Плановете на Брюксел да позволява членство в ЕС без обичайните пълни права на глас разделят позициите на страните, очакващи присъединяване към Блока от години.

Някои от държавите от Източна Европа и Западните Балкани настояват, че трябва да получат пълните предимства на членството, докато други са доволни само от това, че могат да са на масата за преговори, отбелязва Politico.

За да успокои опасенията на настоящите членове, че по-голям блок ще затрудни вземането на единодушни решения, Европейската комисия обмисля да предостави на новите членове пълни права на глас едва след като ЕС преразгледа начина си на функциониране. В момента новите получават такива веднага, както се случи с последната, присъединила се – Хърватия, през 2013 г.

Profit.bg

Една година в Шенген и еврозоната: Как се промени Хърватия

Перспективата за присъединяване без пълни права на глас предизвиква смесени реакции от кандидатите за членство.

Еди Рама, министър-председател на Албания, която вече е открила всички преговорни глави, заявява пред Politico, че мерките са „добра идея“ и че страната му би приела дори за определен период от време да няма комисар в Брюксел.

Албания, казва той, не иска да се противопоставя на волята на големите основатели като Франция и Германия. „В крайна сметка те са възрастните в семейството, които вземат важните решения“, смята той и допълва, че едно от предимствата за по-малките членки е, че ако по-големите „прецакат нещата“, това не е по вина на новите членки.

Двете страни започнаха заедно преговорите през 2022 г. Заради спора между Скопие и София, реалният старт на преговорите по присъединяване беше забавен, което се отрази пряко на напредъка на Албания

Албания ще продължи пътя си към ЕС отделно от Северна Македония

Саломе Зурабишвили, последният пряко избран президент на Грузия, отдавна подкрепя такава стъпка в дискусиите си с представители на ЕС. Преговорите за присъединяване на страната обаче са в застой на фона на предупреждения за отстъпление от демокрацията, допълва Politico.

„Като малка страна, е ясно, че нашият интерес е да бъдем част от общност, от семейство, и да участваме в програми, които съставляват ЕС, а не да сме равноправни в процеса на вземане на решения като страните в основата му, които са много по-мощни“, казва Зурабишвили пред Politico. „Мисля, че това е много логично, ако искате да имате организация, която може да взема решения ефективно.“

Голяма част от опозиционните лидери са в затвора, в изгнание или изправени пред наказателни обвинения. Икономиката разчита все повече на Русия и Китай, а евроинтеграцията на страната изглежда все по-непостижима

На пет минути от автокрацията: Как Грузия рязко се отклони от своя западен път

Молдова, чиято кандидатура за членство е свързана с тази на Украйна, иска подробностите на предложенията.

„Ние сме готови да поемем отговорности на ранен етап и бихме приветствали възможността да участваме и да помогнем за оформянето на тези дискусии“, заявява високопоставен молдовски служител. „В същото време пълноправното членство – с равни права и пълно участие в процеса на вземане на решения в ЕС, трябва да остане ясната и крайна цел.“, допълва той.

Кишинев търси ясна перспектива за присъединяването към блока, дори ако преговорите с Киев бъдат блокирани.

На прага на ЕС: Молдова настоява за гаранции, въпреки унгарското вето срещу Украйна

Украйна, която проведе широкомащабни реформи като част от процеса на присъединяване, се колебае да подкрепи идеята. „Ако говорим за членство в ЕС, трябва да бъде пълноценно“, заяви през ноември президентът Володимир Зеленски.

Черна гора, най-напреднала в процеса на присъединяване, също настоява, че няма нужда да се преразглеждат условията, при които й е предоставено членство, и очаква да приключи процеса на проверка през тази година.

„Факт е, че ЕС се състоеше от 28 държави-членки“, казва пред Politico президентът на Черна гора Яков Милатович. „А в момента имаме 27 поради Брекзит. Така че в това отношение, ако Черна гора стане 28-ата държава-членка на ЕС до 2028 г., тогава отговорът на въпроса дали има нужда от реформи, е не, нали? Но това определено е въпрос, на който трябва да отговорят лидерите на ЕС.“, допълва той.

Това заяви еврокомисарят по разширяването на ЕС Марта Кос в изслушване пред комисията на Европейския парламент по външни работи

ЕС готви опростяване на процедурите за членство, за да избегне влиянието на двустранни спорове

Планът за ограничаване правото на глас беше лансиран в края на миналата година от официални лица и проевропейски правителства, за да вдъхне живот на процеса на разширяване, който също е блокиран от Унгария и няколко други столици поради опасения, че той може да доведе до нежелана конкуренция на местните пазари или да компрометира интересите на сигурността.

Унгария многократно е заплашвала да наложи вето на присъединяването на Украйна към ЕС.

Комисарят по разширяването на ЕС Марта Кос заяви пред Politico, че конкретни предложения ще бъдат представени „през февруари или март“ и добави, че „изцяло нов елемент“ поражда ново чувство на спешност: „Има външни деструктивни сили, които биха искали да ни видят да се провалим – те работят срещу кандидатките, но ние сме основната цел“.

Унгария е подложена на нов натиск да се откаже от противопоставянето си на кандидатурата на Киев

Politico: Украйна и ЕС водят задкулисни преговори за членство през юни

Планът ще трябва да бъде разработен в детайли от ЕК, преди да бъде представен на националните лидери и вероятно обсъден на бъдещи срещи на Европейския съвет, както и оценен от юристи, за да се види как се вписва в основните договори на ЕС.

Докато кандидатките са в процес на дълбоки реформи, необходими за да станат членове на блока, Кос каза, че все още има работа, за да се убедят съществуващите членове, че ще бъдат въведени достатъчни гаранции.

„Преговорите са техническа част; трябва да вземем предвид политическата, която са държавите-членки.“