Поскъпването на лаптопите и смартфоните, а вероятно скоро и на автомобилите, се превръща в неприятен страничен ефект от треската за AI. Натискът върху пазара обаче далеч не е приключил.

Главният финансов директор на Samsung Electronics предупреди, че недостигът на чипове за съхранение на данни вероятно ще се задълбочи през 2027 г., а предлагането ще остане ограничено и през 2028 г.

Кризата вече получи прозвището „RAM-агедон“ по името на RAM, или оперативната памет в компютрите.

Причината е, че производителите на чипове пренасочват капацитет към паметта с висока пропускателна способност, известна като HBM. Тя е по-усъвършенстван тип компютърна памет, за която има огромно търсене за обучението и работата на AI системи.

В In-Technology Services, един от многото малки търговци, събрани в компютърния център Wan Chai в Хонконг, изложените продукти трябва да помогнат на клиентите, които „не знаят какво се е случило“, разказва пред AFP управителят Уейд Лам.

Магазините в центъра предлагат всевъзможна техника, от компютърни компоненти до електронни устройства и игрови конзоли.

Кен Там, управител на Videocom Computer, която е специализирана в сглобяването на компютри по поръчка, казва, че оборотът се е свил наполовина, откакто цените започнаха да растат през септември.

Модул с 16 гигабайта RAM допреди това е струвал между 300 и 400 хонконгски долара, или около 35–45 евро. Сега цената му е достигнала 1500 хонконгски долара.

„Когато нещо внезапно поскъпне толкова много, клиентите започват да изпитват психологическа бариера“, казва Там пред AFP.

„Ако наистина им трябва, ще го купят.“

В противен случай хората изчакват или свалят изискванията си и избират памет с по-ниска производителност, допълва той.

Китайската конкуренция

Цените на паметта за персонални компютри и смартфони са около пет до шест пъти по-високи в сравнение с година по-рано, посочва Ели Уанг, анализатор в базираната в Тайван компания за пазарни проучвания TrendForce.

Надпреварата за AI донесе огромни печалби и рязък скок на акциите на трите най-големи производители на чипове памет в света: южнокорейските Samsung Electronics и SK hynix, както и американския гигант Micron.

На четвърто място е ChangXin Memory Technologies, или CXMT. Миналия понеделник тя се превърна в най-скъпата компания в континентален Китай при борсовия си дебют в Шанхай, пореден знак за силния интерес към сектора.

Като сравнително нов участник CXMT „все още изостава при най-модерните технологии“, коментира пред AFP Джеймс Джао, старши главен анализатор в изследователската компания Omdia.

HBM се използва в сървърите на центровете за данни, където подпомага работата на други мощни чипове, включително произвежданите от американския гигант Nvidia. Те извършват изключително сложните изчисления, необходими за AI системите.

При конвенционалната RAM и използваната в компютрите DRAM обаче „сегашната пазарна среда на ограничено предлагане“ може да даде на CXMT предимствата на късно навлизащ участник, смята Джао.

В търговски център в друга част на Хонконг инвестиционният банкер Хенри Уонг разказва, че е предпочел да увеличи оперативната памет на стария си лаптоп, вместо да купува нов модел с по-добри характеристики.

„След като увеличих паметта, установих, че компютърът работи много гладко, и вече спрях да мисля за нов“, казва той пред AFP.

Разходите продължават да растат

Автомобилните производители съобщават, че разходите за компютърните системи в превозните средства се увеличават. Това скоро може да доведе и до по-високи цени на новите автомобили.

В токийския технологичен квартал Акихабара 30-годишният графичен дизайнер от Белгия и специалист по сглобяване на компютри Шарл Брус казва, че цените на оперативната памет, видеокартите и дънните платки са достигнали „абсурдни равнища“.

За услугата си „PC & Chill“ Брус вече не купува предварително компоненти, с които да сглобява готови машини, защото това излиза твърде скъпо. Вместо това клиентите сами придобиват необходимите части, а той ги сглобява.

Недостигът на чипове кара хората да избират по-евтини лаптопи вместо настолни компютри, които могат да се използват до десетилетие, посочва Брус.

„Не съм сигурен, че това е нещо добро. В крайна сметка хората купуват продукти с по-кратък живот, което подхранва цикъла на потребление.“