Брюксел обмисля да обложи големите американски технологични компании чрез по-широк данък върху едрия бизнес. Целта е Европейският съюз да си осигури допълнителни приходи, без да предизвиква ответна реакция от администрацията на Доналд Тръмп.

Европейската комисия работи по варианти за увеличаване на приходите от компании като Apple, Meta и Google, без те да бъдат отделяни в специална категория, предава Financial Times, позовавайки се на представители, запознати с обсъжданията. Вашингтон вече заплаши с ответни мерки държави, които въвеждат данъци върху дигиталните услуги.

Разговорите се водят в момент, когато страните от ЕС преговарят за следващия общ бюджет на блока, а националните правителства са изправени пред ограничения в собствените си финанси.

Това засилва натиска за намиране на нови източници на приходи на европейско равнище, докато международните усилия за облагане на печалбите на мултинационалните компании буксуват.

Брюксел обсъжда промени в съществуващо предложение, според което всички компании, работещи в ЕС и с годишни приходи над 100 млн. евро, трябва да плащат фиксирана годишна вноска.

Председателят на ЕК отново влезе в косвен сблъсък с предложенията на канцлера Мерц за съкращаване на разходите в следващата бюджетна рамка. Призна и че бизнесът и гражданите страдат от скъпите цени на енергията

Фон дер Лайен предупреди да не се орязва бюджетът на ЕС и даде година отсрочка за износителите на метан

Предложението е известно като Corporate Resource for Europe (CORE). В сегашния си вид то би обхванало и компаниите за дигитални услуги, които имат дъщерно дружество в ЕС, но би засегнало само сравнително малка част от приходите на големите международни корпорации.

Според представители на ЕС промяната на праговете и размера на вноските така, че CORE да обхваща само най-големите компании, би позволила да се събират повече средства от технологичните гиганти.

Подобна промяна би отговорила и на критиките, че сегашният вариант може да натовари прекомерно много средни европейски компании.

Новият данък би важал за всички видове големи компании, а не само за тези, които предлагат дигитални услуги. Конкретните параметри обаче все още се обсъждат.

„Някои столици в ЕС са против чисто дигитален данък, защото не искат да ядосват американците, а още повече държави са против CORE“, казва европейски представител пред FT.

„Решението е данъкът да бъде разширен така, че да обхване практически всички големи компании.“

CORE е част от пакет от пет нови източника на приходи, или т.нар. „собствени ресурси“, които общо трябва да осигуряват около 60 млрд. евро годишно за бюджета на ЕС от 2028 г.

Предложението обаче среща силна съпротива от мнозинството държави членки. Според тях то би поставило редица средни европейски компании в по-неблагоприятно положение спрямо чуждестранните им конкуренти.

Представители на ЕС смятат, че ако прагът бъде повишен и средният бизнес бъде изключен от обхвата, повече държави вероятно биха подкрепили мярката. Подобна промяна обаче ще изисква съгласието на всички 27 страни членки.

Берлин и още пет столици настояват Брюксел да съкрати планираните разходи със „стотици милиарди“ евро

Германия поставя ултиматум за бюджета на ЕС

Глобалният данъчен план буксува

Международните опити за по-високо облагане на големите дигитални компании загубиха инерция през последните години.

През 2021 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие договори споразумение, според което големите мултинационални компании трябва да плащат повече данъци в държавите, където реализират продажбите си.

След преизбирането на Доналд Тръмп през 2024 г. обаче инициативата стигна до задънена улица. Един европейски представител я определя като фактически „мъртва“.

Брюксел преди това замрази работата по общоевропейски данък върху дигиталните услуги, за да даде шанс на глобалното споразумение. Комисията обаче продължава да избягва модел, който би бил насочен конкретно към технологичните компании.

Според представители на ЕС подобен данък едва ли би получил необходимата подкрепа от държавите членки заради опасенията от ответни действия на САЩ.

Заводи затварят, инженерни центрове се свиват, а държавата поставя под въпрос едно от малкото сигурни преимущества - предвидимото облагане

България губи старите си предимства за бизнеса. А нови още няма

След завръщането на Тръмп в Белия дом Европейският съюз се опитва да поддържа деликатен баланс: да продължи да прилага знаковите си правила за дигиталния сектор, без да задълбочава напрежението с Вашингтон.

Франция, Италия, Испания и Австрия вече имат национални данъци върху дигиталните услуги. САЩ започнаха срещу тях разследвания по т.нар. Section 301, които могат да доведат до ответни търговски мита.

Говорител на Европейската комисия посочва, че институцията е готова да подкрепи Съвета на ЕС и Европейския парламент „в постигането на споразумение по новия пакет от собствени ресурси още тази година“.

По думите му пакетът е „от съществено значение, за да бъде осигурено адекватно финансиране на общите ни приоритети през следващото десетилетие“.