Германия и Испания влязоха в открит спор за размера на следващия седемгодишен бюджет на ЕС, който се очаква да бъде около 2 трлн. евро. Двете страни изложиха противоположните си позиции в отделни коментари за POLITICO, с което дадоха ясна заявка за тежки преговори преди неофициалния краен срок в края на годината.

Разговорите навлизат в период, който европейските представители се надяват да бъде последният етап от преговорите. Столиците обаче продължават да се борят за финансирането на собствените си приоритети и едновременно с това се опитват да ограничат допълнителната тежест върху националните бюджети.

След почти година трудни преговори позициите все още изглеждат далеч една от друга, а разногласията се задълбочават. Това ясно личи от двете статии, публикувани от противоположните лагери - едната е на испанския министър на икономиката Карлос Куерпо, а другата е подписана от лидерите на Германия, Дания, Нидерландия, Австрия и Финландия.

Правителствата са под сериозен натиск да постигнат споразумение преди изборите във Франция, Италия, Испания и Полша догодина, които могат да усложнят преговорите и да забавят плащанията към фермери и изследователи.

Куерпо поиска бюджетът на ЕС да бъде увеличен с още стотици милиарди евро, както и да се отложи изплащането на общия дълг, натрупан след пандемията. Според него това би освободило около 11 млрд. евро годишно за земеделие, отбрана и конкурентоспособност.

„Следващият дългосрочен бюджет трябва да бъде определен на 2% от брутния национален доход на ЕС - ниво, което съответства на мащаба на предизвикателството да бъдат подкрепени едновременно икономиката и социалното сближаване“, пише Куерпо.

Вашингтон предупреждава, че може да ограничи достъпа на европейски компании до американски отбранителни поръчки

САЩ заплашват ЕС с ответни мерки заради предимството за европейски стоки в новия бюджет на блока

„Не можем просто да изпратим сметката на данъкоплатците“

В отделна позиция германският канцлер Фридрих Мерц, датският премиер Мете Фредериксен, нидерландският премиер Роб Йетен, австрийският канцлер Кристиан Щокер и финландският премиер Петери Орпо отхвърлят и двете идеи на Испания.

Техните държави осигуряват около 40% от общия бюджет на ЕС.

Министърът на икономиката, търговията и бизнеса на Испания вижда отключването на единния пазар на ЕС като основна стъпка за ускоряване на икономическата интеграция

Карлос Куерпо: Европа трябва да премахне собствените си бариери, ако иска да остане конкурентна

Според тях допълнителните разходи и новият дълг не решават проблема, а го задълбочават.

„Не можем просто да добавяме всеки нов приоритет към всички стари и после да изпращаме сметката на данъкоплатците“, заявяват петимата лидери.

Те оказват натиск върху Ирландия, която в момента председателства Съвета на ЕС и ръководи преговорите, да намали бюджета с няколкостотин милиарда евро в следващия компромисен проект, очакван през октомври.

Спорът за дълга след пандемията

Седемгодишният бюджет на ЕС, известен като Многогодишната финансова рамка, определя разходите на блока за всичко - от земеделските субсидии до програмите за студентски обмен. Традиционно той е сред най-трудните теми за преговори в Брюксел и противопоставя различни групи държави една на друга.

В опит да сближи позициите председателят на Европейския съвет Антониу Коща посети 25 държави от ЕС през последния месец, за да обсъди с лидерите им най-чувствителните въпроси. В четвъртък той продължи обиколката си в Дъблин.

Трябва да ускорим работата си по намаляване на разходите за енергия чрез засилване на пазарната интеграция и свързаността между държавите от Европейския съюз, заявява по време на посещението си у нас председателят на Европейския съвет

Антонио Коща: България може да изиграе решаваща и стратегическа роля за енергийната сигурност на ЕС

Куерпо предлага част от натиска върху бюджета да бъде облекчен чрез отлагане на изплащането на общия дълг, емитиран през 2021 г. за справяне с икономическите последици от пандемията.

Около 300 млрд. евро трябва да бъдат изплатени между 2028 и 2058 г. Докато плащанията по лихвите са фиксирани, правителствата имат повече свобода при определянето на графика за погасяване на главницата.

Сегашният план предвижда държавите от ЕС да започнат по-голяма част от плащанията още в следващия бюджетен период, което ще струва около 25 млрд. евро годишно. Критиците твърдят, че така остават по-малко средства за други приоритети и преговорите стават още по-трудни.

Като решение Куерпо предлага графикът за изплащане да бъде изместен напред във времето, което според него ще освободи допълнителни 11 млрд. евро годишно.

„Крайният резултат остава същият: устойчиво и предвидимо намаляване на задълженията в рамките на срока“, пише той.

Председателят на ЕК иска следващия бюджет да е финансовият инструмент за независимост на Блока – но правителствата не са готови да жертват повече средства

Фон дер Лайен: Европа не може да си поставя нови амбиции без средства за тяхното финансиране

Идеята има подкрепата на Европейската комисия и на все повече държави от ЕС, сред които Италия, Франция, Португалия и Полша.

Няколко представители, участващи в преговорите, смятат, че именно този вариант може да се превърне в компромис в последния момент и да помогне за постигането на сделка през декември.

Поддръжниците му обаче ще трябва да преодолеят съпротивата на Германия и нейните съюзници, които традиционно са против общия европейски дълг, пише POLITICO.

В своята позиция Мерц и останалите лидери посочват, че разходите след пандемията вече са натоварили следващата Многогодишна финансова рамка с почти 170 млрд. евро.

„Тези средства вече не са налични за новите ни приоритети“, пишат те.

Според тях отлагането на главницата би донесло сравнително малки икономии и не може да замени същественото намаляване на общия размер на бюджета.

„В крайна сметка бюджетът на ЕС се плаща от европейските граждани“, посочват петимата лидери. „Това остава вярно независимо какъв механизъм за финансиране измислим. Затова няма как да избегнем трудния въпрос за общия му размер.“