Защо магическото мислене се завръща в ерата на технологичния напредък?

Край на боговете, край на феите, край на магията. Настъпването на Просвещението предполага изместването на религиозните идеи, суеверията и всякакви свръхестествени вярвания. Водено от разума, научното познание трябва да насочи цивилизацията към прогрес. Социологът Макс Вебер нарича този процес „разомагьосването на света“ – епоха, в която парната машина изтласква едновременно пророци и таласъми.

В известен смисъл всичко се развива според очакванията. Технологичният напредък носи със себе си нарастващо материално благополучие – поне на някои места по света. Но дори и да сме заобиколени от смартфони, микровълнови печки и хора, стъпили на Луната, потребността от досег с трансцендентното остава в основата на човешката природа. Днес ставаме свидетели не само на възраждане на религиозността и духовността, но и на разпространението на псевдонауката, конспиративните теории и дори на дебати за завръщането на извънземните, пише El País. 

Скорошно проучване на испанската социологическа агенция 40dB, проведено по повод посещението на папата в страната тази седмица, показва, че религиозността сред мъжете от поколението Z на възраст между 18 и 27 години нараства. Като цяло именно тази група е най-отворена към нематериални реалности. Разликата е, че младите мъже по-често се обръщат към традиционната религия, докато жените предпочитат алтернативни форми на духовност, като йога и астрология. Няколко нови книги се опитват да анализират това явление.

„Смяташе се, че процесът на секуларизация ще заличи всички следи от ирационалното, но истината е, че част от живота е именно такава – свързана с въображението, интуицията, дори с влюбването“, казва пред El País Мануела Кантон, антрополог на религията и автор на книгата „Въображението в пламъци“ – своеобразно пътешествие от градските представи за отвъдното през култа към Санта Муерте в Мексико до евангелистките общности на ромите в Испания и вуду ритуалите в Хаити.

Според нея духовността днес е все по-малко обвързана с религиозните институции и все по-персонализирана – характерна черта на епоха, в която можем да избираме между безкрайно разнообразие от всякакви продукти и услуги.

„Настъпи изместване в разбирането за самото понятие „вяра“. Днес важно е преживяването, личното търсене. Наблюдаваме и своеобразно присвояване на християнски елементи“, допълва Кантон.

Някои съвременни културни проекти също съдържат в себе си мистичен оттенък – от християнската символика в турнето Lux на Росалия до суфистките влияния във филма Sirat на Оливер Лаше. „В Испания съществува силна антиклерикална традиция, както и отхвърляне на националкатолицизма, който беше фундаментален за диктатурата на Франко“, посочва Кантон. „Но в момента наблюдаваме известно размиване на тази стигма.“

Според нея голямата промяна е разрастването на евангелистките общности, особено на неопетдесятните движения, които често са обвинявани, че разпространяват ултраконсервативни идеи и възглед за икономиката, според който материалният успех е знак за Божие благоволение – т.нар. теология на просперитета.

„Неопетдесятството е изключително агресивно по отношение на политиката и икономиката. То иска да изгради Божието царство на Земята още сега“, обяснява Кантон.

Защо Вашингтон е обсебен от извънземните?

Извънземните като нова форма на вяра

Според някои лидери Земята вече е била посещавана от небесни същества. Наскоро президентът на САЩ Доналд Тръмп разпореди разсекретяването на документи, свързани с НЛО и „извънземен живот“. Засега това не е довело до сензационни разкрития, макар че – както често се случва при Тръмп – изказванията му оставят широко поле за двусмислие и спекулации.

„Вярата в извънземни е алтернатива на религията. Тя се улеснява от прехода от аналогови към дигитални технологии. Инфраструктурата се променя – днес можем да заснемем предполагаем извънземен и незабавно да публикуваме изображението в социалните мрежи. Това е непосредствена и споделима форма на религиозно преживяване“, отбелязва Диана Уолш Пасулка, автор на книгата „Американски космос: НЛО, религия и технологии“.

Историчката на религиите свързва интереса към извънземния живот не само с почитателите на конспиративните теории, но и с новите форми на духовност сред представители на научния и бизнес елит – от инженери на НАСА до милионери от Силициевата долина.

Подобно на трансхуманизма, който се стреми към радикално удължаване на живота и дори безсмъртие чрез технологии, вярата в извънземни може да се превърне във форма на спасение и надежда в един все по-технологизиран свят.

„Причината да не сме възприели напълно рационализма – нито като отделни хора, нито като общества – е, че той не разказва цялата история“, коментира Пасулка.

Тя се позовава на философа Мартин Хайдегер, който в началото на XX век отново поставя един класически въпрос: „Защо съществува нещо, а не нищо?“

„Рационализмът не може да даде отговор на това. Но духовността и религията предлагат възможни отговори на подобни въпроси и именно затова хората продължават да се обръщат към тях“, смята Пасулка.

Ужасно се страхувам: Накъде ни води дигиталната духовност?

Течната духовност и свръхмисленето

„В момента са налице всички предпоставки ирационалното да се превърне в нещо напълно нормално“, казва журналистката Марта Садер, автор на книгата „Течна духовност. Поп мистицизъм в ерата на Аз-а“.

Според нея тези предпоставки са несигурността, самоексплоатацията и самотата – „неизпълнените обещания на капитализма“.

Книгата ѝ описва постоянното търсене на изцеление, съчетано с вечната човешка потребност да се чувстваме специални. „Течната духовност“, по думите на Садер, е характерна за съвременния човек – гъвкава, синкретична и съобразена с вкусовете на потребителя, но лишена от строгостта на това, което тя нарича „чиста духовност“.

С този термин тя обозначава духовните практики, съществуващи от хилядолетия, „насочени към преодоляване на егото и приемане на реалността, а не толкова към моментно облекчение или необходимостта да се почувстваме извисени“, обяснява Садер.

В този контекст не е изненадващо, че все повече хора вярват, че визуализирането на богатство може да привлече материално благополучие или че „позитивната енергия“ е способна да повлияе на развитието на тежки заболявания. Авторката Аманда Монтел нарича тази епоха „времето на магическото свръхмислене“ – термин, който използва и като заглавие на своята едноимена книга.

Според нея, колкото и да сме убедени, че живеем в хиперрационална, добре информирана и технологично развита епоха, човешкият ум продължава да прибягва до магическо мислене в опит да открие логика и контрол в хаоса. Различни когнитивни отклонения ни карат да търсим причинно-следствени връзки дори там, където те не съществуват.

Самата Монтел описва как е започнала да изпитва „завладяващо чувство на обреченост“, чийто произход безуспешно се е опитвала да открие чрез безкрайни търсения в Google. Именно тогава се сблъсква с конспиративни теории, които предлагат привидно лесни обяснения на сложни обществени процеси, както и с практики като таро и астрология, които набират популярност сред младите поколения и в социалните мрежи.

„Магическото мислене е естествена част от човешката природа. Свръхмисленето обаче е продукт на модерността – сблъсък между вродената ни склонност към мистицизъм, когнитивните ни отклонения и информационното пренасищане в свят, в който съществува постоянен натиск да знаем всичко“, обяснява тя.

Книгата Conspirituality на Дерек Берес, Матю Ремски и Джулиан Уокър разглежда и по-тъмната страна на това явление. Авторите анализират вредните последици, които новите конспиративни теории, разпространявани масово в социалните мрежи, могат да окажат върху общественото здраве.

Тяхното изследване започва с феномен, станал особено видим по време на пандемията от COVID-19: инфлуенсъри, проповядващи холистичен начин на живот, и инструктори по йога, които от препоръки за зелени сокове и здравословни навици преминават към споделяне на крайнодесни конспиративни теории и подвеждаща информация.

„Конспиративната духовност е мощно и опияняващо социално-религиозно движение, което може да разрушава семейства, да подкопава мерките за обществено здраве и да насърчава гражданско напрежение“, предупреждават авторите.

Библията, преведена на всеки език на света? Да – благодарение на AI

 Относно Дявола

Използването на образа на Сатаната за характеризиране на политическите противници става все по-разпространено, отбелязва El País.  Лидерът на испанската крайнодясна партия Vox Сантяго Абаскал дори заявява, че официалната резиденция на испанския премиер – дворецът „Ла Монклоа“ – има нужда от „екзорсизъм“.

Според Хавиер Каванилес, автор на книгата „Сатанизмът. История на култа към злото“, за много американски християни Дяволът не е просто метафора на злото, а реално същество с рога и опашка. Темата често присъства и в реториката на тръмпизма, където се използва за задълбочаване на общественото разделение.

Екзорсизмът също продължава да бъде част от съвременния свят. В книгата си Purging the Devil: Exorcism and Possession After the Death of God Графтън Танър проследява влиянието на филма Заклинателят от 1973 г. върху популяризирането на ритуалите за прогонване на демони. Според него търсенето на екзорсизми всъщност нараства още от средата на XVIII век.

Танър обаче обръща внимание и на нещо друго – идеята за екзорсизма постепенно прониква и в други сфери на обществения живот. В уелнес индустрията терапията понякога се представя като форма на „изчистване“ на травмите и „освобождаване“ от негативни емоции. В политиката реториката за „изкореняване на злото“ често се използва срещу групи, които се противопоставят на държавата, корпорациите или религиозните институции. По подобен начин различни младежки субкултури също могат да бъдат демонизирани в буквалния смисъл на думата.

Според Танър неопетдесятните евангелистки движения, за които вече стана дума, споделят убеждението, че тъмни сили постепенно разрушават моралните устои на Запада. Хората, които възприемат идеи, поставящи под въпрос съществуващия обществен ред, не се разглеждат като личности, направили собствен избор, а като жертви на манипулация и своеобразно духовно „обсебване“.

Така, въпреки че живеем в епоха на изкуствен интелект, космически мисии и безпрецедентен достъп до информация, изглежда, че древната човешка потребност да откриваме смисъл, да търсим скрити сили и да разделяме света на добро и зло не е изчезнала. Тя просто е намерила нови форми на изразяване.