В предстоящите избори в Чехия залогът е голям – за Русия. Затова и не е чудно, че напоследък Чехия е залята от проруска дезинформационна кампания.

Победа на десния популист Андрей Бабиш, който води в проучванията, би го поставила до Виктор Орбан и Роберт Фицо на масата на ЕС. Двамата са в приятелски отношения с руския президент Владимир Путин и последователно торпедират единството на ЕС по въпроса за Украйна.

Затова и действащият чешки премиер Петър Фиала определя гласуването на 3-4 октомври като битка за геополитическото бъдеще на страната.

„Става въпрос за това накъде ще се насочи Чешката република. Дали ще останем силна демокрация, с пълна свобода, с просперитет, страна, която е твърдо част от Запада или ще се отклоним някъде на изток“, предупреждава той по време на митинг в Пилзен в началото на миналата седмица, цитиран от POLITICO.

На този фон анализатори предупреждават пред изданието, че Чехия е залята от проруска пропаганда и дезинформация. Обемът на фалшивите новини се е увеличил сериозно от февруари 2022 г., когато Русия нахлу в Украйна, до рекордните около 5000 статии на месец, според Войтех Бохач, разследващ журналист от чешкия медиен канал Voxpot. Неотдавнашно разследване на медията установява, че 16-те най-големи уебсайта за дезинформация произвеждат повече съдържание, отколкото всички традиционни чешки медии, взети заедно. Статиите варират от нападки срещу ЕС и НАТО до необичайни конспиративни теории, включително твърдения, че Брюксел насърчава канибализма като решение на проблема с климатичните промени.

Анализаторите подчертават, че проруската дезинформационна кампания има за цел не толкова да подкрепи конкретен кандидат, колкото да подкопае Чехия като цяло.

„В последно време голяма част от политическите послания се пренасочват към поставяне под въпрос на легитимността на изборите, което поставя под съмнение самата стойност на демокрацията”, казва Кристина Шефчикова, ръководител на програмата за информационна устойчивост в Института за изследвания в областта на сигурността в Прага. „В информационното пространство можем да видим как работи стратегията на Кремъл“.

Русия не е единствената чужда сила, която се намесва във вътрешните работи на Чехия – Китай също играе значителна роля – но по далеч по-видим начин.

„Русия определено е тема номер едно тук в момента“, добавя Шефчикова.

Кандидатът на Москва?

Под ръководството на Фиала Чехия пое водеща роля в инициативата за ускоряване на доставките на амуниции за Киев и прие голям брой украински бежанци, които сега съставляват около 5% от населението на страната – най-високият брой на глава от населението в цялата ЕС. Победа за Бабиш, бивш комунист, превърнал се в милиардер, който е съосновател на крайнодясната група „Патриоти за Европа“ в Европейския парламент, би могла да промени това. В програмата на партията му се обещава да се премахне планът за боеприпасите, а в интервюта той призовава за „компромис“, за да се сложи край на сраженията в Украйна и да се избегне по-голяма война с Русия. Партията му, ANO, иска също така да се отмени законовата поправка, която помага за преследването на онези, които предават чувствителна информация на чужди сили, включително Русия.

„Бабиш е против тази инициатива за боеприпаси, против разходите за отбрана, той говори за мир без никакви условия“, категоричен е Фиала пред Financial Times. „Той помага на Владимир Путин, това е много видимо”.

Бабиш, от своя страна, обвинява Фиала, че се опитва да ескалира конфликта в Украйна, като заявява, че премиерът „мечтае за война с Русия“.

„Президентът Тръмп правилно предупреди президента Зеленски и Европа, че си играят с Трета световна война“, акцентира Бабиш през март.

Позицията му е унисон с тази на управляващата партия в Грузия, „Грузинска мечта“, която заложи на страховете от война с Русия, за да оправдае рязкото си отклонение от Европа. Но Томаш Цирхан, политически анализатор в Масариковия университет в Бърно, смята, че Бабиш се опитва да спечели гласове, като се обръща към част от чешкото общество, която се опасява, че увеличените разходи за отбрана ще бъдат за сметка на местните услуги.

„Той е прагматичен популист, който се опитва да каже това, което е необходимо, за да спечели подкрепата им, а не е идеологически проруски настроен човек“, казва Цирхан пред POLITICO, добавяйк, че много ще зависи от това дали Бабиш ще сформира коалиция с крайнолеви и крайнодесни партии, които са много по-явно анти-ЕС и проруски.

Русия набира агенти в страната

В годишния си доклад, публикуван през юли, чешката разузнавателна служба предупреждава, че Русия е използвала месинджър услугата Telegram, за да набира нови агенти, които да шпионират и да атакуват военни обекти и такива, свързани с помощта за Украйна. Много от агентите не са знаели, че работят за Русия, се казва още в доклада, тъй като са били наети от посредници.

Говорителят на чешката военна разузнавателна служба Ян Пейшек коментира пред POLITICO, че силната подкрепа на страната за Украйна е „доведела до реакция под формата на засилена активност на руските разузнавателни служби на чешка територия, включително кибератаки“.

Крайната цел, според Шефчикова от Пражкия институт за изследвания в областта на сигурността, „е да се посее объркване, страх и несигурност относно това, което е истина и което е реално“.

А борбата с тази хибридна инвазия не е лесна. Подобно на много европейски страни, Чехия е забранила руските държавни медии като Sputnik и RT. През март миналата година тя повежда европейска инициатива за налагане на санкции на новинарския уебсайт Voice of Europe за провеждането на проруска операция за влияние.

Все пак, според Бохач от Voxpot, до една четвърт от фалшивите новини в Чехия са директни преводи или перифрази на текстове от руските държавни медии.

„Налице е систематично нарушаване на санкциите“, казва той и посочва като основна причина за това липсата на политическа воля за прилагане на правилата.

Борбата срещу кампанията на Кремъл се усложнява допълнително от факта, че доказването ѝ невинаги е лесно – дори за опитни наблюдатели. Има документирани случаи на финансови и други връзки между чешки медийни личности, политици и организации и руската държава. Но „в други случаи има идеологическо или наративно сходство, без да има директни доказателства“, казва Шефчикова, добавяйки, че установяването на точния дял на злонамерените дейности, направлявани от Кремъл, спрямо местното съдържание, което случайно съвпада с руските интереси, е „почти невъзможно“.