Дълголетието - новата религия, новият бизнес
Дълголетието е новата религия, а нейните апостоли са хора, които се подлагат на ежедневни експерименти. Предприемачи като Брайън Джонсън и Питър Тийл се превръщат в новия елит, който ще води човечеството по пътя към вечния живот
&format=webp)
Нека си го кажем честно – да остарееш не е най-готиното нещо на света. Живеем в свят, в който се смята, че пределът на човешките възможности е около 50-ата годишнина, а идеалът, насаждан от социални мрежи и реклами, е за младост, богатство и непрекъснато удоволствие.
Едновременно с това битката за удължаване на живота продължава и вече взема застрашителни размери. Дълголетието е новата религия, а нейните апостоли са хора, които се подлагат на ежедневни експерименти в опит да открият разковничето. Предприемачи като Брайън Джонсън, Питър Тийл и генетикът Дейвид Синклер се превръщат в новия елит, който ще води човечеството по пътя към вечния живот. И който обещава, че съвсем скоро дълголетието ще е най-влиятелната идеология на планетата, пише El País.
Тази нова религия има нужда от своя Библия. Тя вече е налична, но под формата на наука – само през миналата година в специализираното издание PubMed са публикувани почти 6000 статии по темата „дълголетие“ – пет пъти повече, отколкото през предишните 20 години.
Но на религията ѝ е необходимо и Божество. Тук е ролята на технологиите. Вярващите в дълголетието лягат в ядрено-магнитния резонанс със същото страхопочитание, с което навремето християните са коленичели пред кръста. Разликата е, че новото Божество е доста по-скъпо.
Разбира се, желанието за вечен живот е старо колкото човечеството. Но ако преди няколко десетилетия се е смятало, че то е комбинация между късмет и начин на живот, сега се разгаря надпревара в търсене на начини (а и на достатъчно пари) за ранна диагностика и ефективно лечение. Така дълголетието и луксът се превръщат в тандем.
Според проучване на консултантските компании The Future Laboratory и Together Group първата стъпка в създаването на тази мода е превръщането на дълголетието в нещо желано. Ключова роля тук изиграват два документални филма на Netflix – Don’t Die: The Man Who Wants to Live Forever, посветен на Джонсън, и Live to 100: Secrets of the Blue Zones, който пък разказва за местата по света, където има най-много столетници. Това са разкази за два начина за постигане на дълголетие – единият е модерният, технологичен, чрез експерименти, а вторият – класическият, със спокоен живот, добра храна и без стрес.
Тази мода бързо набира скорост. Според информация на Financial Times сред работещите във финансовите центрове на Ню Йорк и Лондон вече не е престижно да се похвалиш, че си много зает или че си обиколил целия свят, а че си спал задължителните осем часа или си издържал еди-колко-си минути на криотерапия.
Все по-широко се приема убеждението, че най-добрата инвестиция са парите, похарчени за здравословен живот. Консултантите от The Future Laboratory стигат до извода, че пазарът на такива услуги отговаря на търсенето и променя много от имената на продуктите си, така че вече да съдържат думата „дълголетие“. Ето защо някогашните spa и wellness стават longevity.
„Преминава се от моментното удоволствие, в което няма никаква добавена стойност, към персонализирана и дългосрочна стратегия за съхраняване на здравето“, казва д-р Висенте Мера, ръководител на отделение за здравословно стареене в луксозна клиника в Аликанте, пред El Pais.
„Клиентите вече търсят по-сложни процедури. Затова открихме ново отделение по възстановителна медицина. Предлагаме и т.нар. противовъзпалителен пакет, в който са включени изследвания на хормона на стреса кортизол и на чревната пропускливост“, казва Паз Торалба, ръководителка на спа центъра в луксозния хотел Mandarin Oriental Ritz в Мадрид.
В момента тя търси ново помещение под наем, където да се намира следващата ѝ клиника за дълголетие. Бизнесът се разраства.
Според доклад на консултантската компания McKinsey около 60% от клиентите на спа-уелнес индустрията вече считат здравословното стареене за приоритет. 70% от потребителите в САЩ и до 85% от тези в Китай са купували повече продукти от тази гама през 2024 г., отколкото година по-рано. Това са хора, които залагат на научно проверени терапии и не са „склонни да чакат половин век, за да видят дали добавките работят“, отбелязват авторите на проучването.
Големият проблем тук е, че ефективността на много от терапиите се доказва само от проучвания, платени от производителите им, т.е. трудно е да се говори за безпристрастност на оценките. В опит един продукт да се представи се стига и до абсурдни изказвания като това на Джоел Хуизенга, директор на Egaceutical, продаваща напитка, която би следвало да „забавя клетъчното стареене“. Пред Vanity Fair той отбелязва:
„Ние не работим с мишки, а с милиардери.“
Сякаш това би трябвало да оправдае липсата на научни доказателства за ефективността на продукта.
Всъщност непълната информация или откровената дезинформация в този сектор е сериозен проблем, посочва Тимъти Колфийлд, преподавател в университета в канадската провинция Албърта, който изследва феномена на „здравната дезинформация“.
„Определено има промяна в подхода към дълголетието, но ми се струва, че е сменена само опаковката, а същината на разговора си остава същата. В TikTok е популярно потапянето в ледена вода. Това е екстремна практика и според някои предварителни проучвания може да повлияе добре на имунната система. Няма никакви доказателства, че удължава живота, но хората продължават да го правят“, казва той.
„Инфлуенсърът на дълголетието“ е нова фигура, която преживява възход в социалните мрежи. Това са хора, които всъщност „продават нещо друго“, казва Колфийлд.
„Те обещават личен и професионален успех, плочки на корема и активен сексуален живот. Тази мания няма нищо общо с дълголетието и е по-скоро още един маркетингов похват“, обяснява ученият.
Истината е, че на всички хора, които попадат в манията за дълголетието, им е доста трудно. Един специалист твърди, че ключът е в енергийния резерв на клетката, друг – че са важни мускулите, а трети – че трябва да се спи по осем часа.
На този фон наскоро учени от Харвард и Оксфорд изчислиха колко средства трябва да се инвестират в проучвания за откритие, което наистина би удължило човешкия живот. Сметката сочи 367 трилиона долара. С други думи – докато тези средства не се дадат, едва ли може да се очаква нещо ефективно. А ако все пак се случи, със сигурност ще разберем за него.


)



&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
