В петък Молдова ще бъде домакин на първата си среща на върха на Европейския съюз – символичен момент, който подчертава близостта на страната към Брюксел. Срещата на върха издига отношенията на съвсем ново ниво, като признава стратегическото значение на Молдова за ЕС“, заяви пред Euractiv в Брюксел заместник-премиерът на Молдова и министър на европейската интеграция Кристина Герасимов. 

Кишинев се надява да използва момента, за да утвърди присъединяването си към блока, въпреки че нарастващият спор относно членството на Украйна заплашва да забави напредъка ѝ.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коста пристигат в молдовската столица Кишинев в петък, за да изразят подкрепата си за евроинтеграцията на страната. Проблемът е, че кандидатурата на източноевропейската държава се разглежда едновременно с тази на Киев, на която проруския премиер на Унгария Виктор Орбан, обещава да наложи вето.

Пред POLITICO Герасимов твърди, че всяко забавяне на процеса ще струва на ЕС „доверието на страните, които споделят същите ценности и се стремят към укрепване, а не към отслабване на демокрацията“.

„Рискуваме да предоставим ненужни аргументи на руската пропаганда, че ЕС не се интересува от разширяване и от приемане на държави като Молдова“, допълва тя. „Разширяването е процес, основан на заслуги, и ние много се надяваме следващата фаза да започне възможно най-скоро.“

Герасимов подчертава, че присъединяването на Украйна към блока остава от съществено значение за сигурността на целия континент.

Орбан, който последователно се противопоставя на подкрепата на ЕС за Киев и поддържа по-тесни връзки с Русия, заявява, че 95 % от гласоподавателите в референдум в Унгария миналия месец са се противопоставили на присъединяването на Украйна към ЕС, пише The Kyiv Independent. Местната опозиция и различни експерти обаче твърдят, че анкетата е имала исторически ниска избирателна активност и е била податлива на манипулации.

Будапеща упорито се опитва да попречи на Киев по пътя му към евроинтеграцията, въпреки че страната постигна значителен напредък с необходимите реформи и то по време на активна война срещу Русия. 

По-рано тази седмица говорителят на Комисията по разширяването Гийом Мерсие съобщи, че Брюксел няма да разглежда въпроса за „разделянето“ на кандидатурите на Молдова и Украйна, за да позволи на първата да продължи напред. „Това е решение, което трябва да вземат държавите членки. От наша страна е ясно, че подкрепяме както Молдова, така и Украйна в програмата им за реформи.“

Датският министър по европейските въпроси Мари Бйере, чиято страна пое ротационното председателство на Съвета на ЕС тази седмица, подчерта в четвъртък, че целта остава да се започнат подробни преговори за присъединяване с двете страни. „Мисля, че е твърде рано да се спекулира [за] каквито и да било алтернативи.”

Това създава потенциална безизходица, особено предвид нежеланието на Брюксел да изостави Киев. Междувременно, за Европейския съюз и Кишинев, срещата на върха в петък има за цел да изпрати силно политическо послание преди решаващите парламентарни избори на 28 септември, които Кремъл се опитва да повлияе.

„Виждаме, че Русия инвестира безпрецедентни ресурси, за да се намеси в решението на молдовския народ“, коментира пред POLITICO Марта Кос, комисар по разширяването на блока. „Москва вижда Молдова като стратегически елемент за дестабилизиране на южна Украйна.“

Молдовските власти съобщават за широко разпространена дезинформация, купуване на гласове и хибридни тактики по време на референдума за членство в блока през октомври миналата година, който беше одобрен с 50,4% подкрепа. Но въпреки че проевропейският президент Мая Санду успя впоследствие да си осигури втори мандат, контролът над парламента и правителството ще бъде от решаващо значение за определянето на бъдещия път на страната.

ЕС вече предоставя милиарди евро за укрепване на устойчивостта на Молдова срещу хибридната война на Русия, както и за подкрепа на икономиката и намаляване на сметките за енергия. Срещата на върха в петък „показва колко е важно за Европа да застане на страната на Молдова в тези трудни времена и да я подкрепи по пътя й към членство в ЕС“, отбелязва Кос.

Според Зигфрид Мурешан, румънски член на Европейския парламент, който ръководи делегацията на Европейския парламент в Молдова, Кишинев е изправен пред по-малко практически предизвикателства за присъединяването си към ЕС в сравнение с Киев.

„Това е по-малка страна, която е по-лесна за интегриране“, каза той, „но перспективата за членство в ЕС трябва да бъде надеждна за всички страни кандидатки. Затова посланието трябва да бъде ясно: веднага щом критериите бъдат изпълнени, страната кандидатка може да се присъедини.“