Тази седмица беше представяна като една от най-важните за пазарите през 2026 г. Инвеститорите трябваше да оценят ключов американски закон за криптоактивите, решението на Фед, нови макроданни, заседанията на Bank of England и Bank of Japan и изтичането на опции и фючърси.

Очакванията се оправдаха не защото пазарите се сринаха или излетяха, а защото получихме нова информация за цената на капитала, устойчивостта на американската икономика и крипторегулацията.

Изводът дотук е сравнително прост: инфлацията не е победена, икономиката не е достатъчно слаба, за да принуди централните банки да отстъпят, а регулаторната яснота за криптопазара няма да дойде толкова бързо, колкото индустрията очакваше.

Това не означава непременно начало на нов мечи пазар. Означава, че очакванията за скорошно връщане на евтините пари трябва да бъдат преоценени.

CLARITY Act - поражение, но не окончателна присъда

На 15 септември американският Сенат гласува процедурното предложение за прекратяване на дебатите и преминаване към разглеждане на CLARITY Act. Необходимото мнозинство беше 60 гласа. Резултатът - 49 „за“, 50 „против“ и един негласувал сенатор.

Важно е да бъдем прецизни. Сенатът не отхвърли окончателно самия закон. Провали се cloture vote - процедурното гласуване, необходимо, за да бъде преодоляно блокирането и законопроектът да продължи напред.

Законопроектът остана на 11 гласа от необходимия праг. Следователно той не е „почти приет“, а все още няма достатъчно широка двупартийна коалиция.

Причините са по-сложни от разделението между привърженици и противници на криптоактивите. Част от демократите настояват за по-строги правила за конфликтите на интереси, а банковата индустрия се опасява от конкуренцията на доходоносните стейбълкойни за депозитите. Срещу процедурата гласуваха и републиканци.

Следователно това не е вот „за или против биткойн“, а сблъсък за юрисдикцията на SEC и CFTC, защитата на инвеститорите, банковите депозити и политическите конфликти на интереси.

Спорът около активите на семейство Тръмп се оказа ключовата пречка, докато биткойн, етериум и акциите на водещи компании в сектора поевтиняха още преди гласуването

Ключовият закон за криптовалутите се провали в Сената. Какво следва за пазара

За индустрията резултатът е негативен. Законодателната рамка е по-стабилна от административните тълкувания. Без закон компаниите ще инвестират при по-висок регулаторен риск и съответно по-висока изисквана възвръщаемост.

Биткойн реагира със спад от около 4% до 75-76 хил. долара. По-силно пострадаха някои публични компании, пряко зависими от криптопазара. За биткойн законът е важен, но за борси, емитенти и посредници регулаторната рамка е част от самия бизнес модел.

Пазарът очевидно беше включил известна вероятност за положителен резултат. Отпадането ѝ не променя фундаменталните свойства на Bitcoin, но повишава регулаторната рискова премия.

Фед вдигна лихвата, но истинският сигнал беше за 2027 г.

На 16 септември Федералният резерв единодушно повиши целевия диапазон на федералната фондова лихва с 25 базисни пункта - до 3,75-4,00%. Това е първото увеличение от 2023 г.

Решението до голяма степен беше калкулирано в цените. По-важни бяха мотивите и прогнозите.

Според Фед икономиката расте със солиден темп, потреблението е устойчиво, производителността е силна, а инфлацията остава повишена. Посланието е ясно: икономиката може да понесе по-рестриктивна политика, а ценовата стабилност отново е приоритет.

Още по-интересна е комбинацията в прогнозите. Фед повиши очакванията си за реалния растеж през 2026 г. от 2,2% на 2,3%, а за 2027 г. - от 2,3% на 2,4%. Очакваната безработица за края на 2026 г. беше понижена от 4,3% на 4,1%.

Dow Jones загуби над 600 пункта след предупреждението, че инфлацията в САЩ остава твърде висока

Предупреждението на Фед за инфлацията натежа на акциите и подкрепи долара

По-силен растеж и по-ниска безработица обикновено са добра новина. Сега обаче те означават и по-устойчиво търсене, по-слаб натиск за намаляване на лихвите и по-голям риск инфлацията да остане над целта.

Прогнозата за общата PCE инфлация през 2026 г. беше повишена до 3,7%, а за базисната - до 3,4%. И двете са значително над целта от 2%.

Най-силният сигнал дойде от очакваната лихвена траектория. Медианната прогноза за края на 2026 г. вече е 4,1% спрямо 3,8% през юни. За 2027 г. тя беше повишена от 3,6% на 4,1%.

Дванадесет от осемнадесетте участници очакват лихва около 4,125% в края на тази година, а четирима - около 4,375%. Това предполага поне още едно увеличение с 25 базисни пункта при реализиране на централната прогноза. (Аз не изключвам още две увеличения по 25 базисни пункта до края на годината.)

Следователно посланието не беше просто „едно увеличение“, а че лихвите вероятно ще останат по-високи за по-дълго и облекчаването през 2027 г. вече изглежда много по-ограничено.

Финансовият експерт разговаря с Profit.bg за липсата на лесни инвестиционни отговори

„Интелигентният инвеститор“ 77 години по-късно: Александър Александров за пазарите след края на евтините пари

Потребителят все още не е капитулирал

Продажбите на дребно в САЩ нараснаха през август с 1,2% спрямо предходния месец до 773,9 млрд. долара. Това подкрепя растежа, но не и надеждите за бързо понижение на лихвите.

Устойчивото потребление намалява риска от непосредствена рецесия и позволява на Фед да запази рестриктивната си позиция.

Тук се вижда един от парадоксите на пазарите: силните икономически данни могат да бъдат негативни за цените на активите, ако повишават очакванията за лихвите. И това има граници - рецесията и спадът на корпоративните печалби рядко остават „добра новина“ задълго.

Защо облигациите отново са в центъра

Доходността по десетгодишните американски държавни облигации премина над 5% преди заседанието на Фед. Това има много по-голямо значение от еднодневното движение на който и да е борсов индекс.

Тази доходност е базова цена в глобалната финансова система. Нейното повишение увеличава дисконтовата ставка и притиска скъпо оценените акции, недвижимите имоти, дългосрочните облигации и зависимите от рефинансиране компании.

При безрискова номинална доходност около 5% инвеститорът има право да изисква повече от рисковите активи. Не е достатъчно една акция, криптоактив или частна инвестиция да предлага интересна история. Очакваната възвръщаемост трябва да компенсира реална алтернатива, която вече носи значим доход.

Преминаването на ключовия праг оскъпява капитала и засилва натиска върху борсовите оценки, докато инвеститорите очакват следващия ход на Фед

Доходността по 10-годишните облигации на САЩ проби 5%. Защо това е критично за акциите

Златото и биткойн - разказите не са достатъчни

След решението на Фед доларът поскъпна, а златото отстъпи с над 1%. Това не опровергава ролята му като дългосрочен диверсификатор, а показва, че и „защитните“ активи реагират на реалните лихви, валутата и пазарното позициониране.

При биткойн натискът беше двоен - провалът на процедурния вот за CLARITY Act и по-рестриктивната лихвена траектория.

Биткойн често се представя едновременно като дигитално злато, защита от инфлацията, рисков технологичен актив и алтернатива на финансовата система. Проблемът е, че тези функции могат да дават противоположни прогнози.

При геополитически риск тезата за „дигиталното злато“ предполага поскъпване. При растящи реални лихви и отдръпване от риска Bitcoin често прилича повече на високоволатилен рисков актив.

Един ден не решава спора, но показва опасността първо да видим цената, а след това да изберем удобния разказ, който да я обясни.

Част от експертите призовават централната банка на САЩ да изчака с повишаването на лихвите заради опасения, че американската икономика е по-уязвима, отколкото изглежда

Фед може да е на прага на сериозна грешка, предупреждават водещи икономисти

Кое беше сигнал и кое - шум?

Сигналът от CLARITY Act е, че законодателната яснота за криптоактивите се отлага и политическата подкрепа е по-крехка от очакваното.

Сигналът от Фед е, че цената на капитала вероятно ще остане висока по-дълго.

Сигналът от икономическите прогнози е, че американската икономика остава устойчива, но инфлацията се връща по-бавно към целта.

Сигналът от потреблението е, че непосредствена рецесия не изглежда базов сценарий.

Шумът са точните дневни проценти, техническите нива, драматичните заглавия и опитите всяко движение да бъде обявено за начало на нова епоха.

За инвеститора въпросът не е дали S&P 500 ще се повиши утре с 1%, нито дали биткойн ще премине определена кръгла цена. Въпросът е дали очакваната възвръщаемост на портфейла продължава да компенсира риска при новата цена на капитала.

Това е и един от основните принципи на моята трилогия „Осъзнатият инвеститор“:

„Новата информация трябва да актуализира анализа ни - не автоматично портфейла ни.“

Една седмица може да промени пазарните цени. Много по-рядко тя променя финансовите цели, инвестиционния хоризонт, способността за поемане на риск и необходимостта от диверсификация.

Тази седмица все пак промени нещо важно - направи сценария за бързо връщане към евтини пари по-малко вероятен.

Това не е причина за паника. Но е причина инвеститорите да проверят дали портфейлите им са изградени върху реалистични очаквания или върху надеждата, че централните банки, политиците и пазарната ликвидност винаги ще работят в тяхна полза.

Александър Александров е бивш вицепрезидент по финанси и администрация на Американския университет в България с над 30 години опит във финансовия сектор и инвестициите, включително в управлението на активи за десетки милиони долари.