Индустрията за култивирана храна сменя посоката си след спада на инвестициите
Стартъпите се насочват към кучешка храна, култивирани мазнини, сьомга и какаово масло в опит да намерят приложения, които могат по-лесно да се превърнат в работещ бизнес
,fit(1001:538)&format=webp)
Преди няколко години индустрията за култивирана храна обещаваше нещо много по-голямо: стек без телешко месо, пилешко без птицеферма и хранителна система, която постепенно да се откъсне от традиционното животновъдство. Днес амбицията е по-прагматична. Първите продукти, произведени от култивирани клетки, не се появяват като скъпи пържоли в ресторантите, а в кучешки лакомства, суши, шоколад и мазнини за колбаси.
Причината е, че технологията напредва, но все още е твърде скъпа и трудна за мащабиране, за да конкурира масовото производство на месо.
„Технологията вече е налице, но към момента се използва за създаване на по-добри колбаси, а не за изцяло нови премиум стекове“, обяснява пред Financial Times Макс Джамили, съосновател и главен изпълнителен директор на лондонската Hoxton Farms.
Компанията произвежда култивирана свинска мазнина и е част от по-широка промяна в сектора: вместо да се опитат веднага да променят начина, по който светът се храни, стартъпите първо търсят продукти, при които технологията може да има реален бизнес смисъл.
Култивираната храна започва с малко количество животински или растителни клетки. Те се захранват с хранителни вещества и се размножават в контролирана среда в биореактор.
На теория това позволява производството на животински продукти без отглеждането и клането на животно. На практика секторът все още трябва да докаже, че процесът може да работи надеждно, евтино и в достатъчно голям мащаб.
Точно тук започват проблемите.
През 2021 г., в разгара на бума при климатичните технологии, компаниите за алтернативни протеини привличат над 5 млрд. долара, показват данни на Good Food Institute.
Тогава стартъпи като Upside Foods, Eat Just, Believer Meats и Mosa Meat обещават да превърнат култивираното пилешко и говеждо месо в индустриален продукт.
Миналата година целият сектор набира 881 млн. долара. Компаниите за култивирано месо и морски продукти получават едва 74 млн. долара.
Парите намаляват, а въпросът вече не е само дали технологията работи, а дали от нея може да се изгради нормален бизнес.
Британският предприемач и инвеститор Джим Мелън, който е подкрепил редица компании чрез Agronomics, смята, че част от първата вълна стартъпи са объркали типа бизнес, който създават.
Някои според него са се държали като компании от Силициевата долина с високи заплати и корпоративна култура като в Google или Meta.
Само че култивираната храна не е софтуер.
Тя изисква фабрики, оборудване, регулаторни разрешения, купувачи и достатъчно ниски производствени разходи. А маржовете трудно могат да приличат на тези в технологичния сектор.
Първата спирка може да се окаже купичката на кучето
Британската Meatly е сред компаниите, които търсят по-реалистичен първи пазар.
Стартъпът произвежда култивирано пилешко месо от клетки, взети от една проба, и вече тества ограничена серия кучешки лакомства заедно с The Pack и британската верига Pets at Home.
Meatly е набрала 10,4 млн. паунда за изграждането на съоръжение, което според компанията ще бъде най-голямото за култивирано месо в Европа.
Изборът на храна за домашни любимци не е случаен.
Глобалният пазар се оценява на около 120 млрд. паунда, а производителите зависят от месни странични продукти от хранителната индустрия, чиито цени и наличности могат да бъдат нестабилни.
Но дори тук остава основният технически проблем.
Животинските клетки са крехки. Те могат да бъдат повредени от налягане, мехурчета или смесването в големи биореактори. Ако в системата попаднат бактерии или дрожди, те могат бързо да компрометират цяла производствена партида.
„Ключът е да докажем, че работи в голям мащаб“, казва главният изпълнителен директор на Meatly Оуен Енсор.
Hoxton Farms тръгва по друг път.
Компанията не се опитва да произвежда цяло парче месо. Вместо това култивира свинска мазнина, която може да бъде добавена към колбаси и други месни продукти. Логиката отново е практична.
Мазнината има огромно значение за вкуса и текстурата на месото, но често идва от различна верига на доставки от постната част.
Така сравнително малко количество култивирана мазнина може да подобри много по-голям продукт, без Hoxton Farms да трябва да произведе целия бургер или колбас.
Компанията е набрала около 35 млн. долара и първо търси регулаторно одобрение в Азия. В края на 2025 г. подава документи за култивирана свинска мазнина в Сингапур и има партньорство със Sumitomo Corporation в Япония.
Джамили очаква първото разрешение през следващата година в Източна Азия, а след това и в САЩ.
Той поставя под въпрос и една от ранните стратегии на индустрията – да продава култивираното месо основно като продукт за вегани и вегетарианци.
Според него по-големият пазар са хората, които искат да продължат да ядат месо, но са готови да приемат друг начин на производство.
Сьомга без паразити и микропластмаси
Wildtype тества друга възможност – премиум морските продукти.
Американският стартъп вече продава сьомга, произведена от клетки, след приключване на процедура с американската Агенция по храните и лекарствата.
Тук аргументът не е само климатът или хуманното отношение към животните.
Wildtype предлага сьомга без паразити, живак, микропластмаси и антибиотици.
Изборът на суши също има икономическа логика. Премиум рибата се продава на по-високи цени и така може по-лесно да поеме допълнителните разходи на новата технология.
Компанията държи и продуктът да изглежда като нормална храна.
Идеята е потребителят първо да вижда сьомга, а не научен експеримент.
Същият модел вече излиза извън месото и рибата.
Израелският стартъп Celleste Bio, подкрепен от Mondelez, произвежда какаово масло чрез клетъчни култури.
Компанията вече е използвала продукта за шоколадови блокчета, произведени във фабриката на Cadbury в Бирмингам.
Тук проблемът, който технологията се опитва да реши, е друг.
Производителите на шоколад се сблъскват с нестабилни доставки и резки колебания в цените на какаото.
Celleste започва с клетки от какаови зърна и ги размножава в контролирани съдове. Компанията твърди, че полученото какаово масло има същия химичен профил като традиционния продукт и може да се използва директно в съществуващите производствени линии.
Целта е регулаторни разрешения в САЩ и Израел до края на 2027 г. и производство от 50 000 тона годишно до 2035 г.
Това пак би било малка част от глобалния пазар, който компанията оценява на около 2 млн. тона.
Нито кучешките лакомства, нито култивираната мазнина, нито сьомгата решават най-големия проблем пред сектора.
Цената остава висока.
Регулаторните процедури се движат бавно, особено в Европа, а част от потребителите продължават да гледат с подозрение на храна, произведена от клетки.
Дори начинът, по който продуктите се наричат, създава проблем.
Индустрията предпочита „култивирана храна“, докато определението „лабораторно отглеждана“ трудно звучи апетитно. В някои американски щати вече има и ограничения или забрани за култивираното месо. Но най-важният тест няма да бъде езиков или политически.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)