Грижата за личното ни благоденствие е особено важен аспект за това да се чувстваме психически спокойни и уравновесени.

Тя може да бъде фокусирана върху различни области като физическа активност, духовни практики или социализация, обяснява пред CNBC психотерапевтът Стефани Саркис.

Границата между грижата за себе си и бягството от реалността обаче е изключително тънка, допълва тя. Често това може да се изрази в безсмислено скролване в социалните мрежи или дори здравословни дейности като редовно ходене на фитнес.

Обикновено хората търсят бягство от реалността, за да избегнат изпълнението на обикновени задължения като почистване на къщата например или завършване на проект, или пък провеждане на трудни разговори.

Ето как можете да разграничите грижата за себе си от бягството от реалността.

Помислете как точно се чувствате при определена дейност

Една и съща дейност може да се разглежда като грижа за себе си или като бягство от реалността, в зависимост от това как ви кара да се чувствате. Например четенето.

„Може да го правите като стратегия на грижа за себе си. Казвате си „Ей, имах дълъг ден. Трябва да прочета нещо, за да се отпусна“, казва Саркис. „Бягството обаче е: „Трябва да направя това служебно обаждане, но нямам никакво желание. Ще почета малко преди това.“

Когато правите нещо от грижа за себе си, се чувствате по-уравновесени, присъстващи, отпуснати. Докато бягството има тенденция да кара хората да изпитват самосъжаление, угризения или дори гняв към себе си.

Макар и напълно измислен, хитовият сериал засяга теми и проблеми от корейското общество

Реалността във фикцията: Как Squid Game отразява живота в Южна Корея

Отговорете на три въпроса

Ако не сте сигурни какво е намерението ви, преди да се заемете с дадена дейност, Саркис съветва да си зададете три въпроса:

• Правя го, за да избягам от реалността или за да се свържа със себе си?

• Правя го, за да се обогатя или защото имам нужда да се откъсна за малко от всичко?

• Правя го, за да се дистанцирам или да постигна повече свързаност?

„Когато бягате, мозъкът ви може да е все още зает с задачата, която трябва да изпълните, или със събитието или травмата, върху които да работите“, казва Саркис.

„Но когато го правите за самогрижа, всъщност сте в състояние да бъдете по-присъстващи и осъзнато в това.“

Феновете на тази терапия твърдят, че потапянето в богати, измислени светове, често пъти отразяващи реалността, помагат при справяне с негативните емоции и могат да се използват просто като бягство от реалността

Прочети, за да се излекуваш: Какво е библиотерапия?

Има ли решение

Честото бягство от реалността може да е признак за хроничен стрес, казва Саркис.

Когато постоянно избягвате задачите, това може да означава, че се чувствате извън контрол над живота си, с прекалено много неща, с които трябва да се занимавате.

„Може да имате повишени нива на кортизол или дори някои физически ефекти от това, защото не се грижите за нещата, които са ваши задължения. И тези неща се натрупват, не само емоционално, но и физически. Това може да доведе до пропуснати срокове и непълноценно участие в собствения ви живот.“, казва психотерапевтът.

С малки промени и правилна нагласа можем да се справим със скучните задачи, вместо да изпитваме излишен стрес, вършейки ги в последния момент

Страх, скука или бунт – открийте защо имате навик да отлагате и го превърнете в действие

За да се откажете от прекаленото бягство от реалността, първо трябва да се запитате защо се стремите към него, предлага Саркис.

След това обмислете на какви ресурси или системи за подкрепа можете да разчитате, за да се измъкнете от това състояние, независимо дали означава да потърсите съвет от специалист по психично здраве, да поговорите с вашия мениджър за управлението на работната ви натовареност или да наемете някой, който да ви помогне да подредите дома си.

„Всъщност става въпрос просто до анализ на всички дейности и обстоятелства, които може да промените“, допълва Саркис.