Вероятността критичната система от атлантически течения да спре напълно се оказва значително по-голяма, отколкото се смяташе досега. Ново изследване установи, че климатичните модели, предвиждащи най-сериозно забавяне, всъщност са най-близо до реалността. Учените определят разкритията като „изключително тревожни“, тъй като един такъв срив би имал катастрофални последици за Европа, Африка, Северна и Южна Америка.

Атлантическата меридионална преобръщаща циркулация (AMOC) е основен елемент от глобалната климатична система. Вече бе известно, че вследствие на климатичната криза тя се намира в най-слабото си състояние от 1600 години насам. Още през 2021 г. учените забелязаха предупредителни сигнали за наближаването на критична точка, от която няма връщане назад, като е известно, че в миналото на Земята тази система вече се е разпадала.

За оценка на бъдещето на климата изследователите използват десетки различни компютърни модели. Що се отнася до сложната система AMOC обаче, тези модели дават коренно различни резултати: от прогнози за липса на по-нататъшно забавяне до 2100 г., до сценарии за огромно забавяне от около 65%. Последният вариант остава възможен дори ако въглеродните емисии от изкопаеми горива бъдат постепенно премахнати, пише The Guardian.

С покачването на нивата в атмосферата хората неизбежно вдишват повече от този газ, което повишава киселинността на кръвта

Нивата на въглероден диоксид са безпрецедентно високи. Това вероятно вече променя химията на човешката кръв

Новото проучване съпоставя реални океански наблюдения с компютърни модели, за да идентифицира най-надеждните сред тях, което значително ограничава полето на несигурност. Резултатите предвиждат отслабване на теченията с между 42% и 58% до 2100 г. – стойности, които почти неизбежно биха довели до окончателен срив на системата.

Като ключов стълб на глобалния климат, AMOC пренася затоплени тропически води към Европа и Арктика. Там те се охлаждат и потъват, задвижвайки дълбокото обратно течение. Неговото преустановяване би изместило тропическия пояс на валежите, застрашавайки прехраната на милиони хора, би донесло екстремни зими и суши в Западна Европа и би повишило морското равнище в Атлантическия океан с допълнителни 50–100 см.

„Установихме, че AMOC ще отслабне повече, отколкото показва средната стойност на всички климатични модели. Това означава, че системата е по-близо до критична точка“, коментира д-р Валентин Портман от изследователския център Inria Bordeaux Sud-Ouest във Франция, ръководител на проекта.

„Това е важен и много тревожен резултат. Той показва, че песимистичните модели, които предвиждат силно отслабване на AMOC до 2100 г., за съжаление са реалистичните, тъй като съответстват по-добре на наблюдателните данни“, обяснява проф. Стефан Рамсторф от Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата в Германия.

„Все повече се опасявам, че може да преминем точката на необратимост за AMOC още в средата на този век – което е съвсем скоро“, допълва той.

Рамсторф, който изследва AMOC от 35 години, подчертава, че сривът трябва да бъде избегнат „на всяка цена“. „Казвах това още когато смятахме, че вероятността за такъв сценарий е около 5%, и дори тогава това се считаше за прекалено висок риск предвид мащабните последици. Сега изглежда, че вероятността е над 50%. Най-драматичните климатични промени през последните 100 000 години са настъпвали именно когато AMOC е преминавала в различно състояние.“

Наред със САЩ и Китай, който разполага с най-голямата програма за модификация на времето в света, Франция, Русия, Индия и Саудитска Арабия са сред нарастващия списък от държави, експериментиращи със засяване на облаци

Направи си сам дъжд: Защо все повече държави се обръщат към засяването на облаци

Забавянето на AMOC се дължи на ускореното повишаване на температурите в Арктика вследствие на глобалното затопляне. По-топлият въздух забавя охлаждането на океана, а по-топлата вода е с по-ниска плътност и потъва по-трудно. Това позволява натрупването на повече валежи в повърхностните слоеве, което допълнително разрежда солеността на водата, намалява плътността ѝ и ускорява процеса чрез механизъм на обратна връзка.

Системата AMOC е изключително сложна и е подложена на естествени колебания, което прави съставянето на прецизни прогнози предизвикателство. Въпреки това научната общност вече очаква осезаемо отслабване на теченията, което само по себе си би довело до сериозни климатични последици в идните десетилетия.

Новото изследване, публикувано в списание Science Advances, анализира четири метода за интегриране на реални наблюдения в климатичните модели. Най-висока надеждност показва методът на ридж регресията (ridge regression) – статистически подход, който до момента рядко е прилаган в сферата на климатологията.

AMOC е трудна за моделиране, тъй като се определя от фини разлики в плътността на водата, причинени от промени в солеността в целия Атлантически океан. Намаляването на несигурността в новото изследване се дължи на идентифицирането на модели, които по-точно възпроизвеждат повърхностната соленост в южната част на океана – фактор, за който вече е известно, че е ключов. Това прави резултатите „много надеждни“, посочва Рамсторф.

Според него отслабването на AMOC до 2100 г. може да се окаже дори по-силно от новите, по-песимистични оценки. Причината е, че компютърните модели не отчитат напълно топящите се ледове от Гренландия, които допълнително разреждат океанската вода: „Това е още един фактор, който предполага, че реалността вероятно ще бъде още по-неблагоприятна.“