Следващият седемгодишен бюджет на ЕС трябва да финансира независимостта от чуждестранни сили.

Това заявява председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, докато шест държави, начело с Германия, настояват за съкращаване на разходите със стотици милиарди евро.

„Следващият бюджет ще бъде финансовият инструмент за нашата независимост“, е подчертала Фон дер Лайен пред френското бизнес лоби MEDEF в Париж в четвъртък.

Призивът за по-мащабна инвестиционна програма идва в момент, когато блокът се стреми да намали зависимостта от китайските вериги за доставки и критичните суровини, американските технологии и вноса на изкопаеми горива, отбелязва Politico.

ЕК предложи бюджет от почти 2 трилиона евро, докато Германия и пет нейни съюзници, Австрия, Дания, Финландия, Нидерландия и Швеция, призовават за съкращения в размер на няколкостотин милиарда евро.

Италия и Испания оглавяват отделна група, която се застъпва за по-голям бюджет.

Размерът му ще определи колко средства ЕС ще може да отдели за икономическата програма на Фон дер Лайен, включително инвестиции в стратегически индустрии, енергетика и изкуствен интелект, сектори, които според нея са от съществено значение за намаляване на зависимостта на Европа.

„С над 450 милиарда евро от Европейския фонд за конкурентоспособност и програмата „Хоризонт Европа“ ще подкрепим цялата верига, от научните изследвания до иновациите, от лабораториите до бизнеса и от прототипи до промишленото производство“, допълва Фон дер Лайен, като се позовава на предложения фонд за стратегическите индустрии и програмата за научни изследвания и иновации.

„Европа не може да си поставя нови амбиции, без да осигури средства за тяхното финансиране“, допълва тя.

Предложението за разходите среща упорита съпротива от германския канцлер Фридрих Мерц и неговите съюзници, които твърдят, че увеличението е непосилно, докато националните правителства правят съкращения.

„Настоящите предложения предвиждат увеличение с до 60%“, заявява Мерц в изявление с петте държави, направено в четвъртък. „В период на бюджетна консолидация във всички държави-членки това просто е непосилно. Предложенията трябва да бъдат съкратени с няколкостотин милиарда. И тези съкращения ще трябва да засегнат всички области“, допълва германският канцлер.

Това е проблемът, с който председателят на Европейския съвет Антонио Коща обикаля от столица в столица, докато се опитва да постигне компромис, допълва Politico. Правителствата може и да са в общи линии съгласни, че Европа трябва да харчи повече за нови приоритети, но се оказват много по-малко склонни да жертват старите.

В четвъртък в Прага чешкият премиер Андрей Бабиш заяви пред Коста, че предложените съкращения в областта на кохезията и селското стопанство са „неприемливи“. Чехия подкрепя по-големи разходи за отбрана и технологии, но не „за сметка на нашите региони“.

Бабиш последва примера на словашкия премиер Фицо, който по-рано тази седмица в Братислава заяви пред Коща, че Словакия се противопоставя на предложените съкращения в селското стопанство и кохезията.

Литовският президент Гитанас Науседа изтъкна същия аргумент във Вилнюс в сряда, като заяви, че новите предизвикателства пред Европа не могат да бъдат решени за сметка на кохезията и Общата селскостопанска политика, макар че призова за повече средства за отбрана, военна мобилност и критична инфраструктура.

Правителствата искат да финализират пакета до края на годината, преди националните предизборни кампании в няколко държави от ЕС да ограничат възможностите им за маневриране, допълва Politico.