Докато Европа е съсредоточена върху продължаващата война между Русия и Украйна, мирът и стабилността в друга от най-конфликтните зони в региона далеч не са гарантирани, предупреждава високопоставен дипломат от ЕС.

Отношенията между Сърбия и Косово, които са изострени още от бруталния конфликт между двете страни през 90-те години на миналия век, остават деликатни една година след предварителното споразумение за нов път към нормализация.

"Стабилността е крехка. Не можем да приемаме мира и стабилността за даденост", заявява Мирослав Лайчак, специален представител на ЕС за диалога Белград-Прищина и Западните Балкани, пред CNBC.

Диалогът Белград-Прищина е поредица от разговори, подпомагани от Европейския съюз, които имат за цел да облекчат враждебните отношения между съседните балкански държави. През февруари 2023 г. Сърбия и Косово се споразумяха за път към нормализиране на отношенията, което представлява голяма стъпка напред за дългогодишните противници, чиито десетилетни търкания се съсредоточават върху териториални спорове и етнически разделения.

Войната на Русия в Украйна съживява плановете за разширяване на ЕС Няколко дни след нахлуването на Русия в Украйна съседна Молдова, а скоро след това и близка Грузия подадоха заявления за статут на кандидати за членство в ЕС


По-късно обаче този напредък беше помрачен от възобновяване на насилието в Северно Косово, включително смъртоносна престрелка между тежко въоръжена група етнически сърби и специалните полицейски сили на Косово в село Банска.

Няма път назад?

Северно Косово има етническо сръбско мнозинство и поради това Белград го смята за своя южна провинция. Междувременно цялото Косово е с около 93% етнически албанци и Прищина обяви независимост през 2008 г.

Годините на конфликт между двете страни доведоха до силно разделение в Европа по отношение на по-нататъшните действия, като няколко държави-членки на ЕС - Испания, Словакия, Кипър, Румъния и Гърция – както и други, извън ЕС, оспорват претенциите за косовска независимост.

Въпреки това Лайчак посочва, че споразумението за нормализиране на ситуацията е напреднало "както никога досега" и отбелязва, че сега фокусът е върху изпълнението. Мерките за нормализация включват развитието на "нормални, добросъседски отношения" и въздържане от "заплаха или употреба на сила" при бъдещи спорове.

CNBC: Докато всички гледат към Киев, в Европа може да избухне втора войнаОтношенията между Сърбия и Косово могат да се превърнат във въоръжен конфликт, казват анализатори


"Няма път назад", категоричен е той. "Няма начин да се върнем към момента преди тези споразумения, защото те са приети и от двете страни".

Както ЕС, така и САЩ са силно заинтересовани от нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово и инвестират усилия в тази посока, дори когато се борят с други бързо развиващи се международни конфликти.

Но часовникът тиктака. Тъй като това лято предстоят избори в Европейския парламент, а по-късно през годината и в САЩ, напредъкът в преговорите за нормализиране на отношенията ще бъде от решаващо значение, преди въпросът да бъде евентуално обезценен от нова конюнктура.

"Това, което ще започне преди ЕС и САЩ да излязат на избори, ще продължи през целия изборен процес", казва Лайчак. "Но това, което няма да започне преди тях, имам съмнения, че ще започне и след това".

По-вероятно е съпротивата да дойде от съответните лидери на Сърбия и Косово - президента Александър Вучич и министър-председателя Албин Курти, които разчитат на националистически бази избиратели у дома.

„Вучич не е зло“: Защо залогът на Запада за Сърбия може да е фатална грешкаЗападните дипломати се опитват да измъкнат сръбския президент от орбитата на руския му колега Владимир Путин, като обещават по-бърз път към членство в ЕС. Но засега не успяват


Залогът е голям и за двете страни. Тъй като Сърбия и Косово се стремят към членство в ЕС, Лайчак посочва, че това предоставя на Брюксел „морков, който да стимулира мира между двете страни“.

В момента Сърбия е в разгара на преговорите за присъединяване към ЕС, след като през 2012 г. получи статут на кандидат за членство, а Косово има потенциален статут на кандидат за членство, въпреки че и двете страни ще се нуждаят от сериозни реформи, за да бъдат приети в блока.

"Успехът на процеса на нормализация ще зависи и от това доколко пряко и тясно са свързани с пътя на Косово и Сърбия към ЕС", смята Лайчак. "Това е най-силният лост за въздействие, с който разполагаме."