Светът се приближава до прага от 1,5°C затопляне, заложен в Парижкото споразумение, като причиненото от човешката дейност повишение на температурите е достигнало 1,37°C през 2025 г., предупреждава нов мащабен доклад.

Ако емисиите продължат да се увеличават със сегашните темпове, границата от 1,5°C ще бъде премината около 2030 г., сочи анализът, изготвен от над 70 учени от 56 институции в 17 държави.

Четвъртото издание на доклада Indicators of Global Climate Change (IGCC), публикувано в четвъртък в списанието Earth System Science Data, проследява ключовите показатели, които разкриват колко бързо се променя климатът и какви са причините за това. Изводът е ясен: Земята се затопля с ускоряващи се темпове, като основният двигател на този процес е човешката дейност, пише Euronews. 

Екстремните горещини, сушата и силните ветрове превръщат все повече огнища в бедствия с тежки икономически и човешки последици

Проучване: Горските пожари обхващат по-малки площи, но причиняват по-големи щети

„Нашето изследване показва, че емисиите на парникови газове са достигнали исторически максимум, главно заради изгарянето на изкопаеми горива“, казва д-р Уилям Ламб, старши изследовател в Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата в Германия.

„Добрата новина е, че решения вече съществуват. Чрез инвестиции във възобновяеми енергийни източници и електрификация правителствата могат да намалят емисиите, като същевременно изградят по-чисти, по-надеждни и по-сигурни енергийни системи.“

Световният въглероден бюджет ще бъде изчерпан след три години

Въглеродният бюджет – общото количество въглероден диоксид, което все още може да бъде отделено в атмосферата, така че затоплянето да остане под 1,5°C спрямо прединдустриалните нива – възлиза на едва 130 млрд. тона CO₂ към началото на 2026 г. При сегашните равнища на емисиите този ресурс ще бъде изчерпан след около три години.

Границата от 1,5°C е в основата на Парижкото споразумение от 2015 г. – международен договор, създаден с цел да предотврати най-катастрофалните последици от климатичната криза.

През 2024 г. глобалните емисии на парникови газове достигат рекордните 56,8 млрд. тона CO₂, основно заради изгарянето на изкопаеми горива. Концентрациите на трите основни парникови газа – въглероден диоксид, метан и диазотен оксид – също са се повишили от 2019 г. насам, като нивата на CO₂ вече достигат 425,6 части на милион.

„Всичко се свежда до един прост принцип: отделяме повече парникови газове от всякога. Това води до повишаване на концентрациите им в атмосферата, което задържа все повече топлина и нарушава климатичния баланс на планетата“, обяснява д-р Мат Палмър, научен сътрудник в британската Метеорологична служба.

Докладът установява още, че енергийният дисбаланс на Земята – разликата между количеството топлина, което планетата получава, и това, което отдава обратно в Космоса – се е увеличил повече от два пъти през последните десетилетия и е достигнал рекордни стойности. Това означава, че Земята натрупва топлина по-бързо от когато и да било в съвременната история на измерванията.

„Енергийният дисбаланс на Земята нараства бързо и предизвиква промени във всички компоненти на климатичната система, включително затопляне на океаните и континентите, загуба на лед и покачване на морското равнище“, посочва д-р Карина фон Шукман от френския изследователски институт Mercator Ocean International.

Прозорецът за действие пред водещите страни в ЕС се стеснява – те трябва да коригират досегашния си курс, за да не пропуснат правно обвързващите ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове

Могат ли големите икономики в ЕС да постигнат климатичните си цели до 2030?

Морското равнище се покачва, а океаните стават все по-топли

През 2025 г. глобалното морско равнище достига нов рекорд – с 23 см по-високо спрямо нивата от 1901 г., като темпът на покачване продължава да се ускорява. Океаните поглъщат голяма част от излишната топлина, а средните температури на морската повърхност през миналата година достигат второто най-високо равнище, регистрирано досега.

Нов показател, включен за първи път в тазгодишния доклад, отчита мащабите на морските горещи вълни (периоди на необичайно високи температури на морската вода). Броят на дните, засегнати от подобни явления, се е увеличил повече от три пъти в световен мащаб между 1991 и 2025 г. Само през 2025 г. светът е преживял 65 дни на морски горещи вълни, които увреждат екосистемите, застрашават рибните запаси и нарушават взаимодействията между океана и атмосферата, регулиращи климата на Земята.

На сушата картината е също толкова тревожна. Средните максимални температури през последното десетилетие са били с почти половин градус по-високи в сравнение с предходното, което тласка екстремните горещини към нови рекордни стойности по света.

„Почти цялото затопляне през последното десетилетие се дължи на човешката дейност“, подчертава д-р Саманта Бърджис от Службата за климатичните промени „Коперник“. „Последиците за поминъка на хората и екосистемите вече се усещат по целия свят и ще се засилват с продължаващото повишаване на температурите.“

Учените, изготвили доклада, предупреждават и за един по-малко видим риск: самите глобални масиви от данни, използвани за проследяване на климатичните промени, са поставени под заплаха. Съкращаването на финансирането – включително решението на администрацията на президента Доналд Тръмп да прекрати миналата година програмата на Държавния департамент на САЩ за глобален мониторинг на качеството на въздуха – създава опасни пропуски в доказателствената база, от която зависят климатичната наука и политиките в тази област.

„Без тези данни бъдещите оценки ще бъдат много по-трудни именно в момент, когато са необходими спешни действия за справяне с климатичната криза“, предупреждава д-р Крис Смит от Международния институт за приложен системен анализ.