Няколко правителства от ЕС смятат, че са намерили решение как да попречат на унгарския премиер Виктор Орбан да наложи вето на санкциите срещу Русия - като ги превърнат в национални решения, за които не е необходим европейски консенсус.

Шестима дипломати потвърждават пред POLITICO съвместните усилия, за които се застъпват поне половин дузина столици, за транспониране на общоевропейските санкции срещу Русия във вътрешното законодателство. На практика това би могло да подкопае способността на Унгария да налага вето върху подновяването им - понастоящем за това се изисква единодушната подкрепа на блока на всеки шест месеца.

„Всички ние - държавите членки и институциите - трябва да сме нагласени така, че да знаем, че е възможно санкциите да не бъдат подновени“, заявява един от дипломатите. „Трябва да сме сигурни, че целият режим на санкции е устойчив“.

Важно е да се отбележи, че сред обмислящите този ход са държави, които в миналото не са били склонни да налагат ограничения, като Белгия и Чешката република. Въпреки че не се очаква всички правителства да подкрепят идеята, ако няколко ключови държави я последват, това ще ограничи въздействието на евентуално бъдещо унгарско вето.

Досега само няколко държави на първа линия, граничещи с Русия, са въвели едностранни санкции, но дипломати потвърждават, че по-широк кръг столици вече мислят за прилагане на собствени мерки.

Орбан неведнъж е заплашвал да използва правото си на вето, като по този начин държи различни инициативи на ЕС като заложници. Той обеща да блокира мерките срещу руския нефт, газ и ядрени технологии - въпреки предупрежденията, че връщането към купуването на санкционирана руска енергия би било фатална грешка. През януари унгарската делегация отказа да одобри подновяването на ограниченията, което се случи в рамките на няколко часа, за да позволи връщането на милиарди долари към Москва. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио частно призова Будапеща да отстъпи и в крайна сметка възстановяването беше одобрено.

Бъдещото германско правителство ще настоява ЕС да разгледа възможностите за спиране на средства и временно отнемане правото на глас на държави, нарушаващи ключови принципи и политики - като Унгария например

Може ли новият канцлер Мерц да накаже „непослушния“ Орбан

Разклащане на основите

Европейските външни министри се срещнаха в понеделник в Брюксел, за да подготвят нов кръг от общоевропейски ограничения - 17-ите, които се налагат на Москва след пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Отказът на Унгария да подпише заключенията относно войната на последната среща на европейските лидери през март предизвика нов дебат за това как блокът да се справи с противопоставянето на Будапеща на ключови аспекти на политиката на му.

„Да: ако обичайният ни заподозрян Унгария създава огромен проблем, тогава ще има начини да се заобиколи“, казва трети дипломат от ЕС. „Мога да кажа, че ако определена държава членка се опита да блокира подновяването на санкциите, това ще бъде много сериозна ситуация“.

Бъдещата управляваща коалиция на Германия също се застъпва за по-строг подход към страните, които нарушават върховенството на закона в ЕС, включително евентуално отнемане на правото им на глас. Тази разпоредба изглежда директно насочена към Будапеща.

Столиците обаче остават разделени по въпроса как това би могло да се осъществи на практика. Докато някои дипломати от ЕС смятат, че планът за прехвърляне на важните политики от Брюксел на национално ниво е далеч по-практичен, съюзниците на Украйна в Европа се колебаят дали да предприемат стъпки, които биха могли да подкопаят общия фронт. Това може да се превърне в сериозен проблем, като се имат предвид усилията на американския президент Доналд Тръмп да нормализира отношенията с Кремъл.

Въпреки искането на руския президент Путин, ЕС настоява Украйна да разполага със „собствен стабилен военен и отбранителен капацитет като съществен компонент“

С изключение на Орбан: Евролидерите отхвърлиха спирането на военната помощ за Украйна

Четвърти дипломат потвърдждава, че се извършва „юридическа работа“ за заобикаляне на правото на вето на Унгария, но предупреждава, че някои държави нямат възможност да транспонират санкциите в националното си законодателство - и че разделеният подход би бил по-слаб от пълната сила на правото на ЕС.

В разговор с POLITICO преди срещата на върха чешкият министър на външните работи Ян Липавски омаловажава перспективата за премахване на изискването всички 27 държави членки да постигнат съгласие по ключови въпроси на външната политика.

„Ако нямате право на вето по отношение на основните си интереси - не става въпрос само за Унгария, а за много други държави, които имат основни интереси - мисля, че Европа много лесно може да стане много по-слаба“, казва той.

Според Липавски „един от изводите“ от редовните сблъсъци с Орбан е, че повече решения ще се вземат на ниво „коалиция на желаещите“ - хлабава групировка от европейски държави, създадена, за да подкрепи Украйна политически и военно.

„Това може да се възприеме като провал на общата външна политика в рамките на институциите на ЕС“, добавя той, „но всъщност трябва да се съсредоточим върху намирането на политическо решение“.