Преди малко повече от година различни опозиционни коалиции се борят за гласове в парламента на Грузия, като четири от тях успяват да спечелят места. Днес, от осемте им основни лидери само един не е в затвора, в изгнание или изправен пред наказателни обвинения. Управляващата партия се стреми да забрани трите основни опозиционни групи изцяло, пише Reuters.

Пътят към еднопартийното управление, който тази малка държава с население от 3,7 млн. души е поела, шокира мнозина. В годините след разпадането на Съветския съюз в Грузия сякаш се заражда демокрация, устремена към присъединяване към ЕС и откъсване от руското влияние.

Но сега страната е по-далеч от Запада, отколкото почти във всеки друг момент от постсъветската си история, според оценка от Брюксел, която описва нейните демократични институции като парализирани, а съдилищата – под контрола на държавата.

Този месец ЕС заяви в доклад, че Грузия е кандидат за членство  „само формално“. Според европейския посланик в Тбилиси Грузия вече не напредва към присъединяване към съюза.

Опитни грузински политици и дипломати, интервюирани от Reuters за случилото се през последните месеци, твърдят, че Грузия е близо до граница, отвъд която възстановяването на демокрацията ще бъде трудно.

„Намираме се на пет минути от еднопартийна диктатура,“ казва Серги Капанадзе, бивш заместник-министър на външните работи и бивш заместник-председател на парламента до 2020 г.

„Демократизацията означава, че някой ден ще загубиш властта“

Натали Сабанадзе, посланик на Грузия в ЕС до 2021 г., посочва, че през десетилетията на остра вътрешнополитическа конфронтация е съществувал поне един фундаментален консенсус – мястото на Грузия е на Запад. Сега това е изчезнало.

„Те знаят, че демократизацията, която ЕС изисква, означава приемане на факта, че в даден момент ще загубят властта,“ отбелязва тя за управляващата партия „Грузинска мечта“. „Те не искат това. И по същество изграждат напълно завършен авторитарен режим.“

„Грузинска мечта“ твърди, че защитава страната от опозиционни фигури, които се опитват да узурпират властта и да въвлекат Грузия в катастрофална война с Русия.

Този страх става още по-осезаем след руската инвазия в Украйна през 2022 г., която съживява спомените за руски танкове, навлизащи в предградията на Тбилиси при унизителното поражение на Грузия във войната през 2008 г.

„Грузия е остров на мира“

„Грузия е остров на мира в един много труден геополитически регион,“ коментира пред Reuters Нино Цилосан, депутат от управляващата партия и заместник-председател на парламента. „Инвеститорите и бизнесът имат нужда от стабилност.“

Тя обвинява опозиционни политици, че са заговорничили за преврат – твърдения, които опозицията определя като измислени с цел оправдаване на репресиите.

Противниците сочат милиардера Бидзина Иванишвили, основател на „Грузинска мечта“, като архитект на авторитарния завой. Някои го обвиняват, че е в съюз с Русия, където натрупва богатството си през 90-те години.

Но Гия Хукашвили, който е участвал в създаването на партията като главен политически съветник на Иванишвили, преди да се раздели с него през 2013 г., смята подобни убеждения за грешни.  Според него Иванишвили не служи на Москва, а просто вижда „съвпадение на интереси“ между двете страни.

„Той разбира, че в този океан от акули му трябва по-голям брат. Кой може да бъде по-големият брат? Единствено Русия,“ обяснява Хукашвили.

Икономиката се обръща към Русия и Китай

Разположена стратегически на Черно море и пресечена от петролни и газови коридори, Грузия би могла да играе важна роля в западните усилия за диверсификация на енергийните и търговските маршрути, за да се избегне зависимостта от Русия.

След като се възстанови от етнически конфликти и икономически срив, съпътствали разпадането на СССР през 90-те години, Грузия постига бърз растеж, подпомогнат от политики, привличащи инвеститори и ориентирани към Запада.

Сега тази отвореност рязко се обръща: преките чуждестранни инвестиции през последните две години спадат до нива, невиждани от началото на 2000-те.

Икономическият растеж обаче се задържа – приливът от руски бизнеси и IT специалисти след началото на войната в Украйна се превърна в стимул. Световната банка прогнозира растеж на БВП от 7% тази година, след 9,4% миналата.

Но проектът за дълбоководно пристанище на Черно море – потенциален ключов транзитен хъб между Азия и Европа – е почти спрян, след като западен консорциум бе отстранен. Китайска компания получи договора, но напредъкът остава минимален.

Междувременно Грузия вече внася около 45% от петрола си от Русия, при едва 8% през 2012 г., въпреки че Тбилиси и Москва не поддържат дипломатически отношения.

Бившият американски посланик в Грузия Иън Кели отбелязва, че Западът е можел да направи повече: „Проваляме се, Грузия отвори вратите си за Русия и Китай.“

 Страх, отчаяние и примирение

В последните седмици „Грузинска мечта“ предприема бързи мерки за елиминиране на политическото несъгласие.

Очаква се дело в Конституционния съд, което може да забрани трите основни опозиционни партии, а нови обвинения срещу девет ключови опозиционни фигури – включително бившия президент Михаил Саакашвили – почти гарантират, че те ще останат извън политиката години напред.

Репресиите вече обхващат и фигури, близки до управляващите, включително министри и бивши влиятелни съюзници на Иванишвили.

Арести на нощни протести пред парламента държат активистите в страх, отчаяние и примирение. Десетки са в затвора или глобени за блокиране на пътища.

„Грузия просто изчезна – не само от европейската маса, но и от глобалната сцена,“ казва Григол Гегелия от партия „Лело“, която е сред застрашените от забрана. „Губим страната си.“