Японската централна банка повиши лихвите до най-високото им ниво от 31 години, ускорявайки нормализирането на паричната политика под засилващ се натиск от Вашингтон и присъединявайки се към глобалните усилия за овладяване на инфлацията.

Управителният съвет на Bank of Japan гласува със 7 срещу 2 гласа за увеличение с 25 базисни пункта, с което основната лихва достигна около 1,25%.

Решението, обявено в петък, беше широко очаквано от пазарите и идва в момент, когато поскъпването на живота и слабата йена оказват все по-силен натиск върху японските потребители.

Ходът обаче не успя да подкрепи валутата, която по-рано тази година падна до 40-годишно дъно спрямо долара. След решението йената рязко отслабна и премина границата от 157 йени за долар.

Повишението последва сходни действия на Европейската централна банка и Федералния резерв на САЩ, докато централните банки по света се опитват да овладеят поскъпването, предизвикано от конфликта в Близкия изток и последиците от инвестиционния бум около AI.

Bank of Japan за последно повиши лихвите през юни - до 1%. Преди това банката даваше сигнали, че възнамерява да ги увеличава приблизително веднъж на шест месеца.

Ускоряването на темпото идва след интервенции на японските власти на валутния пазар за 96 млрд. долара през юли и август, извършени със съдействието на САЩ с цел укрепване на йената. Допълнителен натиск оказаха и призивите на американския финансов министър Скот Бесънт Япония да действа по-бързо с повишенията.

Коментарите на централната банка след решението обаче не дадоха особени основания да се смята, че управителният съвет обмисля ново увеличение още на следващото си заседание през октомври. Анализатори на Nomura отбелязаха още преди решението, че пазарът оценява вероятността за две поредни повишения като ниска.

Двамата членове, гласували против увеличението, са назначени от японския премиер Санае Такаичи, която подкрепя по-стимулираща фискална политика и в миналото е критикувала затягането на паричната политика, пише Financial Times.

Въпреки това анализаторите определят общия тон на централната банка като сравнително строг, което оставя отворена възможността за поне още едно увеличение до декември.

Очакванията Bank of Japan да играе ключова роля в подкрепа на йената също оказват натиск върху институцията, докато Япония се сблъсква с по-високи цени на вносните енергийни суровини, храни и други материали.

В съобщението си банката повтори опасенията от предишните заседания, че устойчивият ценови натиск може да изтласка инфлацията над целта от 2%, тъй като поскъпването при сделките между компаниите „е започнало да се пренася и върху потребителските цени“.

Федералният резерв на САЩ повиши лихвите в сряда за първи път от 2023 г., което засили опасенията сред трейдърите от своеобразна „надпревара за повишаване на лихвите“ между водещите централни банки.

Това може да има сериозни последици за т.нар. carry trade с йената - стратегия, при която инвеститорите вземат евтино финансиране в японската валута и насочват средствата към по-високодоходни активи в чужбина.

Доходността по 10-годишните японски държавни облигации почти не се промени след решението, но остана близо до 3% - най-високото ѝ равнище от три десетилетия.

Коментарите на Бесънт по-рано този месец, че японската централна банка ще „направи правилното“ и няма да позволи на паричната политика да изостане от инфлационната динамика, допълнително увеличиха натиска върху управителя на Bank of Japan Казуо Уеда.