Когато Русия нахлу в Украйна преди две години, твърдата съпротива, оказана от въоръжените сили на страната, и преобладаващата подкрепа на Запада за Киев, събудиха надежди, че украинската армия може да отблъсне силите на Москва.

Две години по-късно надеждите за украинска победа изглеждат все по-кухи, както и обещанията на Запада да подкрепят Украйна „толкова дълго, колкото е необходимо“, пише в анализ CNBC.

Към момента американската военна помощ на стойност милиарди долари остава неодобрена и вероятно предстоят по-нататъшни битки, докато войната и финансовата умора нарастват в навечерието на президентските избори в САЩ. Вотът освен това може да доведе до установяване на по-малко съпричастна към Киев администрация.

Междувременно на бойното поле в Украйна фронтовите линии са като цяло статични от месеци, с изключение на последните успехи, постигнати от руските сили в източната част на страната.

Киев продължава да настоява, че не му се дават подходящите инструменти за битка с Русия толкова ефективно, колкото би могло, като има и съобщения за отслабване на морала сред силите на първа линия, които са изправени пред недостиг на боеприпаси и хора.

Вътрешните политически търкания и смяната на популярния военен началник генерал Валерий Залужний също подхранват опасенията относно бъдещата военна стратегия на Украйна.

„Тази година е най-трудната за Украйна в рамките на войната, отчасти поради безпокойството от смяната на Залужний и отстъплението от Авдеевка, но най-вече поради огромната несигурност относно нивото на западната подкрепа, коментира Джеймс Никси, ръководител на програмата за Русия и Евразия в мозъчния тръст Chatham House.

„Мисля, че за Украйна наистина има съвсем минимална разлика между президент, който не може да достави критично важна помощ, и президент, който няма да достави такава помощ. За украинците това всъщност е едно и също нещо“, добавя Никси. По думите му Путин всъщност не залага всичко на кандидата за президент на Републиканската партия Доналд Тръмп, защото вярва, че може да спечели независимо от изхода на изборите в САЩ през ноември.

Докато Западът вероятно ще бъде доминиран тази година от вътрешни политически борби преди изборите в САЩ, Обединеното кралство и тези за Европейския парламент, „Русия не е изправена пред нито едно от тези ограничения“, посочва още Никси, като добавя, че Москва е „готова да нанесе много щети на себе си в преследване на победа.“

Навлизайки в третата година на войната, увереността на Русия е подсилена от последните ѝ постижения - превземането на Авдеевка миналата седмица беше най-значимата победа за девет месеца, последвано от по-малки териториални придобивки тази седмица. Към това може да добавим изчистването на политическите опоненти у дома преди президентските избори следващия месец, посочва CNBC.

Излишно е да казвамe, че се очаква руският президент Владимир Путин лесно да спечели вота, особено като се има предвид, че повечето му критици са в самоналожено изгнание, със забрана за политическо участие, в затвора или мъртви, като последният от тях е Алексей Навални, който почина в отдалечен арктически затвор миналата седмица.

Макар съдбата на войната да е непредсказуема, политическите анализатори отбелязват, че Русия държи много от картите по отношение на случващото се във войната, както и Западът.

Кърт Волкър, бивш посланик на САЩ в НАТО и специален пратеник в Украйна, казва пред CNBC, че има „много загриженост относно това дали Западът и САЩ по-специално ще предоставят нивата на военна и икономическа подкрепа, от които Украйна продължава да се нуждае“. Опасенията са, че без тази помощ Русия има повече ресурси и може да продължи натиска си на фронта, както и купуването на дронове и ракети, които да изстрелва по украински градове. Това означава тази война да продължи такава каквато е - не непременно с огромни загуби, но и без Украйна да може да получи територията си обратно, добавя Волкър.

Русия отчита печалбите

В първите месеци на войната в Украйна през пролетта на 2022 г. военната стратегия и тактика на Русия бяха критикувани и често осмивани.

Тогава руските сили бяха широко възприемани като зле оборудвани, зле обучени и дезорганизирани, но анализатори в областта на отбраната предупреждаваха, че руската армия се адаптира.

Миналата година се появиха по-структурирани, координирани и реагиращи въоръжени сили.

Сега никой не се смее на руските военни тактики, чиито сили са или окопани в силно укрепени отбранителни позиции, осуетили украинската контраофанзива миналото лято, или започват настъпателни операции, предимно в Източна Украйна.

Военните бяха насърчени от превземането на Авдеевка в Донецк след месеци на интензивни боеве. Путин го нарече „абсолютен успех“, добавяйки, че той „трябва да бъде надграден“.

Анализатори казват, че победата е дошла в подходящ момент за Путин преди изборите на 15-17 март и че Русия е искала „да генерира паника в украинското информационно пространство и да отслаби украинския морал“, както Институтът за изучаване на войната отбеляза в анализ тази седмица.

Това, че около 47 000 руски войници, според украински оценки, може да са загинали в дългата битка за Авдеевка, не беше потвърдено или отречено от Русия. Въпреки че е невъзможно да се намерят точни и актуални числа, общият брой на убитите и ранените войници от двете страни е около 500 000, казаха американски служители миналия август.

Анализаторите отбелязват още, че това, което има значение за Москва, е как изглежда победата в Авдеевка за руската общественост преди изборите - и какъв сигнал изпраща на Запада. Той е именно, че Русия е в дългосрочна война и е решена да постигне целите си в Украйна, независимо от цената.

Военна сила

В момента Русия окупира почти една пета от територията на Украйна и показа, че може да мобилизира стотици хиляди мъже да се бият по желание, подчертавайки още едно предимство в сравнение с Украйна, която беше стеснителна относно необходимостта да мобилизира повече цивилни да се бият, посочва CNBC.

„Мисля, че докато Путин е на власт, войната ще продължи, тъй като него не го интересува колко руснаци ще убие“, отбелязва Волкър. Според него Путин ще продължи да хвърля вълна след вълна военен персонал на фронтовата линия и ще убие десетки хиляди „без да му пука“.

Украинската армия призова за мобилизиране на 500 000 допълнителни служители, но президентът Володимир Зеленски е предпазлив, описвайки това като „чувствителен“ въпрос. Мобилизацията беше „горещ картоф, подхвърлян между правителството и армията“, който вече не може да бъде избегнат, според Дейвид Кириченко, анализатор в Центъра за анализ на европейската политика.

„Ясно е, че Украйна няма друг избор, освен да мобилизира повече хора. Мъжете и жените, които водят интензивни бойни действия от 23 месеца, търпят сериозна умора и тежки загуби“, отбелязва той.

Спорът за мобилизацията се случва в момент, когато по-голямата част от разрешената военна помощ на САЩ е почти изчерпана, а Конгресът все още не е приел нов пакет от помощи.

„Украйна трябваше да спре много от военните си операции поради недостиг на оръжие и ситуацията на фронта изглежда трудна. Поне засега боевете са до голяма степен изтощителни, което е в полза на Русия. Въпреки това няма признаци, че Украйна ще прекрати съпротивата си“, казва още Кириченко.

Това мнение се повтаря и от Зеленски, който многократно казва, че Украйна ще се бори, за да си върне всеки последен сантиметър от територията си, включително Крим.

Засега има малки шансове за политическо уреждане на войната, казват анализаторите, като никоя от страните не е в точка на бойното поле, в която би се почувствала като че ли има надмощие в мирните преговори.

Въпреки неблагоприятните условия, при които се бори Украйна, и политическата несигурност през тази година, Киев със сигурност няма да се предаде. Запитан какво ще се случи, ако международната военна помощ за Украйна пресъхне, Волкър казва, че Украйна ще „мине в партизански режим“.

„Ще минат в нелегалност, ще има съпротива. Би било много различно от организираната защита, която виждаме днес, но те ще продължат да се бият.“