В разговор на BBC с американския психиатър и изследовател Колин Рос е разгледан феноменът на изключително ярките и завладяващи мечти наяве, които могат да провокират силни емоционални реакции като плач или спонтанен смях. Процесът на навлизане и излизане от тези състояния е напълно съзнателен и контролиран, носи удоволствие на субекта и се възприема позитивно.

Д-р Рос определя тази способност като особен „атлетичен талант“ и изразява мнение, че подобно силно въображение би могло да бъде успешно приложено в актьорската кариера.

Сериозни затруднения възникват тогава, когато индивидът изгуби способността съзнателно да прекратява тези мисловни процеси. Именно това разграничава обикновеното въображение от клиничното състояние, известно като дезадаптивно мечтаене (maladaptive daydreaming). Засегнатите лица често прекарват над половината от будното си време в конструиране на сложни, детайлни фантазии със специфични сюжети и персонажи.

Според данни на д-р Рос, в екстремни случаи времетраенето на тези състояния може да достигне до 12 часа на денонощие, а въображаемите сценарии могат да се развиват в продължение на десетилетия. Въпреки че феноменът изглежда творчески стимулиращ, толкова дълбокото потапяне във вътрешния свят води до сериозни нарушения в ежедневното функциониране, социалната адаптация и до значителен психически дискомфорт за индивида.

Състоянието далеч не е толкова рядко, колкото изглежда. „Вероятно засяга между 2% и 4% от възрастното население“, посочва д-р Рос.

В какъв момент обаче мечтаенето се превръща в проблем?

Грижата за бъдещите поколения чрез споделяне на лични ценности, генетичен принос или материални блага се оказва мощен инструмент за преодоляване на тревожността около смъртта и подобряване на психичното здраве от ранна възраст

Желанието да оставим следа може да направи живота ни по-смислен, сочат проучвания

Будни и потънали в мечти

На първо място, мечтаенето в будно състояние само по себе си не е нещо лошо. Дори напротив.

„Ако изобщо не мечтаете наяве, бих ви съжалил“, казва д-р Рос.

Мечтаенето наяве се смята за нормална умствена дейност, с която се занимава почти всеки човек. Според различни изследвания между 30% и 50% от мислите ни по време на деня не са свързани с това, което правим в конкретния момент.

То не само подпомага емоционалната регулация, емпатията и креативността, но също така помага за справяне със скуката и за намиране на смисъл в житейските преживявания.

При дезадаптивното мечтаене обаче ситуацията е различна.

„То може да стане напълно поглъщащо“, обяснява д-р Рос. „Причинява страдание и пречи на способността ви да функционирате, но въпреки това продължавате да го правите заради неговия натрапчив характер.“

Именно това го прави дезадаптивно. Когато човек най-накрая излезе от подобен епизод, обикновено възприема фантазиите си като безполезни и като загуба на време. Въпреки това пристрастяващият им характер поддържа цикъла.

Кайла Борчердс си спомня, че е създавала „други светове“ в главата си още от четиригодишна възраст. Това се засилва, след като се премества в ново училище и съучениците ѝ започват да се подиграват на регионалния ѝ акцент.

Експертите съветват да не разглеждаме този въпрос като възвишена мисия. Всеки ден може да стане по-смислен чрез съвсем достъпни и лесни промени

С малки стъпки и без излишни очаквания – как да открием смисъла на живота?

Тези измислени истории се превръщат в нейното „безопасно място“. „Там никой не ми се присмиваше и хората ме харесваха“, спомня си тя.

С времето мечтите ѝ наяве се превръщат в натрапчиво поведение, което продължава с часове. „Беше като силен импулс. Както хората казват, че изпитват неудържимо желание да изядат цял шоколад или да прекарат часове в социалните мрежи.“

Именно тук едно нормално поведение може да стане вредно.

„Проблемът възниква, когато човекът вече не управлява фантазията, а фантазията започва да управлява човека“, коментира Ели Сомер – почетен професор по клинична психология в Университета в Хайфа, Израел. Именно той въвежда термина „дезадаптивно мечтаене“ и го изследва повече от две десетилетия.

Често това състояние се поддържа от слушане на музика или повтаряща се физическа активност като ходене напред-назад. Около 80% от хората използват несъзнателни движения, за да поддържат концентрацията си върху фантазиите.

При Борчердс това означава с часове да се движи с ролери по алеята пред дома си или да подхвърля топка в стена.

Заради времето, прекарано във фантазии, хората постепенно се отдръпват от социални контакти и взаимоотношения. Това води до изолация, а след това до чувство на срам и съжаление.

Когато въображаемият свят изглежда по-добър от реалния

Борчердс осъзнава, че мечтаенето започва да ѝ пречи, когато навлиза в професионалния си живот. „Нямах никаква мотивация. Защо да влагам усилия, за да получа повишение, когато мога да го преживея във въображението си още сега и почти без усилие?“

Нова научна област разкрива как културата и околната среда влияят върху личността

Как средата, в която израстваме, оформя нашата личност?

„Все още работех на начална позиция, когато бях на 40 години, защото никога не бях опитвала да се развивам“, допълва тя. 

„Представете си любимото си телевизионно шоу, но с вас самите в главната роля. Как бихте могли да се откажете от това, ако настоящият ви живот не е толкова вълнуващ?“, посочва Ванда Фишера, клиничен психолог и директор по изследователската дейност в Международната асоциация за дезадаптивно мечтаене. 

За хората с неудовлетворени емоционални потребности дезадаптивното мечтаене предлага възможност да изпитат усещането, че тези потребности са удовлетворени. Много от тях са обичани, уважавани или героични в своите фантазии.

Мария разказва пред BBC, че често си представя как стои на сцена пред публика и е успешна и всепризната. 

Според Фишера това вероятно се дължи на усещането: „Може би не съм достатъчно добра такава, каквато съм. Може би хората не ме обичат такава, каквато съм.“

Тя отбелязва, че фантазиите почти винаги са изпълнени с връзки и близост, което разкрива отчаяната нужда от преодоляване на самотата.

Защо някои хора развиват дезадаптивно мечтаене?

Изследванията свързват състоянието с различни рискови фактори.

Сред тях са травми в детството, емоционално пренебрегване и насилие и проблеми с привързаността. За някои хора мечтаенето служи като начин да избягат от болезнени спомени и чувства. То може също така да помага при трудностите, свързани с невроразнообразието. Проучване сред 235 пълнолетни лица с разстройство от аутистичния спектър показва, че 43% от тях съобщават за прояви на дезадаптивно мечтаене. 

Според експерти с известна доза усилия човек може да повлияе на характера си

Колко гъвкава е личността и можем ли съзнателно да я променим?

Други проучвания откриват силни връзки между дезадаптивното мечтаене и състояния като синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), обсесивно-компулсивно разстройство, депресия и тревожност. 

Борчердс например е диагностицирана с депресия на 18 години. „Депресията беше истинският проблем, а аз се справях с нея, като изключвах от реалния живот“, споделя тя.

След лечение в психиатрично отделение тя постепенно възвръща контрола над мечтите си. Те отново се превръщат в източник на творчество и удоволствие, а не на натрапчивост.

Може ли да се лекува?

Въпреки че Сомер и колегите му разглеждат дезадаптивното мечтаене като клинично състояние, то все още не е официално признато нито в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства, нито в Международната класификация на болестите. Поради това все още няма официално утвърдено лечение.

„Ранните клинични резултати обаче са окуражаващи“, коментира Сомер.

Според него психотерапията може да помогне, особено когато се фокусира върху тригерите, натрапчивото потапяне във фантазии, емоционалната регулация, избягването и чувството за срам.

Целта не е човек да загуби въображението си. „А да възстанови избора, гъвкавостта и контрола, така че въображението да служи на живота, а не да го замества“, уточнява Сомер.

Фишера препоръчва прилагането на няколко практически стъпки за справяне със състоянието. На първо място е необходимо да се проследява честотата и продължителността на епизодите на мечтаене, за да се установи реалният мащаб на проблема. Наред с това е важно да се идентифицират и ограничат специфичните отключващи фактори от външната среда, като например слушането на музика. Процесът на възстановяване включва още редовно практикуване на осъзнатост за задържане на вниманието в настоящия момент, както и намиране на алтернативни занимания и нови хобита, които да ангажират съзнанието в реалния свят. 

Мария например открива, че обича да пише и започва да записва историите си вместо просто да ги преживява във въображението си.

Интимността е основна човешка нужда, която понякога може да бъде разрушителна

Любовната зависимост – между романтичния идеал и клиничната дисфункция

Днес и Борчердс има много по-здравословна връзка с мечтаенето. Тя дори модерира общност в Reddit за хора с дезадаптивно мечтаене, която има около 18 000 посетители седмично.

„Това не трябва да продължава вечно“, подчертава тя.

„Да имаш истории в главата си не е проблемът. Проблемът е да бъдеш пристрастен към тях. Именно тази разлика повечето хора в социалните мрежи пропускат.“