В неделя молдовците гласуват на президентски избори и референдум за ЕС - ключов момент, който може да подкрепи стремежа на малката селскостопанска икономика да се присъедини към блока. Той обаче идва на фона на редица съмнения за руска намеса в изборите.

Тъй като войната в Украйна бушува на изток и насочва политическото и дипломатическото внимание към бившата съветска република, тя ускори усилията си да се измъкне от орбитата на Москва и започна дългия процес на преговори за присъединяване към ЕС.

Проучванията на общественото мнение показват, че прозападният кандидат Мая Санду има комфортна преднина пред своите съперници, въпреки че крайният изход ще стане ясен след втори тур на 3 ноември, ако тя не успее да достигне прага от 50% за категорична победа. Ако се стигне до него, тя вероятно ще се изправи срещу Александър Стояногло, бивш главен прокурор, подкрепян от традиционно проруската „Партия на социалистите“.

Санду се надява и за категорично „Да“ на референдума, на който ще се реши дали в конституцията да бъде включена клауза, определяща присъединяването към ЕС като основна цел пред страната.

ЕИБ инвестира 16 млн. евро в ключови сектори в Молдова

„Нашата съдба се решава в неделя. Гласът на всеки от нас е от значение, независимо къде се намираме“, пише тя във Facebook, цитирана от Reuters.

Социологическите проучвания показват, че мнозинството в Молдова подкрепя присъединяването към 27-членния блок, въпреки че петима от кандидатите казаха на поддръжниците си да гласуват с „Не“ или да бойкотират допитването, заявявайки, че моментът на провеждането му е уловка, за да се увеличи резултатът на Санду на изборите. За да се счита референдумът за валиден, е необходимо в него да участват поне една трета от хората, вписани в избирателните списъци, въпреки че те не са актуализирани от години, а много хора са емигрирали.

Слаб резултат на Санду ще даде тон на парламентарните избори през следващото лято, на които според политически анализатори нейната партия ПАС ще бъде изправена пред предизвикателството да запази мнозинството си.

Заобиколена от Румъния и Украйна, страната с население под 3 млн. души редува прозападни и проруски курсове от разпадането на Съветския съюз през 1991 г. насам. Връзките с Москва се влошиха, откакто Санду дойде на власт през декември 2020 г. Нейното правителство осъди инвазията в Украйна през февруари 2022 г., обвини Москва в заговор за свалянето ѝ и диверсифицира енергийните доставки, след като Русия намали доставките на газ.

Предполагаема намеса

Кампанията в Молдова беше помрачена от твърдения за намеса в изборите. Полицията обвини Илан Шор, местен магнат, който живее в Русия, че се е опитал да плати на мрежа от поне 130 000 избиратели, за да гласуват с „Не“ на референдума и да подкрепят определен кандидат.

На ход е Путин: Може ли Молдова да се превърне в нова Украйна?

Шор, който е бил вкаран в затвора задочно за измама и кражба и е подложен на западни санкции, открито е предложил да плати на молдовци да убедят други да гласуват с „Не“ и да подкрепят „нашия кандидат“. Той отрича да е замесен в подобни кампании.

В навечерието на вота държавното радио в Кишинев пусна реклами, в които призовава хората да не гласуват срещу пари и да съобщават на властите за подобни предложения.

В четвъртък правоохранителните органи съобщиха, че са разкрили програма, в рамките на която стотици хора са били отведени в Русия, за да преминат обучение за организиране на бунтове и граждански безредици.

Русия отрича да се намесва в Молдова и отдавна обвинява правителството ѝ в „русофобия“.

В събота началникът на полицията Виорел Църнаутяну коментира пред Reuters, че през последните дни са били изпратени множество гласови и текстови съобщения от чужбина, в които молдовците са били призовани да бойкотират референдума или да гласуват с „Не“. По думите му полицията е направила всичко възможно, за да предотврати каквото и да било въздействие върху вота.

„При всички случаи ще има някакво въздействие, но мисля, че то няма да повлияе на гласуването като цяло“, сподели той.