Среща на върха в Черна гора цели да потвърди европейското бъдеще на Западните Балкани

Европейските лидери ще се опитат да убедят шестте държави от Западните Балкани, че все още имат реален шанс един ден да станат част от Европейския съюз въпреки разногласията в блока относно бъдещото му разширяване.

Сред над 30-те лидери, които се очаква да се съберат в петък в черногорския крайбрежен курорт Тиват, са френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Фридрих Мерц, италианският премиер Джорджа Мелони и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Основният акцент на срещата ще бъде по-дълбокото интегриране на шестте балкански държави – сред които Черна гора и Албания – в единния европейски пазар като стъпка към бъдещо членство в ЕС.

„Ангажиментът на Европейския съюз към Западните Балкани е реален. Точно толкова реална е и възможността за разширяване“, заяви по-рано тази седмица председателят на Европейския съвет Антонио Коща по време на посещение в Сараево.

По думите му разширяването на ЕС е „геостратегически интерес за Европа“ и „инвестиция в мира, стабилността и сигурността на нашия континент“ в момент, когато Русия и Китай се стремят да увеличат влиянието си в региона.

Украйна и Молдова са на път да започнат преговори за членство в ЕС през юни

Срещата се провежда само дни след като новото унгарско правителство оттегли ветото си върху преминаването на Украйна към следващия етап от преговорите за членство в ЕС – ход, определян от европейски представители като важен пробив.

Решението на Петер Мадяр от сряда позволява на Украйна и Молдова по-късно този месец да започнат преговори по първите глави от европейското законодателство, свързани с върховенството на закона и демократичните стандарти, пише The Guardian. 

Двете източноевропейски държави получиха статут на кандидатки за членство по ускорена процедура след пълномащабното руско нахлуване през 2022 г. Европейските институции обаче се стремят да покажат на страните от Западните Балкани, че не са оставени на заден план.

Черна гора, която се надява да стане 28-ата държава членка на ЕС до 2028 г., е най-напреднала в процеса на присъединяване. Това подтиква сегашните членове на блока да обсъждат предпазни механизми за бъдещите новоприети страни.

По-рано този месец медии съобщиха, че новите членки може временно да бъдат лишени от право на вето, за да се избегне повторение на ситуацията с бившия унгарски премиер Виктор Орбан, който многократно блокираше европейски решения.

Според Брюксел Албания е следващият най-вероятен кандидат за присъединяване, макар че някои държави членки все още имат резерви относно напредъка ѝ в борбата с организираната престъпност.

Перспективите пред Северна Македония, Косово и Босна и Херцеговина остават помрачени от вътрешнополитически и международни спорове. Сърбия пък все по-често се възприема като държава, която се отдалечава от ЕС под управлението на президента Александър Вучич, обвиняван в ограничаване на антиправителствените протести и отказ да подкрепи европейските санкции срещу Русия.

Според Фарук Башич от Брюкселския институт по геополитика регионът вече не е периферия за ЕС, а стратегически приоритет.

Будапеща и Киев постигнаха споразумение, което отваря пътя на Украйна към преговори за присъединяване към ЕС

„Войната в Украйна напълно промени разбирането за това какво представлява разширяването на Европа и каква е неговата цел“, казва той.

По думите му традиционната логика на разширяването е била проста – страните приемат европейските ценности и принципи, след което постепенно се присъединяват към блока. Кандидатурата на Украйна, одобрена само четири месеца след началото на войната през 2022 г., обаче показва „геополитическа неотложност, каквато не сме виждали досега“.

Междувременно европейските лидери продължават да спорят кога и по какъв начин Украйна трябва да стане част от ЕС.

Германско предложение Киев да получи асоциирано членство – тоест представителство в институциите на ЕС без право на глас като междинна стъпка към пълноправно членство – беше посрещнато хладно както в Украйна, така и от някои европейски държави.

В Берлин смятат, че идеята, изложена от Мерц в писмо до Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща, представлява безпрецедентна и щедра възможност за ускоряване на украинския път към ЕС на фона на негласните резерви на част от държавите членки, сред които и Франция.

Въпреки това някои европейски правителства остават скептични. Високопоставен европейски дипломат определя германското предложение като „заместител“ на истинското членство, който може да направи присъединяването на Украйна към ЕС „почти невъзможно“.

„Това ще намали желанието да се върви напред и да се търсят решения“, предупреждава той.

Макар че пътят на Украйна към членство се разглежда като уникален заради войната и огромните нужди от следвоенно възстановяване, начинът, по който ЕС се отнася към Киев, вероятно ще има отражение и върху държавите от Западните Балкани.

Европейски представители посочват, че напредъкът на региона често се подценява. Като пример те дават първата среща на техническата група, натоварена с изготвянето на договора за присъединяване на Черна гора, проведена миналия месец.

На масата, но без глас: Как може да изглежда членството на Албания, Украйна и Молдова в ЕС

„Това е напълно реална стъпка, която на практика поставя началото на обратното броене за следващото разширяване на Европейския съюз“, коментира европейски служител.

Източници предупреждават обаче, че не бива да се очакват големи новини по темата за членството по време на срещата в Тиват. Вместо това вниманието ще бъде насочено към конкретни мерки, които могат осезаемо да подобрят живота на хората в региона.

В навечерието на форума Съветът на ЕС одобри началото на преговори за премахване на таксите за мобилен роуминг в Западните Балкани. Политиката „роуминг като у дома“, смятана за един от успешните европейски проекти, може да бъде разширена към региона след приемането на съответното европейско законодателство и приключването на допълнителни преговори.

Макар да няма определена дата за въвеждането ѝ, промяната би позволила на гражданите на ЕС и на шестте западнобалкански държави да провеждат разговори, да изпращат съобщения и да използват мобилен интернет без допълнителни такси при пътуване.

Мярката е част от по-широка стратегия за постепенно интегриране на Западните Балкани в единния европейски пазар. Някои държави от региона вече са се присъединили към Единната зона за плащания в евро (SEPA), която улеснява електронните разплащания и позволява на потребителите да използват една сметка и една карта за плащания в евро в различни държави.