Нахлуването на Русия в Украйна даде нов политически тласък на Европейския съюз и на плановете му за разширяване към стратегически важните Западни Балкани. Но дали съседният регион е готов - и желае - най-накрая да направи необходимите стъпки за присъединяване към съюза, остава неясно.

Западните Балкани, състоящи се от Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна гора, Косово и Сърбия, представляват забележителна празнина в картата на ЕС в Югоизточна Европа. Въпреки че през последните две десетилетия след разпадането на социалистическата федерация Югославия през 1992 г. всяка от тях подаде молба и получи статут на кандидатка или потенциална кандидатка за членство, напредъкът по присъединяването като цяло е бавен.

"Виждам, че Европейският съюз е по-подготвен за Балканите, отколкото Балканите за Европейския съюз", коментира Мирослав Лайчак, специален представител на ЕС за диалога Белград-Прищина и Западните Балкани, пред CNBC.

Как Мелони и френската любезност накараха Орбан да пусне фонда за УкрайнаВ четвъртък лидерите на ЕС постигнаха споразумение за отпускане на помощ в размер на 50 млрд. евро за Украйна, като дори унгарският министър-председател се съгласи
Присъединяването към блока е строг и често продължителен процес, включващ няколко етапа на преговори и реформи, за да се гарантира, че държавата кандидатка отговаря на съдебните, административните и икономическите стандарти на ЕС.

Лайчак акцентира, че в миналото страните от Западните Балкани са се колебаели дали наистина да се ангажират с такива реформи, защото "не са вярвали в истинското европейско бъдеще" - или че могат реално да изпълнят изискванията. Но всичко това се промени с избухването на войната на прага на Европа през февруари 2022 г.

В рамките на няколко дни след нахлуването на Русия Украйна, съседна Молдова, а скоро след това и близка Грузия подадоха заявления за статут на кандидати за членство в ЕС. До края на 2023 г. блока стартира преговори за присъединяване с Украйна и Молдова и предостави статут на кандидатка на Грузия, което даде тласък на европейския проект и сигнализира за подновена надежда за разширяване.

"Украйна, Молдова и Грузия внесоха свежа енергия и ангажираност - нещо, което беше почти изгубено на Балканите", казва Лайчак. "Сега вече е пределно ясно, че Европейският съюз е сериозен."

Въпреки че Украйна, Молдова и Грузия са извън Западните Балкани и представляват част от бившия Източен блок на Европа, Лайчак смята, че напредъкът трябва да тласне региона напред в преговорите за присъединяване. Понастоящем те се водят във всяка страна, с изключение на Косово, което е потенциален кандидат за членство, но Лайчак отбелязва, че тази отвореност може да не остане особено дълго време.

ЕС одобри 50 млрд. евро помощ за Украйна, Орбан оттегли ветото Решението беше взето изненадващо бързо в началото на извънредна среща на върха в Брюксел днес
"Влакът е тук, но ще напусне гарата. Ако не се качат на него, тези страни ще пропуснат огромна историческа възможност", категоричен е той.

Атмосфера на разширяване на ЕС

Желанието за ускорено разширяване на ЕС идва в момент, когато блокът се стреми да засили своята сила предвид войната на Русия в Украйна и разпадането на световния ред, воден от САЩ. Лайчак посочва, че тази ситуация е довела до това атмосферата в Брюксел да стане "по-политическа", отколкото в миналото.

"Преди винаги се казваше, че разширяването означава разширяване на зоната, в която се прилагат европейските ценности и правила. Сега то се разглежда повече от геополитическа гледна точка", смята той. "То ни прави по-силни, то ни прави по-големи, то прави нашия пазар по-голям. Така че то идеята за разширяване вече е по-малко идеалистична и по-прагматична."

Засиленият политически акцент направи съгласуването на външната политика по-важно от всякога за процеса на присъединяване, а единството на ЕС вече е затруднено от неотстъпчивостта на Унгария. Това може да се окаже проблем за някои бъдещи членове.

Колко точно струва западната помощ, от която Украйна се нуждае?Киев е изправен пред огромна дупка в държавната си хазна, която само западните съюзници могат да запълнят
Сърбия например - най-голямата държава в региона на Западните Балкани - осъжда нахлуването на Русия в Украйна, но се противопоставя на налагането на санкции срещу Москва. На практика Белград често влиза в противоречие със западните съюзници по външнополитически въпроси и продължава да поддържа тесни връзки с Русия и Китай.

Междувременно и Москва, и Пекин се стремят да засилят икономическото и политическото си влияние в Западните Балкани в потенциален опит да дестабилизират по-широкия регион.

Все пак Лайчак настоява, че нито една от двете страни не може да се конкурира с Брюксел по отношение на инвестиционното и търговското предлагане.

"Надеждният процес на разширяване е най-добрият отговор на намесата на трети страни", казва Лайчак. "Би било икономическо безумие за европейските страни да търсят нещо другаде."