Индийският океан – ахилесовата пета на Китай при война за Тайван
Всеки ден близо 60 напълно натоварени много големи нефтовози плават между Персийския залив и китайските пристанища, като пренасят около половината от петрола, който захранва втората по големина икономика в света.
С навлизането в Южнокитайско море корабите се движат във води, които все повече се контролират от набиращата мощ китайска армия - от ракетните батареи и летищата в базите на спорните острови до скритите разрушители Type 055.
Но когато прекосяват Индийския океан, заедно с други кораби, които се отправят към Китай от Африка и Бразилия, тези танкери нямат никаква защита в една обширна морска територия, доминирана от САЩ, пише в свой анализ, посветен на потенцилен конфликт между Китай и Тайван, Reuters, позовавайки се на интервюта с повече от десет военни аташета и учени.
Според тях тази уязвимост в момента се проучва внимателно, тъй като западните военни и академични стратези дискретно разиграват сценарии за това как може да се развие или ескалира конфликт между Запада и Китай за Тайван или другаде в Източна Азия.
При една голяма война китайските петролни танкери в Индийския океан "ще се окажат много уязвими", казва Дейвид Брюстър, учен в областта на сигурността в Australian National University. "Китайските военни кораби на практика ще бъдат хванати в капан в Индийския океан и ще имат малка или никаква въздушна подкрепа, защото Китай няма собствени бази или съоръжения, на които би могъл да разчита".
Според анализаторите тази трайна слабост дава на противниците на Китай цяла палитра от възможности, особено при продължителен конфликт като войната на Русия в Украйна. Тези сценарии варират от операции срещу китайското корабоплаване и пълната му забрана в определени региони до по-широка блокада.
При пълномащабна война танкерите - способни да пренасят 2 млн. барела петрол - биха били основни цели за потапяне или пленяване, което много напомня морските бойни действия от миналия век, при които атаките са се насочвали към икономическите ресурси на врага, посочват анализаторите. Тези възможности могат да бъдат използвани за разубеждаване на Китай от започване на военни действия или по-късно за значително повишаване на цената на едно евентуално нахлуване в Тайван.
Китайските стратези са наясно с проблема, но в крайна сметка всяко решение за започване на военни действия ще бъде взето от президента Си Дзинпин, който вече е издал заповед армията да бъде готова да нахлуе в Тайван до 2027 г., според директорът на Централното разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс.
Откакто поема властта през 2013 г., Си и други лидери на Комунистическата партия подчертават значението на модернизираната армия, която може да проектира силата си в световен мащаб и да осигури жизненоважните търговски пътища на Китай. А на фона на опасенията от конфликти някои от анализаторите заявяват, че Китай ще се бори да защити тези жизнени линии, дори когато енергийните му нужди се увеличават, което прави една продължителна война за Тайван трудно поносима.
По официални данни през 11-те месеца до ноември Китай е внесъл 515,65 млн. тона суров петрол, или 11,27 млн. барела на ден, което представлява годишно увеличение от 12,1%. По оценки на Пентагона около 62% от китайския внос на петрол и 17% от вноса на природен газ преминават през пролива Малака и Южнокитайско море, които са ключови портали към Индийския океан.
Китай се стреми да диверсифицира доставките, като според митнически данни и държавни медии през 2022 г. три тръбопровода от Русия, Мианмар и Казахстан са осигурили около 10% от вноса на суров петрол. Западните санкции срещу Москва след инвазията ѝ в Украйна също накараха Китай да се запаси с повече евтин петрол от Русия, която е неговият основен доставчик.
Картината с храните е по-сложна. Вносът на соя в Китай - използвана за храна на животните - се транспортира отчасти през Индийския океан, но други стоки, като поташ, необходим за торове, пристигат по други маршрути.
Китай е обграден от военни бази
Китай разполага с широка мрежа от военни сателити, но само с една специална военна база и няма въздушно прикритие от сушата или морето за разполагане на военноморски сили в Индийския океан. В годишния си доклад за китайската армия от октомври Пентагонът изброява 11 потенциални китайски бази в покрайнините на океана, включително в Пакистан, Танзания и Шри Ланка. Тези места отразяват китайския дипломатически и търговски обхват в рамките на инициативата на Си "Един пояс, един път". Към днешна дата обаче те нямат статут на твърди военни активи, няма постоянно присъствие на китайската армия, нито с публично известни гаранции за достъп при конфликт, казват анализаторите пред Reuters. В доклада на Пентагона се отбелязва, че Китай все още "има малък капацитет за проектиране на сила" в Индийския океан.
Първата външна китайска база - в Джибути, в западния край на океана, е открита през 2017 г. и в нея има 400 морски пехотинци, което отразява китайското участие в международните патрули за борба с пиратството около Африканския рог от 2008 г. насам. Базата обаче не разполага с летище и е заобиколена от военни съоръжения на седем други държави, включително САЩ, Франция и Великобритания.
Присъствието на САЩ в Индийския океан остава в рязък контраст, отразяващ политиката на Вашингтон през Студената война. Пети американски флот е базиран в Бахрейн, а Седми флот със седалище в Япония оперира от Диего Гарсия - администриран от Великобритания атол с писти за бомбардировачи с далечен обсег и лагуна, пригодена за настаняване на американски самолетоносачи.
На изток Австралия засилва патрулирането със своите самолети P-8 Poseidon, които са създадени за лов на подводници, и разширява базата на западния бряг за британски и американски ядрени подводници, а евентуално и за австралийски такива.
Китай взима мерки
Джоу Бо, пенсиониран старши полковник от китайската армия и научен сътрудник по сигурността в пекинския Tsinghua University, посочва, че е запознат с чуждестранните дебати за уязвимостта на Китай, но сценариите са хипотетични.
Ако Китай и Западът влязат във военен сблъсък в Индийския океан, такъв конфликт по своята същност би бил "почти неконтролируем" по мащаб и местоположение, казва Джоу: "Това би било голяма война, в която участват много държави".
Затова и, посочва той, Пекин постепенно ще разширява възможностите за разполагане и базиране.
Военни аташета и анализатори, които следят разполагането на кораби в Индийския океан, казват, че Китай обикновено поддържа четири или пет кораба за наблюдение и подобен брой военни кораби и една бойна подводница във всеки един момент, но акцентират, че Пекин все още не е изпробвал най-мощните си средства в Индийския океан.
Някои от тях предвиждат това да се промени, особено след като в документите на НОАК се подчертава значението на патрулите срещу пирати за защита на снабдителните линии в Индийския океан. Китай би могъл да разшири патрулите си, ако "хегемонистични държави" упражняват контрол върху жизненоважните му транзитни маршрути, според "Науката за военната стратегия 2020" - официален документ, очертаващ стратегическите приоритети на Китай.
Макар че китайските военноморски сили държат своите въоръжени с ядрени балистични ракети подводници близо до базата на остров Хайнан, очаква се атакуващите подводници да имат по-широк обсег на действие, тъй като се усъвършенстват, което е предизвикателство за САЩ.
"Виждаме, че те са предпазливи, определено по-предпазливи от очакваното", казва американският контраадмирал в оставка Майкъл Макдевит, който в книга за 2020 г. прогнозира евентуално голямо китайско военно присъствие за защита на морските пътища в Индийския океан. "Не казвам, че те няма да стигнат дотам, но изглежда, че все още не се чувстват комфортно, особено със своите самолетоносачи - а разширяването на въздушното покритие ще бъде жизненоважно за тях в един конфликт."
Проблеми при евентуална блокада
Дори Китай да не може да постигне господство в Индийския океан, има други фактори, които биха работили в негова полза.
Морските блокади са трудни за осъществяване, като се имат предвид особеностите на търговията, при която петролът понякога се прехвърля по пътя. Проследяването и контролирането на доставките ще бъде много трудна задача, тъй като операциите срещу Китай не трябва да засягат доставките до дестинации като Япония, Южна Корея и Австралия.
"Много трудно може да блокираш доставките на противника си, но да позволиш на твоите да продължат да минават нормално", казва Брюстър.
В потвърждение на това - историците продължават да обсъждат ефективността на блокадите срещу Германия през Първата световна война и Япония през Втората световна война.
Все пак Китай е научил някои от уроците. Той разполага със стратегически и търговски резерви от суров петрол за около 60 дни, според аналитичните компании Vortexa и Kpler. Тези петролни резерви се съхраняват частично под земята и не могат да бъдат проследени от сателити.
Страната разполага с малък излишък от природен газ, но черпи все по-големи количества от тръбопроводите през Русия, Централна Азия и Мианмар.
Китай е до голяма степен самодостатъчен по отношение на пшеницата и ориза и поддържа големи запаси от тях, въпреки че количествата им остават държавна тайна.