От протеинов чипс до шоколад за либидо: Какво са функционалните храни и имат ли реален ефект?
Експертите предупреждават, че този тип продукти не винаги носят ползи за тялото
,fit(1001:538)&format=webp)
В супермаркета сте и търсите нещо сладко. Но днес щандът с шоколад обещава много повече от това – умствена яснота, по-силна имунна система, облекчаване на предменструалния синдром и дори повишена сексуална издръжливост. И всичко това в няколко парченца.
Шоколадът далеч не е единственото лакомство, което се преражда като продукт с ползи за здравето. Рафтовете в магазините вече са пълни с чипс с добавен протеин, газирани напитки, полезни за червата, и овесени каши с колаген. Тези продукти са част от бързо растящия пазар на т.нар. „функционални храни“, който се очаква да достигне 586 млрд. долара в световен мащаб до 2030 г., пише The Guardian.
Функционалните храни съществуват от десетилетия, но сега преживяват нов подем. Потребителите са станали по-здравно ориентирани, медикаментите за отслабване променят хранителните навици, а напрегнатите семейни бюджети правят ненужните разходи по-трудно оправдани, обяснява Марион Нестле, професор по хранене, хранителни изследвания и обществено здраве в Нюйоркския университет.
„Това е нещо като перфектна буря“, казва тя. „Живеем в ерата на здравните инфлуенсъри, а дали науката има място в целия този процес, е тема с много неизвестни.“
Реалният въпрос е: могат ли тези „подсилени“ храни наистина да променят тялото и мозъка ни, или експлозията на функционални продукти е просто поредната здравна мода?
Какво представляват функционалните храни?
Няма официална регулаторна дефиниция за „функционални храни“, а значението на термина варира. Като цяло диетолозите приемат, че това са храни, които осигуряват специфични ползи за здравето или подпомагат процеси в организма, отвъд основното хранене.
Тази категория обхваща широк спектър – от натурални суперхрани като боровинките, чиито съединения според науката защитават мозъка при стареене, до технологично модифицирани продукти като обогатен с витамин A ориз, йогурти с пребиотици и функционални енергийни напитки.
През последните години навлизаме в нов етап на функционалните храни, доминиран от добавен протеин и фибри, както и витамини, пробиотици, омега-3 мастни киселини и минерали като магнезий.
Появяват се и по-нишови съставки, които набират популярност – ноотропи, които могат да подпомагат когнитивната функция (например кофеин, гъба лъвска грива, L-теанин), както и адаптогени – билки, които помагат на организма да се справя със стреса (като ашваганда и рейши).
„Наблюдаваме ръст на продукти, които твърдят, че подпомагат конкретни здравни цели – енергия, концентрация, имунитет или цялостно здраве, много отвъд традиционните цели като отслабване или покачване на мускулна маса“, посочва анализаторът Флора Зволински.
Струва ли си да добавяме такива храни към менюто си?
Повечето добавки във функционалните храни са вещества, от които организмът наистина има нужда. Протеинът например е основен макронутриент, необходим за растежа и възстановяването на клетките. Много хора не приемат достатъчно фибри, които са свързани с по-нисък риск от сърдечни заболявания, инсулт, диабет тип 2 и рак на дебелото черво. Магнезият пък участва в над 300 процеса в организма.
Въпреки това диетолозите предупреждават, че допълнителните хранителни вещества или пробиотици в тези продукти често не са в достатъчни количества, за да окажат реален ефект. При модерни съставки като колаген или гъбата лъвска грива дозите често са далеч под използваните в клинични изследвания.
Според книга от 2019 г., посветена на регулациите при функционалните храни, по-малко от 0,1% от хранителните добавки или функционалните продукти са доказали ефективността си в плацебо-контролирани, рандомизирани проучвания. Японски анализ от 2024 г. пък установява, че при повечето изпитвания на такива храни резултатите или изобщо не се публикуват, или се докладват избирателно само в полза на продукта.
„Има изненадващо малко доказателства зад тези твърдения. Това няма нищо общо с науката – става дума за маркетинг“, уточнява Нестле.
Освен това силно преработените функционални храни не са най-добрият избор от хранителна гледна точка. По-добре е да се залага на минимално преработени продукти като овесени ядки или комбуча, тъй като организмът усвоява по-ефективно хранителните вещества от тях.
Какви са правилата за здравните твърдения при функционалните храни?
В САЩ Администрацията по храните и лекарствата (FDA) разделя твърденията за храните и добавките в три основни категории. Първата обхваща здравните твърдения, които правят директна връзка между хранително вещество и дадено заболяване – например твърдението, че калцият намалява риска от остеопороза. Втората категория са данните за съдържанието, които описват количеството на даден елемент в продукта, като например това, че млякото е богато на калций. Третата група са функционалните твърдения, които описват как дадено вещество влияе на тялото – например, че калцият изгражда по-здрави кости.
Всяка от тези категории се подчинява на специфични регулации. Една компания може да обявява функционални ефекти без предварително одобрение от FDA, стига те да не са неверни или подвеждащи. За разлика от тях, фирмите задължително трябва да получат разрешение, преди да използват директни здравни послания, и трябва да отговарят на строги критерии, за да рекламират състава на даден продукт. Например, за да бъде определена една храна като „отличен източник“ на витамин или минерал, тя трябва да съдържа поне 20% от препоръчителния дневен прием.
Интересен нюанс в регулациите е, че производителите могат да използват функционални твърдения дори за продукти, които в други отношения са нездравословни – например храни с добавен протеин, но с високо съдържание на сол, наситени мазнини или холестерол. В такива случаи обаче здравните твърдения са забранени, а информацията за съдържанието задължително трябва да включва предупредителни надписи. Именно поради тези ограничения производителите често предпочитат да залагат на по-общите функционални описания.
В Обединеното кралство правилата следват различна логика. Там са позволени определени хранителни твърдения, като например етикетът „нискомаслено“, който е разрешен само при 30% по-малко мазнини спрямо подобни продукти. Допускат се и предварително одобрени, подкрепени с доказателства здравни послания – например, че желязото допринася за нормалната когнитивна функция. Въпреки това етикетите на храните в страната нямат право да твърдят, че даден продукт предотвратява и лекува медицински състояния, нито могат да обещават загуба на тегло.
Как да се ориентираме като потребители?
Най-добрият подход е да приемаме подобни твърдения с известна доза скептицизъм. Списъкът със съставки и хранителната информация дават по-реална представа дали даден продукт отговаря на нуждите ни.
„Важно е да знаете какво всъщност приемате, защото не всички продукти, обозначени като „функционални“, са наистина ефективни“, обяснява диетологът Грейс Дероча.
За повечето хора подобни храни не са вредни, стига да са част от балансирано хранене. Но те не са чудодейно решение, а по-скоро още един пример за това как маркетингът оформя начина, по който мислим за храната.
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)