Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) категорично осъди ударите по търговски кораби в Черно море като грубо нарушение на международното морско право и настоя за незабавна проверка, която да установи извършителите.

След приключването ѝ изпълнителната власт трябва да информира обществото за резултатите.

Това обяви президентът Илияна Йотова след заседанието на КСНС на тема „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна“.

По думите ѝ с мнозинство от три четвърти членовете на съвета са приели пакет от предложения към изпълнителната и законодателната власт.

Повече наблюдение и антидрон системи

КСНС е подкрепил продължаването на вече приетите от Министерския съвет мерки за противодействие на рисковете и заплахите.

Сред решенията е засилване на морската осведоменост чрез използване на безпилотни летателни системи за разузнаване и наблюдение.

Предвижда се и ускоряване на модернизацията на въоръжените сили с придобиване на антидрон системи с възможности за кинетично въздействие, в тясно сътрудничество с НАТО и Европейския съюз.

КСНС е идентифицирал и необходимост от анализ на нормативната уредба, така че да бъдат улеснени мерките за физическа защита на стратегическите обекти и за морската сигурност.

Изпълнителната власт трябва да предложи на Народното събрание съответните промени.

Сред приоритетите остава и поддържането на националната система за търсене и спасяване по море във висока степен на готовност.

България ще иска повече подкрепа от НАТО

КСНС е приел България да използва пълния си капацитет като член на Европейския съюз и НАТО, за да защитава сигурността, икономическите и екологичните си интереси и стабилността на региона.

По линия на дейността на НАТО за повишена бдителност „Източен страж“ България може да поиска увеличаване на съюзническия принос към сигурността на Черноморския регион.

Сред възможностите са разполагане на допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение, засилване на бреговата и отбранителната система и разширяване на антидрон способностите в рамките на засиленото предно присъствие на НАТО.

Според Йотова тези предложения не нарушават споразуменията от Монтрьо.

ЕС дискретно се подготвя за сценарий с жертви при хибридна атака

Без консултации по член 4 на НАТО засега

КСНС е преценил, че свикването на консултации по член 4 от Северноатлантическия договор на този етап е непродуктивно.

Причината е, че при подобни инциденти вече е възприет подход те да бъдат обсъждани в рамките на Северноатлантическия съвет, без това непременно да води до нови мерки.

България предлага европейски механизъм за безопасно корабоплаване

Едно от основните предложения е България да настоява пред Европейския съюз за разработване на рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море.

Той трябва да бъде част от стратегическия подход на ЕС към региона.

Йотова напомни, че морската сигурност е сред основните стълбове на Черноморската стратегия на Европейския съюз и че тя предвижда създаването на Черноморски хъб за сигурност.

Според КСНС обаче е необходима по-голяма конкретика, която България може да предложи.

Механизми при екологичен риск и възможни компенсации

КСНС е приел при необходимост да бъде задействан механизмът за гражданска защита при екологичен риск.

Предвижда се и използване на инструментите за наблюдение на Сателитния център на Европейския съюз за идентифициране на заплахи.

Сред решенията е и възможност за осигуряване на финансови компенсации при евентуално понесени загуби.

ЕС отпуска €1,24 млрд. за украинската отбрана на фона на новата масирана руска атака

Консултации с Румъния и Турция

България трябва спешно да започне консултации с Румъния и Турция за общи действия за прекратяване на атаките срещу търговски кораби в Черно море и за гарантиране на безопасността на корабоплаването.

КСНС е приел и България да поеме активна роля в преговорите между държавите, граничещи с Черно море – Русия, Украйна, България, Румъния, Грузия и Турция.

Целта е да се търси консенсус за мораториум върху бойните действия в Черно море и превръщането му в зона на споделена сигурност.

Темата влиза и в европейския дневен ред

КСНС предлага рисковете и заплахите за Черно море да бъдат поставяни във всички европейски формати, в които България участва.

Темата трябва да бъде представена и на предстоящата среща на върха на Европейския съюз на 15 и 16 октомври.

Искане и към Международната морска организация

По линия на ООН КСНС е подкрепил отправянето на искане за съдействие от Международната морска организация.

Целта е да бъде извършен технически и правен анализ на инцидентите в Черно море.

България ще настоява и за резолюция, която да гарантира свободата и безопасността на корабоплаването в региона.

Йотова подчерта и политическата позиция на КСНС, че най-голямата гаранция за сигурността остава незабавното прекратяване на огъня и използването на политическите и дипломатическите канали за постигане на мир. По думите ѝ България трябва да има активна роля в този процес.

Радев: Ударите по корабите може да са в полза на Русия, но това остава хипотеза

Ако се съди по характера на товара и посоката на движение на двата атакувани кораба в Черно море, резултатът от ударите логично изглежда в полза на Русия. Това обаче не е достатъчно основание да се твърди, че атаката е руска без доказателства. Това заяви Румен Радев след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност.

„Това е една хипотеза, а когато говорим за национална сигурност, не можем да работим с хипотези“, каза той.

По думите му правителството ще организира проверка на района на атаките в координация с Турция и Румъния и ще потърси подкрепа и от партньорите от САЩ.

Особено внимание ще бъде отделено на кораба ABLE, който е поразен както по борда, така и по надстройката.

Целта е по откритите отломки да бъде установено дали използваните дронове са руски или украински.

„Ако се намерят останки от дроновете, едва тогава ще можем да кажем какъв е произходът им“, подчерта Радев. Той коментира и твърдението на украинския президент Володимир Зеленски, че става дума за руска комбинирана атака с морски и въздушни дронове. „Моята работа не е да репликирам украинския президент Володимир Зеленски, а да установявам истината“, заяви Радев.

По думите му по време на КСНС са представени доклади от министъра на отбраната, началника на отбраната и ръководителите на службите за сигурност, според които не е имало комуникация с украинската страна, в рамките на която да е бил установен произходът на дроновете.

„Какво е казал Зеленски – това си е за негова сметка“, добави Радев.

Той повтори, че българските Военноморски сили и службите за сигурност не са водили разговор с украинските си партньори, в който да е обсъждано какъв точно е произходът на безпилотните средства. Радев заяви, че към момента няма непосредствена заплаха за националната сигурност на България, въпреки че рисковете нарастват.

„Недалеч от нас се води война, тя разширява своя пространствен обхват, навлезе в изключителната икономическа зона на Република България. Но към момента няма пряка заплаха за националната сигурност за страната“, каза той. По думите му държавата полага усилия в рамките на наличния бюджет, ЕС и НАТО да изгради система, която да позволява адекватна реакция при подобни инциденти.

Радев постави под въпрос и доколко инвестициите в противодействие на дронове могат сами по себе си да елиминират риска. „Трябва да помислим колко стотици милиарди долари се изляха за защитата на Украйна, специално от ударите с дронове. Продължават ли ударите? Продължават. Същото е и с Русия“, посочи той.

Според Радев проведената операция е показала ясно какво се е случило с потъналия кораб. „Той е потънал за по-малко от 3 минути. Остава да гадаем какво е имало на борда му, за да потъне толкова бързо“, заяви той. Затова според него е необходимо първо да бъдат събрани доказателства, преди държавата да посочи конкретен извършител. Радев заяви, че ако проверката установи категорично дали дроновете са руски или украински, България ще предприеме дипломатически действия.

„Ако се окаже, че дроновете са руски или украински, ние моментално ще изпратим нота до съответната страна и ще поискаме консултации с посланиците“, каза премиерът. Даде като пример и предишния случай с дрон, паднал край Кардам. Тогава българските власти първоначално съобщиха единствено за инцидента, без да посочват произхода му. Едва след изследване на останките и установяване на производителя държавата обяви откъде идва апаратът. „Не очаквайте, че ще променим подхода“, подчерта Радев.

Той коментира и по-широкия контекст на войната в Украйна, като заяви, че според него дипломатическите инструменти не се използват пълноценно. „Дипломацията не означава само разговори. В арсенала ѝ има много инструменти, които към момента не са мобилизирани напълно. Сега разчитаме основно на военния инструмент, на икономически санкции, но не използваме пълноценно инструментите на дипломацията“, каза Радев.