Никой не е твърде стар за психотерапия, показва науката

Маурицио е на 70 години. Наскоро започва психотерапия с надеждата да разбере по-добре физическата болка, която носи в себе си още от детството. От седемгодишна възраст страда от мигрена и иска да проучи какво може да стои зад нея, разказва BBC.

През годините е посещавал различни лекари и е търсил множество мнения – терапията е поредният му опит да открие произхода на проблема. Той обаче продължава да посещава сеансите дори след като осъзнава, че може никога да не намери единствена причина. „Самият процес се превърна в нещо значимо – пространство за самоанализ, което ми помогна да разбера живота си по-ясно“, споделя Маурицио.

Антонио, на 73 години, и съпругата му Джилиола, на 68, се обръщат към терапията с надеждата да спасят връзката си след години, белязани от разочарования и неизказано напрежение. „След известно време осъзнах, че се чувствам по-лек и по-отворен“, казва Антонио.

5 неща, които щастливите двойки правят вечер (вместо да гледат телевизия)

„Това да се вгледаме в себе си и да изкажем неща, които никога преди не сме могли да кажем, може би ни помогна“, допълва Джилиола.

Техните истории оспорват едно широко разпространено схващане – че терапията е само за младите. Все повече научни доказателства показват, че много възрастни хора също биха могли да извлекат полза от подобна подкрепа.

Терапия в по-късна възраст

Потенциалът на психотерапията да лекува психични разстройства и да подобрява общото ни благополучие вече е добре установен. Въпреки това сравнително малко възрастни хора се възползват от подобни услуги.

Според Световната здравна организация около 14% от хората над 70 години живеят с психично разстройство, най-често тревожност или депресия, а 17% от всички самоубийства се извършват именно от хора в тази възрастова група. Въпреки това проучване, публикувано през 2024 г., установява, че едва около 4% от американците на възраст 65 и повече години са получили психологическа терапия. За сравнение, делът е 12% сред хората между 18 и 24 години и 8% сред тези на възраст между 35 и 64 години.

Това се случва въпреки липсата на доказателства, че терапията става по-малко ефективна с напредването на възрастта, отбелязва Пим Кайперс, професор по клинична психология във Свободния университет в Амстердам.

„Терапиите действат през целия период на зрелия живот“, подчертава той.

Наскоро Кайперс публикува обзорно изследване върху психотерапията при депресия сред различни възрастови групи.

„Изненада ме, че има доста изследвания при хора над 75 години и не открихме никакви индикации, че психотерапиите се различават по ефективност в тази възрастова група.“

Живот в паралелна реалност или как мечтаенето наяве се превръща в проблем

По-възрастните хора могат да установят, че терапията им помага да се справят с някои от специфичните предизвикателства на стареенето, включително социалната изолация и хроничните заболявания, като ползите често са широкообхватни. Мнозина съобщават за подобряване на общото благосъстояние, възвръщане на мотивацията и по-активно социално участие.

По този начин терапията може да се превърне в мост, който помага на възрастните хора да се свържат отново както със самите себе си, така и със света около тях. Според обзорно изследване от 2025 г. най-силен ефект могат да имат груповите интервенции, което е логично, тъй като те предлагат структурирана възможност за общуване с други хора.

Въпреки по-ниските нива на първоначален достъп до терапия, процентът на завършване на лечението сред по-възрастните участници може да достигне до 54%, често надминавайки този при по-младите възрастни. Това показва, че възрастните пациенти често са силно ангажирани с терапевтичния процес и са способни да поддържат необходимите усилия за постигане на значима промяна.

„Не знаем причините, но можем да предположим, че когато възрастните хора са готови да потърсят помощ, те са и по-мотивирани да се възползват от нея“, посочва Кайперс.

Пречки пред достъпа до терапия

Финансовите затруднения обясняват част от разликата в достъпа на възрастните хора до терапия. Здравното осигуряване невинаги покриват подобни услуги, а те самите невинаги могат да си позволят да заплащат лечението самостоятелно.

Друга пречка може да възникне и в самата здравна система. Достъпът до терапия често зависи от насочване от общопрактикуващ лекар, но някои изследвания сочат, че възрастните хора по-рядко получават направление за психологично лечение, дори когато проявяват симптоми на тревожност или депресия. Тяхното страдание често се възприема като естествена част от стареенето или физическия упадък, а не като психично състояние, което изисква лечение.

Според Росана де Бени, професор и старши изследовател по експериментална психология в Университета в Падуа, част от тези предразсъдъци могат да бъдат проследени до Зигмунд Фройд – основателя на психоанализата. Той твърди, че терапията престава да бъде ефективна след 40- или 50-годишна възраст.

В краткия си труд „За психотерапията“ от 1905 г. Фройд пише, че над определена възраст „обикновено липсва гъвкавостта на психичните процеси, от която зависи лечението“.

Желанието да оставим следа може да направи живота ни по-смислен, сочат проучвания

„Това категорично не е вярно“, настоява де Бени. „Всъщност проучванията показват точно обратното.“

По думите ѝ специалистите трябва да виждат възрастния човек такъв, какъвто е в действителност – не просто като „стар човек“, а като многоизмерна личност. За съжаление, възрастовите предразсъдъци често са „дълбоко вкоренени“.

Част от възрастовата дискриминация може да бъде интернализирана и от самите потенциални пациенти. Убеждения като това, че проблемите с психичното здраве са просто нормална част от стареенето, са сред най-често посочваните пречки пред търсенето на помощ. Това е особено проблематично, тъй като самите предразсъдъци, свързани с възрастта, могат да предразположат човека към по-силно безпокойство и депресия.

Истината е, че положителната промяна е възможна през целия живот.

„Стареенето – чак до самия край – е етап от живота, белязан от промяна“, обяснява де Бени. „Хората все повече се превръщат в самите себе си в един непрекъснат процес на трансформация, учене и адаптивност, който никога не приключва.“

Маурицио със сигурност се припознава в тези думи.

„Терапията ми помогна в три ключови момента – когато преминавах през раздялата със съпругата си, когато се опитвах да разреша определени конфликти с децата си и когато навлизах в периода преди пенсионирането, в който трябваше да намеря нови начини за социализация“, споделя той. „Никога не съм смятал, че за нещо може да е твърде късно.“

Той се надява, че е дал пример и на други хора.

„Мисля, че може би съм посял едно малко семе. Не днес, не утре, но може би вдругиден някой ще го полее“, казва Маурицио.