3D принтерите вече не се използват само за масово производство на детайли. Те все по-често намират приложение и в хранителната индустрия, където през дюзата преминават съставки като шоколад, сирене или растителни алтернативи на месо вместо пластмасова нишка. Материалите се наслагват слой по слой до получаване на предварително зададена форма, която първо се създава дигитално.

На пазара вече оперират няколко компании, сред които украинско-българската Chocola3D, испанската Natural Machines и германската Print2Taste. Засега технологията остава нишова и се използва основно в сладкарството, болниците и други специализирани приложения. Масовото ѝ навлизане в домакинствата все още изглежда отдалечено, съобщава Euronews.

Разработката на Chocola3D започва през 2014 г., а компанията е основана няколко години по-късно. По данни на компанията устройствата вече се използват в Украйна, България, Германия и Естония. Потребителите зареждат многократни спринцовки с различни пастообразни съставки като шоколад, сирене, месо, зеленчуци или грахов протеин. Системата поддържа работа с над 26 различни материала.

За разлика от устройства, които използват затворени системи с капсули, Chocola3D не обвързва потребителя с конкретни консумативи. Това дава повече свобода, но има и недостатък – настройките за печат трябва да бъдат определени от самия потребител. Цените също остават сериозна бариера. В зависимост от производителя един хранителен 3D принтер може да струва от няколкостотин до няколко хиляди евро.

Според Марио Йекле, специалист по хранителни технологии в University of Hohenheim, самият производствен процес не е толкова екзотичен, колкото звучи. „Първо произвеждаме фина паста. След това тя се оформя – точно както у дома се работи с пош при приготвянето на сладкиши. После всичко се нагрява, както във фурна или тиган“, обяснява той пред Euronews.

Новостите се крият най-вече в дигиталната подготовка и възможността формата на крайния продукт да бъде проектирана предварително на компютър.

Сладкари вече използват технологията за производство на марципанови фигурки за сватбени торти. Според Йекле най-голям потенциал има при персонализирани изделия и малки серии от до около 200 броя.

Новият експортен хит на Китай: Евтини 3D-принтирани дронове прехващачи

По-сложната част идва след печата. Материалът трябва да бъде достатъчно течен, за да премине през принтера, но след това да стане достатъчно стабилен, за да може храната да се консумира нормално. Това може да стане чрез допълнително нагряване във фурна или в самата печатна камера.

Йекле дава пример как тази технология може да се използва у дома. Ако човек желае да приготви растителна алтернатива на стек, е достатъчно да изпрати дигиталния модел към принтера. Процесът отнема между пет и 15 минути, а шаблоните могат да се получат от база данни, приложение или директно от производителя на суровината.

Той посочва като основно предимство възможността за прецизен контрол върху състава.

Например растителен заместител на месо може да съдържа значително повече фибри от традиционното месо, което по принцип не съдържа хранителни влакнини. Въпреки това масовото навлизане в домакинствата вероятно ще отнеме поне пет до десет години. В момента липсва изградена верига за доставка на консумативи и пълнители.

Йекле подчертава и друг важен аспект: колкото по-малко предварителна обработка изискват суровините, толкова по-малко енергия е необходима. Екипът му работи и с остатъчни продукти от хранителната и земеделската индустрия, които чрез 3D печат могат да се превърнат в нови храни.

Две години затвор за притежание на схема за 3D оръжие предлага ЕК

Най-напреднала технологията изглежда именно там, където са необходими малки количества и много прецизно дозиране. Екип от University Medical Center Hamburg-Eppendorf тества дъвчащи таблетки с вкус на малина и във форми на сърца и звезди, предназначени за деца с онкологични заболявания, които преминават през химиотерапия.

Целта е лекарствата да бъдат по-лесни за приемане от деца, които имат проблем с вкуса или размера на стандартните таблетки. В болницата се провеждат и тестове за индивидуално дозирани медикаменти при пациенти с Паркинсон.

Потенциал има и при храненето на възрастни хора, които изпитват затруднения с дъвченето или преглъщането. Изследване на проф. Доротее Фолкерт от Университета „Фридрих-Александър“ в Ерланген-Нюрнберг разглежда дали 3D печатът може да върне познатата форма на пасирани храни. Така например пасирано ястие може да бъде оформено като наденица и визуално да наподобява оригиналния продукт.

Резултатите са положителни, а участниците в изследването приемат повече енергия и протеини, тъй като в храната могат да бъдат добавени допълнителни мазнини и белтъци.

Учени създават 3D принтирана кожа с работеща кръвоносна система

Потребителите все още са скептични

Въпреки технологичния напредък отношението на потребителите все още е предпазливо. Представително проучване на германската асоциация Bitkom, проведено сред 1004 души на възраст над 16 години, показва, че 24% от германците могат да си представят да консумират култивирано месо, произведено с помощта на 3D принтер. Преди шест години делът е бил 13%.

Нагласите са най-положителни сред по-младите. Около една трета от хората на възраст между 16 и 49 години биха опитали подобен продукт, спрямо 18% при възрастовата група между 50 и 64 години и 14% сред хората над 65 години.

Тази технология позволява продуктите да имат външен вид и текстура, сходни с традиционното месо, като същевременно потенциално намаляват екологичния отпечатък, обяснява Маргарета Майер от Bitkom пред Euronews.

Цената остава основно препятствие. Само 7% от анкетираните биха платили повече за 3D отпечатано месо в сравнение с конвенционалното, а 17% го възприемат като луксозен продукт. Майер посочва, че това се дължи на високата цена на оборудването и специализираните съставки. Поради тези фактори технологията все още не е подходяща за масовия пазар и се използва главно в кетъринга и хранителната индустрия.

Пицата е неустоима за почти всеки човек на света. Роботите масово се провалят в приготвянето ѝ

Не като заместител на храната, а като инструмент за специфични нужди

Самият Йекле подчертава, че целта не е 3D печатът да замени традиционното производство на храни. „Нямаме визия в бъдеще половината от производството на храни да бъде заменено с това. Това е утопия – и при това погрешна“, казва той пред Euronews.

Той смята, че иновативната технология е най-полезна за хора със специфични хранителни нужди, като пациенти в болници, жители на домове за възрастни хора и потребители с ограничено време за готвене.

Технологията позволява храната да се произвежда за по-малки, ясно определени групи, като осигурява необходимите хранителни вещества. Допълнително предимство е намаляването на хранителните отпадъци, тъй като размерът и съставът на порциите могат да се адаптират по-прецизно към индивидуалните нужди.

Растителна алтернатива на сьомга, произведена с 3D принтер, вече се предлага и в голяма верига супермаркети. Превръщането на хранителните принтери в стандартен домакински уред обаче все още е далеч. Както и при 3D принтираните къщи, технологията вече работи при конкретни приложения, но пътят до масовото ѝ навлизане остава дълъг.