките, без да се засяга качеството на надзора. Казано по-просто: когато рисковете са ниски, някои надзорни оценки на практика ще се извършват още по-рядко, което ще намали тежестта върху банките, без да се подкопава ефективността на надзора.

Стрес-тестове и отчети

Що се отнася до надзорните стрес-тестове, ЕЦБ възнамерява да провеждаме редовни упражнения по метода „отдолу-нагоре“ (при които банките изготвят и представят свои стрес-прогнози) само за избрани SNCI.

Като залага на подход „отгоре-надолу“, натоварването на почти 1 000 SNCI, които понастоящем са обект на стрес-тестове по този метод, може да се облекчи значително.

ЕЦБ подлага банките на стрес тест за отразяване на геополитическия риск

Що се отнася до отчитането, вече са в ход различни инициативи. Например, системите на ЕЦБ са адаптирани така, че да може да бъде въведен праг на важност за повторно подаване на отчети, веднага щом бъдат финализирани съответните законодателни промени.

Освен това въвеждането на категорията SNCI в Регламента на ЕЦБ за FINREP трябва да започне през 2027 г. с публична консултация, като по този начин се гарантира, че всички SNCI ще се възползват от значително намаляване на обема на надзорното финансово отчитане в сравнение с пълната версия (от около 13 500 до приблизително 700 задължителни данни).

Междувременно планираните преразглеждания на техническите стандарти за надзорното отчитане имат за цел да доведат до премахването на множество шаблони, елиминирането на припокривания и освобождаването на SNCI от задължение за подаване на определени шаблони.

ЕС планира мащабен стрес тест за небанкови институции

Следващи стъпки

Целта на предложените промени не е да се понижат стандартите, а да се постигнат по по-ефективен и пропорционален начин, отбелязва ЕЦБ.

Важно е също така всеки опростен режим за по-малките банки да бъде съпътстван от надеждна, гъвкава и ефективна рамка за управление на кризи.

По-пропорционалният и рисково ориентиран надзор може да помогне на по-малките банки да насочат ограничените ресурси към рисковете, които са от най-голямо значение, чрез стабилно управление, обслужване на клиентите, инвестиции в конкурентоспособност, повишаване на ефективността и запазване на конкурентната им позиция във все по-силно технологично ориентиран финансов сектор.

С намаляване на излишната сложност и административна тежест за малките банки тези мерки могат да подпомогнат конкурентоспособността на разнообразния банков сектор в Европа – без да се компрометира устойчивостта. Става дума не за отслабване на защитните механизми, а за гаранция, че надзорът е рисково ориентиран, ефективен и пропорционален.

Като следваща стъпка ЕЦБ вече се подготвя да приложи предложените мерки за опростяване. Ще се работи в тясно сътрудничество с институционалните партньори, с цел те да се подобрят още повече.

В допълнение към тези предложения, ЕЦБ остава напълно ангажирана с амбициозните инициативи за опростяване. Нашата цел е ясна: да направим надзора по-ефикасен, по-ефективен и по-ориентиран към риска, като същевременно продължим да запазваме устойчивостта на банките, завършва публикацията на Централната банка.