Прочети, за да се излекуваш: Какво е библиотерапия?

През лятото на 2017 г. Елизабет Ръсел преминава през труден период - развежда се и остава сама да се грижи за двете си деца. Тя изпада в депресия, с която не може да се пребори дълго време.

Ръсел, учителка и библиотекарка в Кънектикът, случайно научава за нещо, наречено „библиотерапия“. Най-общо казано това представлява персонална препоръка за четиво, от което се очаква да подобри психическото състояние на читателя. Навсякъде около библиотерапията изскача името на британската писателка Ела Бертуд, автор на книгата „Лекарство с роман“, считана за основател на това движение. Ръсел, която така или иначе обича да чете, решава да пробва.

Свързва се с Бертуд, а авторката провежда интервю, за да разбере какви са вкусовете ѝ. След това ѝ препоръчва няколко книги, в които се разказват истории, подобни на тази на самата Ръсел.

„Беше изумително, това ми помогна да се излекувам“, казва учителката пред BBС. По думите ѝ процесът на четене е помогнал да погледне отстрани грешките на измислените герои, които обаче са близки до нейния живот.

Библиотерапията става все по-популярен метод за помощ на хора с леки форми на депресия и тревожност. Тук не става дума само за книгите за самопомощ, а и за художествена литература. Феновете на тази терапия твърдят, че потапянето в богати, измислени светове, често пъти отразяващи реалността, помагат при справяне с негативните емоции и могат да се използват просто като бягство от реалността и напрегнатото ежедневие.

През 2016 г. двама учени публикуват статия в Lancet, според която класическата литература помага за „възстановяване от тревожността и стимулира мозъка“. Това може да се счита и за евтин и достъпен начин на своеобразна психологична помощ, когато такава не е достъпна.

Стисни, за да разбереш дали ще живееш 100 години

Всеки, който някога е чел увлекателна проза или поезия, може да потвърди, че писаното слово може да има мощно въздействие върху човешкия ум и емоции.

Но това далеч не означава, че всяка книга може да подобри психичното здраве. Тъкмо обратното, има и такива, които могат да навредят. Библиотерапията не бива да се счита за панацея, предупреждават специалистите.

Резултатът от библиотерапията зависи и от човека, и от книгата, казва Джеймс Карни, специалист по когнитивна дейност от частния университет Лондонско интердисциплинарно училище.

„Мисля, че за някои състояния и определен тип хора библиотерапията може да помогне. Но идеята, че това е универсално лекарство е дълбоко погрешно“, казва той.

Да се лекува с книга е стара практика. През Първата световна война четене на художествена литература е предписвано на войниците, завърнали се от фронта. През 90-те години терапията се възражда благодарение на хора като Бертуд, която предлага персонални сесии на пациенти срещу 130 долара. Дори някои лекари като общопрактикуващия Андрю Шуман я препоръчват. Той е консултант към британската Национална здравна служба и един от авторите на споменатата статия в Lancet от 2016 г.

„Библиотерапията не е заместител на традиционното лечение. Но в комбинация с него може да бъде много ефективна“, казва Шуман.

Да станеш нинджа на 63. Всичко започва с едно набиране

А предимството, твърди Ръсел, която е минала през библиотерапия, е, че може да се практикува свободно. Стига човек да е емоционално готов, за да се обърне към книгите.

От 2013 г. британската неправителствена организация The Reading Agency подготвя списъци с книги за хора със заболявания като деменция или депресия. Те се правят от експерти и хора с опит в лечението, твърди Джема Джоли от здравния отдел на организацията.

Целта е хората да бъдат насочени към заглавия, които наистина могат да им помогнат. Особено като се има предвид огромното количество литература за психично здраве. Има и някои други организации, които са възприели библиотерапията – например такива, работещи с хора с хранителни разстройства.

Доказателство, че четенето е директно свързано с подобряването на състоянието е трудно да се намери. Някои експерти са на мнение, че то позволява на човек да се идентифицира с героите от историята и да преживее катарзис, докато чете за техните проблеми. Но дали наистина се случва това, никой не може да каже.

Книгите не са решение за всеки, казва и Джоли от Reading Well. Според нея това е по-скоро „допълнителен инструмент, който може да работи за някои хора“.

Има някои данни, че четенето наистина помага. Например резултатите от едно проучване, в което е проследявано състоянието на две групи от по осем души с депресия. Те съобщават за подобрение в психичното си здраве след като са участвали в групови четения на поезия в продължение на година. Това проучване обаче не е достатъчно, за да се даде категоричен отговор за ползата от четенето – заради малкия брой участници и краткия период на наблюдението им.

За хората, които искат да опитат библиотерапия, Карни препоръчва литературните клубове, където се събират по-големи групи хора. Джоли пък предлага ходенето по библиотеки. В случай, че четенето не помага, може да се опита терапия с музика например.

Ръсел е убедена, че това помага. Тя имала няколко индивидуални сесии с Берту, а вече се опитва да праща и приятелите си на терапия.

„Най-важното е, че не се чувствате сами в битката си с депресията“, казва учителката.