Всичко започва с нестихващ сърбеж в ръката. Журналистката от BBC Лори Кларк почти изпада в паника, защото първото нещо, което изниква в съзнанието ѝ, е статия за хора, неспособни да спрат да се чешат, докато не разкъсат плътта си. 

„Вероятно ще ми се случи нещо такова“, мисли си тя. Такива апокалиптични мисли е имала и преди, а и не е най-спокойният човек на света. За себе си казва, че е невротична още от тийнейджърските си години и често получава паник атаки. 

„Затова и не бях особено изненадана след като си направих онлайн тест за личностните характеристики и резултатът ми излезе 85% невротик“, отбелязва тя. 

Психологът Теодора Цветева за бигорексията, контрола над емоциите и цената на „перфектното“ мъжко тяло

Мъжете не плачат, те тренират до изтощение: Скритата страна на хранителните разстройства при силния пол

Точно в този момент идва задачата от редактора ѝ – би ли участвала и би ли описала експеримент за промяна на личността? Тя се съгласява. 

При описание на една личност психологията следва стандарта на т.нар. „големи пет качества“ – откритост, добросъвестност, екстровертност, сътрудничество и невротизъм. Всяко едно има своите подкатегории и затова към невротизма например са включени и тревожност, и емоционална нестабилност, а към екстровертността – умението за общуване. 

В годините назад психолозите приемат, че личностните качества по правило трудно се подчиняват на контрол и промяна. 

„През 80-те години на миналия век някои колеги твърдяха, че личността се формира до 30-тата година на човека. През последните три десетилетия обаче се появиха много изследвания, които промениха това виждане“, посочва Брент Робъртс, преподавател по психология в Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн. 

В многобройни изследвания специалистите установяват, че с изминаване на годините човек става по-малко невротичен и по-склонен към сътрудничество. Като причина за тези промени са посочени биологичното развитие и трупането на житейски опит. Освен това се стига до извода, че човек може да засили тези промени чрез собствените си действия. Въпросът е как и може ли наистина да промениш личността си чрез целенасочени действия? И колко време би отнела такава трансформация? Кларк си дава шест седмици. 

Клиничният психолог Стефани Фицджералд говори за начини, по които да се чувстваме по-добре през студените месеци

Как да преодолеем зимната тъга – научни съвети за по-добро психично здраве

Тя започва с оценка чрез тест за Големите пет. Резултатът ѝ показва високи нива на невротизъм, но и на откритост (93%). По показателя добросъвестност също регистрира високи показатели, но това не е изненадващо, защото още от ученическите години е перфекционистка. По показател сътрудничество е някъде по средата, но се оказва подозрителна към непознати. Нейният невротизъм изглежда като най-негативното качество, за чиято промяна би следвало да работи. 

„Като интроверт, който обича книгите, израснах с уплах от социалния живот. Въпреки това реших, че малко екстровертност няма да ми навреди, още повече, че наскоро се бях преместила в нов град, където не познавах никого“, разказва тя. 

Тя попада на изследване от 2019 г. на Нейтън Хъдсън, специалист по психология на личността и преподавател в тексаски университет. То се опитва да установи дали „активната намеса“, т.е. целенасочени действия биха променили личностните черти. За целта участниците е трябвало да отбележат какво у себе си биха искали да променят и след това да изпълняват различни предизвикателства, за да постигнат такава промяна. 

Например – медитация за невротиците, повече срещи с хора и социално общуване за интровертите, прояви на доброта и повече добросъвестност.

„Тъй като проучванията обикновено отчитат резултати в рамките на няколко месеца, а аз имах шест седмици, реших да определя приоритети. Ще ходя на йога и ще общувам повече с хора. Повтарях си на глас сутрин, че днес избирам да съм щастлива“, споделя Кларк.

Тя започва да ходи по събития – представяне на книги, различни сбирки. Опитва се да контактува повече с приятели, организира общи онлайн разговори, като се старае да е търпелива към всички. И се оказва, че това далеч не е толкова страшно. 

„Мислех си, че срещите с непознати ще бъдат направо разрушителни за начина ми на живот, все пак работех от вкъщи и след всяко излизане ми беше нужно време, за да се върна към нормалния си ритъм. Оказа се точно обратното. Колкото по-често ходех по събития, толкова по-лесно ставаше. Записах се на курс по рисуване. И общуването с непознати се оказа учудващо естествено“, допълва Кларк. 

Започва и да медитира, макар че в началото това изглежда почти невъзможно, защото не може „да изключи шума в мислите си“. Освен това си записва нещата, за които е благодарна. 

„Невротиците обикновено избягват да говорят за емоциите си. Или се обвиняват заради начина, по който се чувстват. За да се подобри това състояние, човек трябва да е готов да изпита емоциите си“, обяснява  Шанън Зауер-Завала, доцент по психология в Университета на Кентъки. 

Тя предлага нов подход за лечение на подобни състояния. Според нея е грешно да се атакува нивото на тревожност, хранителните разстройства или паник атаките на общо основание. Вместо това терапията трябва да бъде насочена към съставните им части като невротизма. Така ефективността е много по-висока. 

Интимността е основна човешка нужда, която понякога може да бъде разрушителна

Любовната зависимост – между романтичния идеал и клиничната дисфункция

Да предизвикаш себе си чрез правенето на нетипични неща не е единствената крачка към промяна на личността. Невротизмът като психологическа уязвимост може да води до изменения като перфекционизъм. Така че Завала съветва – опитайте се да изпълните задача не по перфектния начин както досега – изпратете имейл с правописна грешка или си тръгвайте от работа по-рано всеки ден. 

„От такива съвети просто настръхвам. Аз вманиачено проверявам имейлите за грешки. Но Завала е права, това няма никакво значение“, признава Кларк. 

Шест седмици след края на експеримента тя посочва, че не се чувства кой знае колко различна. Но промяна има и тя се улавя и от поредния тест за личността. Тя вече редовно общува с хора, така че може да се определи като общителна, за разлика от преди. Което е доказателство, че поведението може да промени възприятието за самия себе си. При този тест тя постига 50% резултат по критерия екстровертност, т.е. има 20% увеличение, а по отношение на невротизма е спаднала от 83% на 50%. 

„През тези седмици често ме връхлитаха съмнения или параноя за здравословното ми състояние. Но бях някак по-способна да се отнасям към тях като към нещо мимолетно и незначително.“

Ако отново се върне към предишния си живот, който нарича „монашеско уединение“, вероятно при следващ тест резултатите ѝ биха се влошили. Но пък нейният експеримент е доказателство, че личностната промяна е възможна. Макар и с цената на много усилия.