Правителствата в ЕС водят напрегнати преговори за следващия дългосрочен бюджет на блока, като сред най-вероятните цели за сериозни съкращения са разходите за европейските институции в чужбина и програмите за глобално финансиране. Това може да засегне и мрежата от делегации на ЕС по света, която вече преминава през реорганизация и има особено важно значение за по-малките държави членки и европейските компании. 

Коалиция от т.нар. „пестеливи“ държави, сред които Германия, Нидерландия и Швеция, настоява предложеният размер на следващата Многогодишна финансова рамка – бюджета на ЕС за периода 2028–2034 г. – да бъде намален с няколкостотин милиарда евро.

В хода на разговорите се очертава широко съгласие между държавите членки за ограничаване на средствата за институциите на ЕС. Фондът „Глобална Европа“ също е изправен пред значително орязване спрямо сумите, предложени от Европейската комисия.

Тези планове пораждат опасения, че може да бъде свита мрежата от делегации на ЕС по света. Според четирима европейски представители, цитирани от Euronews, подобна стъпка би създала сериозни проблеми за по-малките държави членки.

„Малките държави членки, които имат ограничена мрежа от посолства, разчитат в голяма степен на делегациите на ЕС“, обяснява дипломат от една от засегнатите страни.

Вашингтон предупреждава, че може да ограничи достъпа на европейски компании до американски отбранителни поръчки

САЩ заплашват ЕС с ответни мерки заради предимството за европейски стоки в новия бюджет на блока

Глобалната дипломатическа мрежа

Според доклада на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) за 2025 г. ЕС разполага със 145 делегации и представителства по света. В тях работят близо 6000 души, а годишният им бюджет възлиза на около 1 млрд. евро.

Персоналът не се състои единствено от служители на ЕСВД. Представителствата работят съвместно и със звената на Европейската комисия, отговарящи за международните партньорства, гражданската защита и хуманитарната помощ. В тях има също командировани дипломати от националните външни министерства и местни служители.

Защитниците на тази система изтъкват, че разходите са сравнително ограничени на фона на глобалния обхват, който тя осигурява на по-малките държави членки. Много от тях нямат собствени дипломатически представителства в редица страни.

„По-голямата част от разходите за делегациите не са свързани с персонала, а със сигурността и сградите. Именно поради тази причина някои държави членки не могат да си позволят собствено дипломатическо присъствие там“, коментира втори европейски представител.

Според него съкращаването на делегациите по политически причини остава малко вероятно, а обсъждането на подобна възможност е свързано и с продължаващата борба за влияние около стремежа на Европейската комисия да получи по-голям контрол върху дипломатическата служба на ЕС. 

Освен това самите делегации вече преминават през процес на „модернизация“.

Текущата реорганизация

От 1 септември дипломатическите представителства са обхванати от реформа, която вече води до значително намаляване на административния персонал и предизвиква съпротива от няколко синдикални организации на европейските служители.

Планът предвижда административните дейности, финансовото управление и договорите да бъдат централизирани в Брюксел и в регионални центрове, които отговарят за групи държави. Центърът в Южна Африка например обслужва също Ботсвана, Мавриций, Мадагаскар и Коморските острови.

Председателят на ЕК иска следващия бюджет да е финансовият инструмент за независимост на Блока – но правителствата не са готови да жертват повече средства

Фон дер Лайен: Европа не може да си поставя нови амбиции без средства за тяхното финансиране

В същото време местните делегации остават с по-малък, а понякога и минимален дипломатически състав, чиято задача е да поддържа политическия диалог с властите, бизнеса и други местни партньори.

„Резултатът е централизация на властта и отслабване на делегациите, които в миналото – особено когато бяха ръководени от дипломат от голяма държава членка – можеха да действат много по-независимо от Брюксел“, отбелязва трети представител на ЕС.

Същевременно европейски служители обръщат внимание, че държавите членки със собствено дипломатическо присъствие често дублират част от работата на делегациите. Подходът им невинаги съвпада и с начина, по който Брюксел изгражда отношенията си с трети страни.

От помощ за развитие към партньорства

По време на първия мандат на Урсула фон дер Лайен Европейската комисия преименува своята Генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“ (DG DEVCO) на Генерална дирекция „Международни партньорства“ (DG INTPA).

Промяната далеч не е само в името. Тя бележи съществен завой в отношенията на ЕС с трети държави – от традиционната помощ за развитие към подкрепа за европейски компании, участващи в големи инфраструктурни проекти в стратегически области като критичните суровини, свързаността и енергетиката.

Австралийската минна компания Viridis например е подписала писмо за намерение с белгийската химическа група Solvay за доставка на редкоземни елементи от Бразилия, които да бъдат преработвани в завода на Solvay във Франция.

В съответствие с „геополитическия“ подход на Фон дер Лайен Комисията постепенно измества фокуса от проектите за развитие към инициативи, които подпомагат европейските компании в конкуренцията им с американски и китайски съперници на международните пазари.

Европейски представители обясняват, че когато подобни проекти са успешни, те помагат на частния сектор в Европа да печели договори на стойност, многократно надхвърляща първоначалния принос на ЕС. В резултат редица компании започват да си сътрудничат много по-тясно с Европейската комисия.

Новият бюджет трябва да направи и разпределението на средствата за глобални инициативи по-гъвкаво. Вместо парите да бъдат предварително определяни за отделни държави, идеята е те да се насочват към по-големи региони като Латинска Америка и Африка. Това би позволило на ЕС по-бързо да се възползва от възможности като търговски договори и споразумения.

„Делегациите имат ключова роля в управлението на проекти с местни партньори. Има задачи, които просто не могат да бъдат прехвърлени към централата“, обобщава представител на ЕС.