Европейските фондови борси настояват финансовите министерства да застанат на тяхна страна в спор, който те определят като битка за оцеляване срещу инвестиционните банки.

Докато ролята им в насочването на капитал към европейските компании отслабва, националните борси получават все по-голямо внимание от най-високите политически равнища.

В петък финансовите министри на ЕС се събират в Брюксел, за да обсъдят графика за преговорите по реформите на капиталовите пазари. Борсите се надяват сред тях да има и промени в правилата, по които инвестиционните банки извършват сделки с акции извън публичните пазари.

За гиганти като Goldman Sachs и JPMorgan обаче това е борба за политическо влияние, а не проблем, който изисква регулаторна намеса. Те също засилват лобисткия натиск, за да попречат на борсите да върнат по-голяма част от търговията към публичните платформи.

Сблъсъкът идва в момент, когато дългогодишният опит на ЕС да изгради финансов пазар по американски модел получава нов политически тласък, особено сред шестте най-големи икономики в блока.

При успех от проекта могат да спечелят и борсите, и инвестиционните банки. Целта на европейските политици е повече компании да набират капитал чрез продажба на акции на големи институционални и индивидуални инвеститори.

Борсите твърдят, че банките, предимно гиганти от Уолстрийт с дейност в Европа, привличат поръчки на индивидуални инвеститори, които иначе биха минали през публичните пазари. Банките от своя страна обвиняват борсите, че използват геополитическата несигурност, за да ограничат финансова услуга, която става все по-популярна, пише POLITICO.

Залогът е голям, докато европейските законодатели договарят пакета за интеграция и надзор на пазарите, известен като MISP. Победителят ще получи значително влияние върху бъдещето на търговията с акции в Европа и върху приходите, които тя носи.

Публично срещу непрозрачно

Основният спор е дали прекалено голяма част от сделките с акции се изместват от публичните пазари към частните системи на банките, където изискванията за прозрачност са по-слаби.

Тези платформи са известни като систематични участници за собствена сметка. ЕС създаде специални правила за тях след световната финансова криза. Услугата е предназначена основно за големи фондове и брокери, които сключват сделки за милиони или милиарди евро.

Частните платформи им позволяват да намерят насрещна страна, без предварително да разкриват намеренията си пред целия пазар. Така те избягват риска други участници да използват информацията и да повлияят на цената преди приключването на сделката.

Този модел е доходоносен за инвестиционните банки, които печелят от разликата между цените „купува“ и „продава“.

Между 2022 и 2025 г. делът на търговията в тези непрозрачни системи се е удвоил до 10%. За същия период делът на сделките, извършвани на публичните борси, е спаднал от 39% на 26%, пише POLITICO.

Борсите се опасяват, че банките постепенно им отнемат бизнеса, и настояват европейските политици да върнат повече сделки към публичните пазари.

„Някой все още трябва да ми обясни защо най-големите банки на планетата работят по съвсем различни правила, когато извършват една и съща дейност“, казва пред POLITICO Нилс Браб, началник на кабинета на Deutsche Börse.

Банките обаче твърдят, че тези системи привличат повече бизнес към Европа.

„Не мисля, че участник с пазарен дял от 10% може да бъде определен като заплаха за функционирането на пазара“, коментира Адам Фаркаш, главен изпълнителен директор на Асоциацията на финансовите пазари в Европа, която представлява инвестиционните банки от двете страни на Атлантика.

„За да увеличите ликвидността, трябва да привлечете повече участници и инвеститори. Ако пуснете два отбора на футболния терен и искате да гледате добър мач, няма да вържете ръцете и краката на единия“, добавя той.

Пореден сблъсък

Новият спор избухва по-малко от две години след като двете страни постигнаха компромис за създаването на общ европейски поток от информация за цените на акциите, който трябва да дава по-ясна картина къде се сключват сделките.

ЕС се съгласи този консолидиран поток от пазарни данни да включва котировките „купува“ и „продава“ още преди сделката да бъде извършена. Борсите се противопоставяха, тъй като продажбата на подобна информация е важна част от бизнеса им.

Великобритания в момента води почти същия ожесточен спор. Очаква се местният регулатор да включи предварителните данни за поръчките в британската система, въпреки категоричните възражения на Лондонската фондова борса.

За политиците обаче залогът надхвърля избора между борсите и банките.

Поредицата от кризи натрупа толкова големи държавни дългове, че правителствата вече трудно могат сами да финансират модернизирането на европейската икономика. Необходимите инвестиции се оценяват на около 1 трлн. евро годишно, а опасенията са, че ЕС ще продължи да изостава от САЩ и Китай.

Целта на Брюксел е да привлече външен капитал и да превърне европейските спестители, които държат около 11 трлн. евро в брой и депозити, в дългосрочни инвеститори. Така стартъпите ще могат по-лесно да набират средства от европейски капиталов пазар, подобен на американския.

Засега борсите имат преднина в лобистката битка. Те са убедили шестте най-големи икономики в ЕС, известни като Е6, да настояват в законодателния пакет MISP да бъдат включени изисквания банките да предоставят повече информация за сделките в частните си системи.

Гласът на националните борси традиционно тежи пред политиците заради ролята им в набирането на капитал за бизнеса. В сегашната икономическа среда влиянието им е още по-голямо, тъй като финансовите министри се тревожат от преместването на европейски компании в САЩ.