Проруските бунтовници в сепаратистката част на Молдова поискаха от президента Владимир Путин да защити техния регион от заплахите, които според тях са отправени от молдовското правителство.

Приднестровието, което незаконно се отдели от Молдова при разпадането на Съветския съюз, остава твърдо в орбитата на Кремъл, докато Молдова, която граничи с Украйна, се опитва да се присъедини към Европейския съюз.

На специален конгрес в сряда политиците в Приднестровието поискаха от Москва да го предпази от "нарастващия натиск от страна на Молдова", а по-късно Кремъл заяви, че защитата на "сънародниците" е приоритет, цитиран от руската държавна медия РИА Новости.

Макар че конгресът първоначално предизвика опасения, че Москва може да продължи да изпълнява дългогодишния си план за дестабилизиране на все по-прозападното правителство на Молдова, Кишинев го отхвърля като "пропаганда".

Демокрации в сянката на диктатори: Гледайте Украйна, мислете за Тайван

Какво се случи в Приднестровието?

Заседанията на Конгреса на депутатите на Приднестровието - модел за вземане на решения от съветската епоха - са редки, но често значими. Той създава отцепническия регион през 1990 г., като две години по-късно предизвиква война между подкрепяните от Москва сепаратисти и новосъздадената молдовска република. Нито една държава не признава официално Приднестровието, където Русия поддържа постоянно намаляващо военно присъствие от десетилетия, което в момента наброява около 1500 военнослужещи.

Преди сряда последното заседание на конгреса беше през 2006 г., когато той прие референдум, призоваващ за присъединяване към Русия. Когато приднестровските политици неочаквано обявиха нова среща, анализаторите предположиха, че това може да доведе до нови призиви за обединение с Русия. Молдовски и украински официални лица омаловажиха тези предположения.

Но в крайна сметка конгресът не се спря на този краен резултат, а прие резолюция, в която се обръща с призив към Русия да предостави на повече от 220 000 руски граждани в Приднестровието по-голяма "защита" от молдовските власти.

"Приднестровието упорито ще се бори за своята идентичност, за правата и интересите на приднестровския народ и няма да се откаже да ги защитава, въпреки шантажа или външния натиск", се казва в резолюцията, цитирана от CNN и руската държавна медия ТАСС.

Осмивана в началото на войната, сега Русия има причини да бъде уверена. Украйна обаче няма да се предаде

Министерството на външните работи на Русия на свой ред коментира, че "защитата на интересите на жителите на Приднестровието, нашите сънародници, е един от приоритетите", а молдовските власти отхвърлиха конгреса като опит за разпалване на "истерия".

"Няма опасност от ескалация и дестабилизация на ситуацията в този регион на страната ни", пише в Telegram говорителят Даниел Вода. "Това, което се случва в Тираспол, е пропагандно събитие."

В изявление за CNN Бюрото за реинтеграция на Молдова акцентира, че "отхвърля пропагандните изявления на Тираспол“ и напомня, че Приднестровският регион „се възползва от политиките на мир, сигурност и икономическа интеграция с ЕС, които са изгодни за всички граждани".

Междувременно говорителят на Държавния департамент на САЩ Мат Милър заяви в сряда, че Съединените щати "наблюдават много внимателно действията на Русия в Приднестровието и по-широката ситуация там".

Спешно е! Европейски лидери призоваха за по-голяма подкрепа за Украйна

Защо конгресът се провежда сега?

Войната на Русия в Украйна оказа силно въздействие върху икономиката на Приднестровието. Когато започна войната, Украйна затвори границата си с анклава, като по този начин прекъсна около една четвърт от търговията на му. Въпреки че все още получава безплатно руски газ, споразумението за транзит на синьо гориво през Украйна изтича през декември и няма гаранция, че то ще бъде удължено.

Войната също така подтикна Молдова да се опита да разреши десетилетния си конфликт с Приднестровието. Отчасти в отговор на войната през юни 2022 г. ЕС предостави на Молдова статут на страна кандидатка, а през декември 2023 г. даде зелена светлина за започване на преговори за присъединяване.

Макар че президентът на Молдова Мая Санду посочва, че би била готова да се присъедини към ЕС без Приднестровието, обединението може да рационализира процеса. В неотдавнашен пост в блога на Carnegie Endowment for International Peace се твърди, че "стратегията на Молдова е да ускори процеса, като направи живота на Приднестровието възможно най-труден".

В тази връзка през януари Молдова неочаквано отмени митническите облекчения за приднестровските предприятия, като ги принуди да плащат налози както на Приднестровието, така и на Молдова.

Сенатът на САЩ прие $95,3 млрд. за Украйна, но пътят на помощта е несигурен

Думитру Минцарари, преподавател по изследвания в областта на сигурността в Балтийския колеж по отбрана, смята, че решението на Приднестровието да проведе специален конгрес е било "пряко предизвикано" от повторното въвеждане на митата от страна на Молдова.

"Като предлагаше на сепаратисткия регион данъчни облекчения, молдовското правителство на практика финансираше съществуването на сепаратисткия режим в Тираспол", казва Минцарари, като добавя, че правителството вече не смята за нужно да толерира споразумението, което е създало възможности за руските власти да "ловят риба в мътни води".

Всичко това води до един логичен въпрос.

Ще се намеси ли Путин?

Според анализ на CNBC спекулациите, че руският президент Владимир Путин ще използва годишното си обръщение към руските законодатели, за да обяви, че руски войски ще бъдат изпратени да "защитят" проруския сепаратистки регион Приднестровие в Молдова, се засилват.

Според анализатори сега Путин може да използва речта си за състоянието на нацията - преглед на настоящата ситуация и целите на страната на Русия - за да направи изявление относно Приднестровието.

Косово-Сърбия: Часовникът, който тиктака в сянката на войната в Украйна

"Един от знаците, които трябва да се наблюдават тази година, е дали Путин ще направи някакви препратки към Приднестровието - международно призната част от Молдова, която е под контрола на Русия от 1992 г.", посочва Андрюс Турса, съветник за Централна и Източна Европа в консултантската компания за рискове Teneo.

Въпреки че самопровъзгласилите се власти на Приднестровието са отправяли подобни призиви и в миналото, последното искане, на фона на продължаващата инвазия на Русия в Украйна, със сигурност ще засили "опасенията относно по-широките териториални амбиции на Москва в Европа", категоричен е още Турса:

"В резултат на това повтарящите се слухове за предполагаемите планове на Русия да анексира региона може да са част от опитите на Москва да засили политическото напрежение в Молдова преди ключовите президентски избори през есента на 2024 г., които може да се проведат заедно с референдума за членство в ЕС".

Последният призив за помощ дава на Русия удобен повод да увеличи броя на гарнизона си там, въпреки че ще бъде "изключително трудно" да го направи заради разположението на Приднестровието без излаз на море. Вероятно Русия ще оправдае този ход, като заяви, че действа, за да защити собствените си граждани. Същата тактика беше използвана в Източна Украйна с проруските сепаратисти в Донецк и Луганск, както и в случая с подкрепяните от Русия сепаратистки региони Южна Осетия и Абхазия в Грузия.

"Приднестровието е фокусна точка за игрите на Путин, тъй като той лесно може да ескалира кризата благодарение на присъствието на руски войски и руски граждани там", казва и Ивана Страднер, научен сътрудник във вашингтонския мозъчен тръст Foundation for the Defense of Democracies. "Путин разбира, че докато Западът е разсеян в Украйна, Близкия изток, изборите в ЕС и САЩ, той може да ескалира кризата в Приднестровието чрез своите пълномощници и да покаже, че Западът няма да защити Молдова."

Колко точно струва западната помощ, от която Украйна се нуждае?

Този ход може да бъде и предвестник на референдум за присъединяване към Руската федерация, смятат анализатори от Institute for the Study of War, или на руски войски, които не само да влязат, но и да анексират Приднестровието, на фона на спекулациите, че Русия иска нейният "сухопътен мост" от окупирани територии през обширна част от Южна Украйна да достигне до там. Засега обаче руските сили не са окупирали цялата Южна Украйна, като Херсон, Николаев и Одеса все още са в украински ръце.

Подобно на Украйна, и Молдова, и Грузия имат прозападни правителства и искат да се присъединят към ЕС, което означава, че отношенията с Русия продължават да бъдат напрегнати.

След нахлуването на руските войски в Украйна, друга бивша съветска република, се засилиха опасенията, че Грузия и Молдова могат да бъдат следващите в списъка, като се има предвид очевидната амбиция на Путин да възстанови руската сфера на влияние и подобието на руска империя. Всяка стъпка на Русия за засилване на военното ѝ присъствие в Молдова обаче може да я постави в пряк сблъсък с правителството и въоръжените сили на Молдова, което да отвори още един фронт в руската експанзия.