Когато бившият говорител на президента на Тайван Колас Йотака гледа неотдавнашното интервю на Тъкър Карлсън с руския президент Владимир Путин, в главата ѝ се появява една мисъл, споделя тя пред CNN:

"Путин и Си Дзинпин си приличат. Защото и двамата вярват, че представляват старата имперска власт в своите страни. И са избраните лидери, които могат да защитят страните си от чужди сили. Те си мислят, че са избрани. И искат да останат на власт завинаги. Но това е страшно. Това е глупост."

Но глупост или не, бруталната инвазия на Путин в Украйна вече навлиза в третата си година, отнемайки десетки хиляди животи и стотици милиарди долари. И продължава да се вихри. Руският президент оправдава военната си агресия спрямо Украйна, като отчасти се позова на исторически претенции и национализъм. Неговата обосновка повтаря разказа на китайския лидер Си Дзинпин, който последователно представя претенциите на Пекин към Тайван през призмата на историческите права и националната кауза.

"Всеки, който се интересува от демокрацията, всеки, който се интересува от правата на човека, трябва да обърне внимание", предупреждава Колас, правейки паралели между оправданията на Путин за нахлуването му в Украйна и реториката на Си около Тайван - и заплахата, която амбициите на двамата автократични лидери представляват за тези демокрации.

По-рано този месец генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отправи подобно предупреждение, посочвайки посещението на Путин в Пекин през 2022 г., дни преди да започне пълномащабната си инвазия в Украйна.

"Путин подписа споразумение с президента Си, в което си обещаха партньорство без никакви граници", припомни Столтенберг на Мюнхенската конференция по сигурността. "И това, което виждаме, е, че Китай и Русия стават все по-близки и по-близки. Така че, разбира се, ако президентът Путин спечели в Украйна, това е предизвикателство не само за украинците - то изпраща послание не само на него, но и на Си, че когато използват военна сила, получават това, което искат. Това, което се случва в Украйна днес, може да се случи в Тайван утре".

Управляващата китайска комунистическа партия твърди, че самоуправляващата се демокрация в Тайван е част от нейната територия, въпреки че никога не я е контролирала, и се е зарекла да превземе острова, ако е необходимо, със сила. Иначе Китай се противопоставя на сравненията между Тайван и Украйна, като посочва, че само няколко държави признават суверенитета на острова.

Но опасенията относно потенциалните паралели между Тайван и Украйна - или изводите, които Си си прави, наблюдавайки реакцията на света на войната на Кремъл - бяха засилени от неговата реакция на ситуацията там. Пекин отказа да осъди нахлуването в Украйна, въпреки че претендира да поддържа териториалната цялост на страните съгласно международните норми. Той също така заяви, че е безпристрастен в конфликта, но продължи да укрепва икономическите, стратегическите и дипломатическите си връзки с Русия - превръщайки се в ключов спасителен пояс за засегнатата от санкциите икономика.

Илюзии за национална идентичност

Според критиците интервюто на Путин с Карлсон е било меко казано предоставяне на платформа на руския президент да изложи териториалните си амбиции по отношение на Украйна. В него той говори за исторически права, отхвърля външната намеса и оправдава непровокираната бруталност на Русия спрямо бившата ѝ съветска посестрима като необходима за защита на националните интереси. Но той отива и по-далеч, изтъквайки странния според мнозина аргумент, че украинските войници, които умират с хиляди в защита на родината си, всъщност се определят като руснаци.

"Изведнъж украинските войници започнаха да крещят оттам на руски език. Абсолютни руснаци - казваха, че руснаците не се предават, и всички те загинаха. Те все още се идентифицират като руснаци. Това, което се случва, до известна степен е елемент на гражданска война", твърди Путин.

Критиците на Путин смятат, че това е ясен признак, че той „живее в свой собствен автократичен фантастичен свят, заобиколен от ехо камера от подмазвачи, които или са твърде заблудени, или се страхуват да се противопоставят на представянето на Украйна като изконно руска, чиито граждани все още се идентифицират като руснаци“.

Но журналисти на CNN, които са били на терен в Украйна през 2014 и 2022 г., са категорични, че са се сблъскали с точно обратните настроения.

„Нито един украинец не ми каза, че се идентифицира като руснак. Всички, които интервюирах, разказваха страстно (на украински език) за яростната си омраза към руснаците, които бомбардират и брутално унищожават измъчената им от битки нация - разкъсват семейства и цели общности, борещи се с неописуема загуба“, свидетелства един от тях.

Наблюдателите смятат, че общественото мнение има малко значение за лидери като Путин и Си, които са успели да консолидират почти абсолютна власт чрез гонения срещу опозицията и контрол на информационния поток и обществените настроения. За Путин историческите връзки на Украйна с Русия са дълбоко вкоренени в многовековна обща история, културен обмен и политически съюзи - достатъчни, за да оправдаят включването ѝ в руската сфера на влияние. Но въпреки че някога е била част от Съветския съюз, Украйна има дълга и сложна история, която включва периоди на независимост и чуждо управление. По подобен начин Си обвърза "обединението" с Тайван с мащабната си стратегия за "национално подмладяване" на Китай.

Тайван, който от хиляди години е населяван от коренното население, е анексиран през 1683 г. от династията Цин, която управлява острова повече от 200 години - без да го контролира напълно - преди да го предаде на имперска Япония през 1895 г. Островът остава японска колония в продължение на половин век до края на Втората световна война, когато преминава под контрола на управляващото националистическо правителство на Китай. През 1949 г., след поражението си от комунистите в кървавата гражданска война в Китай, генерал Чан Кайшъ и неговите националистически сили бягат в Тайван, като преместват седалището на правителството на Република Китай на острова.

Си изтъква историческите връзки на Тайван с континента и засилва дългогодишната реторика на Комунистическата партия за поемане на контрола над острова.

"Ще продължим да се стремим към мирно обединение с най-голяма искреност и максимални усилия, но никога няма да обещаем да се откажем от използването на сила и си запазваме възможността да предприемем всички необходими мерки - това е насочено единствено към намесата на външни сили и няколко сепаратисти, които се стремят към независимост на Тайван", заявява Си в реч през 2022 г. на голямо партийно събрание.

Той също така разчита на теорията за споделена идентичност.

"Хората от двете страни на Тайванския проток са китайци и споделят естествена близост и национална идентичност, изградена на основата на родство и взаимопомощ. Това е факт, който никога не може да бъде променен от каквато и да е сила", заявява Си през 2019 г.

Проучванията на National Chengchi University Election Study Center, който проследява промените в самоидентификацията на хората в Тайван от 1992 г. насам, показват, че през 2023 г. близо 62% от гражданите на острова се идентифицират изключително като тайванци, а тези, които се определят като китайци, са 2,4% - най-ниското ниво за всички времена. Китай обвинява за това корумпиращото влияние на т.нар. външни сили като Съединените щати.

Едно от широко разпространените мнения - както в Тайван, така и извън него - е, че Си е решен да вкара острова в комунистическата орбита на Китай до 2049 г. - 100-годишнината от управлението на партията над континенталната част на страната. Според наблюдателите всичко останало би подкопало авторитета на Пекин и лидерството на Си.

Славно минало, несигурно бъдеще

Като използват образите на миналото величие спрямо Запада, и Си, и Путин се стремят да подсилят легитимността си пред вътрешната аудитория и да покажат силата си в условията на геополитическо противопоставяне. Изтъкването на т.нар. историческа приемственост им позволява също така да представят настоящите си действия като част от естественото възраждане на влиянието на техните държави на световната сцена - което помага да се оправдаят агресивните външни политики и предизвикателствата към западното господство.

Днес Си разширява китайската армия с темпове, каквито светът не е виждал от един век - отпреди Втората световна война. Дългогодишният анализатор на Китай Стив Цанг, автор на книгата "Ако Китай нападне Тайван", смята, че военното строителство на Си е по-голямо от това на нацистка Германия и имперска Япония, взети заедно. Си вече командва най-големия военноморски флот в света, а амбициите му в областта на ядрената, космическата и AI войната се развиват със светкавични темпове.

Уен-Ти Сунг, сътрудник в Global China Hub, Atlantic Council, подчертава необходимостта от демократично единство за възпиране на авторитарната агресия, като се позовава по-специално на агресивното лидерство на Си и последиците, които то може да има за Тайван.

"Лидерството на Си Дзинпин се характеризира с висока степен на проективна самоувереност. Непрекъснато го чувате да говори за това, че Изтокът се издига, а Западът запада", казва той. "С тази повишена проективна самоувереност идва и повишеното търсене на резултати от страна на Си Дзинпин, поради което виждате, че той е много по-малко търпелив по тайванския въпрос."

През последните години Китай значително засили военната си реторика към Тайван, използвайки различни тактики за утвърждаване на териториалните си претенции, включително чести нахлувания във въздушното пространство, военноморски маневри и мащабни военни учения, провеждани в близост до острова.

Анализаторите твърдят, че военното строителство, усилията за модернизация и разполагането на модерни оръжия от страна на Пекин допълнително подчертават намерението му да упражнява натиск и да сплашва Тайван, като същевременно повишава регионалното напрежение.

Аналогиите имат своите граници

Но когато става въпрос за бъдещето на Тайван и сравненията с Украйна, аналогиите имат своите граници и всяка от тях трябва да бъде разбирана и разглеждана поотделно.

От една страна, Тайван е получил значителна международна подкрепа, макар и неофициално, включително от Вашингтон, което усложнява всеки опит на Пекин да анексира острова със сила. Освен това ангажиментът на САЩ да предоставят на Тайван средства за самозащита съгласно Закона за отношенията с Тайван допълнително разграничава ситуацията от тази в Украйна.

Въпреки това, според експертите, начинът, по който останалата част от света се държи спрямо Путин и спрямо признаците на агресия на Си около Тайван и в по-широкия регион, може да окаже влияние върху плановете на Си.

А за анализаторите, които намират сходство между отхвърлянето на Украйна от Путин като "изкуствена държава" и настояването на Си, че всички въпроси, свързани с Тайван, са "вътрешни работи", тези безкомпромисни позиции предизвикват загриженост.

Мнозина в Тайван, се опасяват, че е само въпрос на време Си, подобно на Путин, да превърне думите си в действия, пише в заключение CNN.