През октомври миналата година Ник Сторонски посещава най-големия производител на луксозни яхти в света.

Основателят на Revolut току-що се е наредил сред най-богатите хора във Великобритания, след като продажба на акции оценява финтех компанията му на 75 млрд. долара. Разходката му из огромната корабостроителница Lürssen-Kröger в Северна Германия прилича на своеобразна обиколка на победата, разказва Financial Times.

42-годишният предприемач разглежда внушителна 102-метрова яхта, която след завършването си ще разполага с басейн и фитнес зала с камера за криотерапия. Сторонски е очарован и в крайна сметка се съгласява да я купи за 350 млн. евро.

Спътникът му в това пътуване – брокерът на яхти Крис Сесил-Райт – далеч не е толкова доволен. Според съдебни документи, цитирани от FT, той твърди, че Сторонски в крайна сметка го е отстранил от сделката - купил е яхтата директно от собственика ѝ, въпреки че именно Сесил-Райт е посредничил при договарянето. Сега компанията му съди Сторонски за 17,5 млн. евро неплатена според комисиона. Отсрещната страна определя иска като неоснователен.

Разказаната от FT история е показателна за това как Сторонски е изградил базирания във Великобритания финтех гигант – по свой образ и подобие. И той, и компанията му се движат бързо, възползват се от възможностите и нерядко оставят недоволни по пътя си.

Revolut измина пътя от дръзък стартъп до институция, на която вече завижда дори Уолстрийт. Последната продажба на нейни акции я оцени на 115 млрд. долара – повече от всяка британска банка с изключение на HSBC.

Комапанията има повече от 80 млн. клиенти в 40 държави – включително САЩ.

Сега иска да превърне все още младия си кредитен бизнес в пълноценна банка и да разтърси индустрията по начина, по който Ryanair промени авиацията.

Ако успее, всяка компания за финансови услуги в Европа ще трябва да се съобразява с Revolut.

Преди това обаче трябва да преодолее няколко сериозни препятствия. Въпреки че получи редица банкови лицензи – включително от Bank of England след продължително забавяне – част от потребителите все още нямат достатъчно доверие в компанията, за да държат при нея големи суми. Една от възможните причини е историята ѝ на недостатъчно стриктен вътрешен контрол и управление на риска.

В същото време, навлизайки в по-строго регулирани кредитни пазари и разширявайки присъствието си в нови държави, Revolut трябва да съхрани бързината и иновативния подход, които досега ѝ позволиха да расте толкова стремително.

В крайна сметка, за разнообразния кръг инвеститори в групата това е едва началото. Алекс Имерман, партньор във фонда за рисков капитал Andreessen Horowitz, който инвестира при последната продажба на акции на Revolut, определя компанията като „една от най-интересните в света“.

„Наистина смятам, че това може да се превърне в компания за един трилион долара“, казва той пред FT.

Сред почитателите на Revolut e и главният изпълнителен директор на JPMorgan Джейми Даймън, който тази година призна, че „завижда“ на напористия нов конкурент.

„Самонасочващите се ракети“ на Revolut привличат вниманието на ЕЦБ заради рискове при одобряването на нови продукти

Бързината е заложена в Revolut още от самото начало. Роденият в Русия Сторонски – бивш шампион по плуване – основава компанията през 2015 г., разгневен от таксите за обмяна на валута, които традиционните банки начисляват на клиентите си при пътувания в чужбина.

Revolut бързо печели по-младите потребители с добре разработеното си мобилно приложение и ниските такси за валутен обмен.

„Това, което наистина ги отличи, е колко харесван е продуктът им и как се разпространи от уста на уста“, казва Имерман от Andreessen Horowitz. Той противопоставя Revolut на т.нар. необанки в САЩ, които все още привличат повечето си клиенти чрез реклама.

Алон Купърман, партньор в Bullhound Capital – един от малките ранни инвеститори в Revolut – казва пред FT, че именно тази способност на продукта да се разпространява органично сред потребителите е била моментът, в който фирмата му е осъзнала потенциала на Revolut и е решила да инвестира.

Сторонски насърчава и т.нар. култура на „самонасочващи се ракети“, която позволява на служителите да експериментират с ограничен надзор и да създават нови продукти – от eSIM услуги до търговия с криптовалути.

Заради огромния набор от услуги Revolut все по-малко прилича на банките, които иска да измести, и все повече – на китайските „приложения за всичко“ като Alipay и WeChat, които започват като платежни платформи, но добавят множество други услуги за потребителите си.

Revolut отчита рекордна печалба и се готви за агресивна експанзия

Необичаен бизнес модел

Четирите големи британски банки генерират по-голямата част от приходите си чрез нетния лихвен марж – разликата между лихвите, които плащат на вложителите, и тези, които начисляват на кредитополучателите.

При Revolut картината е различна. Три четвърти от приходите на компанията от 4,5 млрд. паунда през миналата година идват от такси за услуги – включително търговия с криптовалути и валути, картови плащания и месечни абонаменти за премиум услуги, които предлагат привилегии като достъп до офисите на WeWork или летищни салони. По-малко от 1 млрд. паунда идват от нетен лихвен доход.

Нито едно от тези ключови бизнес направления не формира значително повече от една пета от общите приходи. Четирима различни инвеститори посочват пред FT, че това е едно от големите предимства на Revolut, тъй като прави компанията по-малко зависима от движенията на лихвените проценти.

Отвъд сянката на „твърде голям, за да фалира“: Има ли решение ребусът на европейската банкова система

Порастването

Revolut кандидатства за британски банков лиценз пред Prudential Regulation Authority към Bank of England през 2021 г., но процедурата се сблъсква с множество препятствия.

Одиторът на групата BDO забавя заверката на отчетите, тъй като не може да потвърди част от приходите, а банковият регулатор се тревожи, че механизмите за управление на риска не успяват да догонят международния растеж на компанията. Освен това дотогава банков лиценз никога не е бил издаван на компания с мащаба, който Revolut вече е достигнал.

Отношенията се изострят, като Сторонски критикува регулаторите, че действат прекалено бавно и са прекалено „водени от принципи“.

Преживяното обаче води до сериозно преструктуриране в Revolut. Компанията разширява борда си, назначава главен изпълнителен директор за Великобритания, създава отделен управленски екип за банковия бизнес и наема повече специалисти по съответствие с регулациите и управление на риска, за да отговори на изискванията на Bank of England.

Промяната личи и в по-малки детайли. Когато Revolut отваря първите си офиси в Canary Wharf, по стените свети в неон прочутото безцеремонно мото: „Get shit done“.

Днес табелата вече я няма, а за паролата на офисния Wi-Fi компанията използва далеч по-приемливото за всякаква аудитория „get it done“.

Усилията дават резултат. През март Revolut най-накрая получи пълен банков лиценз във Великобритания. Други регулатори последваха примера, което означава, че компанията може да приема депозити и да ги използва за финансиране на кредити на съответните пазари.

Някои обаче остават скептични дали Revolut може – и дори дали действително иска – да се превърне в сериозен кредитор.

„Изграждането на необходимия експертен капацитет за оценка на кредитоспособността, кредитната инфраструктура и регулаторния капитал, необходими за мащабно кредитиране – при липса на стратегическо придобиване – вероятно ще отнеме няколко години“, пишат анализатори на JPMorgan.

Миналата година общият кредитен портфейл на Revolut достига 2,2 млрд. паунда – повече от два пъти над нивото година по-рано, но все още незначителен дори в сравнение с по-малки специализирани кредитори.

Ел Харар от BNP отбелязва, че разрастването на кредитния портфейл ще добави кредитен риск към бизнес модела.

„Те успяха да изградят позиция, която ги постави в изключително благоприятна ситуация – можеха да растат бързо, без да поемат съществен кредитен риск“, казва той. „С навлизането им в кредитирането възвръщаемостта може да се превърне във фактор, който трябва да се следи внимателно.“

На този фон компанията ще наема специалисти по оценка на кредитоспособността и моделиране на кредитния риск, докато развива кредитните си продукти.

Revolut получи пълен банков лиценз във Великобритания след години чакане

Проблемът с доверието

Анализ на Citibank от април показва, че средният депозит в Revolut е само малка част от този в четирите големи британски банки. И макар компанията да е привлякла милиони клиенти, сравнително малко от тях я използват като своя „основна“ банка – сметката, по която получават заплатата си.

В резултат Revolut генерира значително по-малко приходи на клиент от традиционните си конкуренти.

Отчасти това е наследство от бурните ранни години на компанията. Данни на британската Financial Ombudsman Service, анализирани от потребителската организация Which?, показват, че въпреки сравнително малкия си размер Revolut е получила най-много оплаквания, свързани с измами, сред всички банки и финтех компании.

Между януари и август 2025 г. клиенти на Revolut са отнесли 1875 случая до омбудсмана. Компанията е била начело на тази класация и през предходната година. Revolut заявява, че е предприела редица инициативи за борба с измамите.

Смята се, че пълният банков лиценз ще промени това. Той осигурява защита на клиентските депозити до 120 000 паунда чрез британската Financial Services Compensation Scheme.

Revolut открива първия си летищен салон в Копенхаген през 2027 г.

Ще се разреди ли тайната съставка?

С навлизането на Revolut в по-силно регулирани бизнеси някои се опасяват, че компанията ще трябва да пожертва част от „тайната съставка“, която ѝ позволи да иновира и да расте толкова бързо.

Анализаторите на JPMorgan отбелязват, че плановете за международна експанзия – включително инвестиции от 10 млрд. паунда за навлизане на 30 нови пазара до 2030 г. – „значително ще увеличат регулаторната и оперативната сложност, разходите, несигурността и риска“. Разходите ще растат и заради това, че дейността на Revolut ще бъде наблюдавана от все повече регулатори.

Напрежението по тази линия стана особено видимо миналата година, когато Европейската централна банка наложи ограничения върху растежа на европейския бизнес на Revolut, след като установи „недостатъци“ в системите за контрол и управление на риска, които трябва да следят изключително бързото пускане на нови продукти.

Купърман от Bullhound Capital обаче смята, че ползите ще надделеят над рисковете.

„Регулацията може да означава, че на компанията ще ѝ бъде малко по-трудно да се движи със същата скорост, но това се компенсира от наличието на изключително силна регулаторна рамка“, казва той пред FT.

Одобрението на родния пазар ще ускори и международната експанзия, тъй като регулаторите в други държави ще се чувстват по-спокойни по отношение на дейността на групата, добавя той.

За Брендън О'Бойл, ръководител на финансовите инвестиции във фонда за рисков капитал Coatue, който оглави последната продажба на акции на Revolut, „неуморната способност за изпълнение“ и дигиталният модел превръщат компанията в „убедителен кандидат да се превърне в значим играч в паневропейското банкиране“.

„Проникването сред потребителите все още е под 10% на повечето европейски пазари“, казва той. А по отношение на приходите от един потребител компанията „едва е докоснала повърхността“ на потенциала си.