Климатичните промени застрашават най-старото човешко изкуство
В пещерите на Индонезия се съхраняват скални рисунки на възраст над 67 000 години, но повишаващите се температури и промените във влажността ускоряват разрушаването им
&format=webp)
Климатичните промени могат да бъдат измерени по множество начини – чрез покачването на морското равнище, наводненията, отдръпването на ледниците, повишаването на киселинността на океаните и сушите. В отдалечените пещери на Индонезия обаче последиците от глобалното затопляне се проявяват по много по-необичаен начин – чрез солни кристали.
Според учените повишаващите се температури, по-продължителните сухи сезони, промените във влажността и задържането на вода през мусонния период ускоряват процес, известен като халокластия – разрушаване на скалите вследствие на кристализацията на соли.
Разтворените соли проникват през порестия варовик и образуват кристали, които се разширяват и свиват при промяна на условията в пещерите. Постепенно скалната повърхност се напуква, започва да се лющи и накрая отделни части от нея се откъсват.
Това представлява сериозна заплаха за културното наследство на Индонезия, тъй като в пещерите на страната се намират едни от най-древните свидетелства за човешкото творчество.
На хиляди километри от прочутите европейски пещери Шове във Франция и Алтамира в Испания са открити изображения, които предхождат европейските образци с десетки хиляди години. Сред тях е отпечатък от човешка ръка, смятан за най-старото известно скално изображение в света.
Археолозите допускат, че в района може да има още по-древни произведения. Предизвикателството е да ги открият, преди природните процеси да ги унищожат завинаги.
„Продължаваме да откриваме скални рисунки, които могат коренно да променят представите ни за ранната човешка култура и художествено изразяване. В същото време някои от вече известните произведения изчезват, преди да сме успели да ги документираме или разберем напълно“, разказва пред CNN Шинатрия Адхитятама, археолог от Националната агенция за научни изследвания и иновации на Индонезия.
Най-старото скално изкуство в света
На остров Сулавеси, четвъртия по големина в Индонезия, има повече от 500 обекта със скални изображения, обяснява Басран Бурхан, археолог от австралийския университет „Грифит“, участвал в редица значими открития.
Сред тях е рисунка на трима души и диво прасе, датирана отпреди най-малко 51 200 години. Тя се смята за най-стария известен пример за изкуство, представящо разказ или определено събитие.
Открити са още изображение на местен вид прасе на възраст поне 45 500 години и ловна сцена, създадена преди най-малко 43 900 години.
Начинът, по който първите хора са достигнали Индонезия, продължава да бъде предмет на научни спорове. Според една от хипотезите те са попаднали на Сулавеси случайно, отнесени от цунами или носени от океанските течения.
Адхитятама обаче смята, че заселването е било целенасочено. По думите му скалното изкуство свидетелства за съществуването на сложно общество, чиито представители са се стремели към нещо повече от физическо оцеляване.
Датирането на тези произведения също представлява сериозно научно предизвикателство. Традиционно учените определят минималната им възраст чрез анализ на минералните отлагания върху изображенията. Най-близкият до рисунката слой показва, че тя е създадена преди образуването му.
При по-старите методи обаче вземането на проби неизбежно водело до смесване на различни минерални пластове. Така получената възраст представлявала средна стойност, която можела да създаде погрешното впечатление, че произведението е по-ново, отколкото в действителност.
През 2021 г. екип, ръководен от Рено Жоан-Бойо от австралийския университет „Саутърн Крос“, разработва нов метод, използващ лазери за изолиране на най-стария слой. Технологията позволява значително по-прецизно определяне на минималната възраст на скалните рисунки.
Благодарение на този подход през януари 2026 г. изследователите обявяват забележително откритие – отпечатък от ръка в пещера на остров Муна, югоизточно от Сулавеси, е на възраст най-малко 67 800 години.
„Бяхме толкова изненадани, че се наложи да повторим анализа няколко пъти, за да се уверим, че резултатите са правилни“, спомня си Жоан-Бойо.
Според заключенията на екипа частично запазеният отпечатък е най-старото известно произведение на скалното изкуство в света. Той надминава предишния рекорд, принадлежал на неандерталски отпечатък от ръка в Испания, датиран отпреди поне 64 800 години.
Откритието предизвиква и противоречия, включително скептицизъм сред част от европейската археологическа общност.
Жоан-Бойо обаче е категоричен, че данните са убедителни и изискват преосмисляне на някои утвърдени представи за човешката еволюция.
Освен че разкриват подробности за живота и творчеството на древните хора, изображенията в Индонезия предоставят важна информация за миграционните маршрути на ранните човешки популации от Югоизточна Азия към Австралия.
Днес обаче все повече учени предупреждават, че това безценно наследство е застрашено.
Климатичните промени ускоряват разрушаването
Скалните рисунки по света са изложени на въздействието на природните условия и човешката дейност. Според Жоан-Бойо обаче никоя друга държава не притежава произведения с подобна древност, намиращи се в толкова динамична климатична среда.
Тропическият климат на Индонезия, интензивните мусони и влиянието на климатичното явление Ел Ниньо правят изображенията особено уязвими.
Към природните фактори се добавя и човешката дейност. Промишленото развитие, земеделието и аквакултурите в близост до пещерите могат да променят местните климатични условия, посочва Адхитятама.
Други специалисти предупреждават за възможни щети от праха и вибрациите, причинявани от миннодобивната дейност в района.
След обявяването на откритието на 67 800-годишния отпечатък през януари местни медии съобщиха, че индонезийското правителство е поело ангажимент да защити пещерата на остров Муна и да ѝ предостави статут на обект с национално значение.
Още през 2025 г. страната е предложила варовиковия район Марос-Пангкеп в южната част на Сулавеси за включване в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Територията включва стотици пещери, значителна част от които съхраняват праисторически изображения. Някои от тях вече показват признаци на разрушаване.
„Наблюденията на индонезийските археолози показват, че само в рамките на един период на проследяване, продължил по-малко от пет месеца, са се откъснали фрагменти от скални изображения с размерите на човешка длан“, обяснява Адхитятама.
Според него това доказва, че разрушаването протича много по-бързо, отколкото би се очаквало при естествен геоложки процес, развиващ се в продължение на хилядолетия.
Надпревара с времето за спасяването на древното изкуство
За да бъде ограничено разрушаването, учените настояват както за конкретни мерки на местно равнище, така и за по-широки действия срещу климатичните промени.
Адхитятама подчертава необходимостта от системно наблюдение на скалните повърхности, микроклимата в пещерите, влажността, температурите и активността на солите.
Преди предприемането на реставрационни дейности трябва да бъдат изяснени механизмите, които причиняват уврежданията. Необходими са и допълнителни изследвания на връзката между земеделското развитие, управлението на водните ресурси и климатичните условия около пещерите.
Дори тези усилия обаче няма да бъдат достатъчни, ако глобалното затопляне продължи.
„Климатичните промени са много по-голямо предизвикателство. Дори да успеем да овладеем местните заплахи, повишаването на световните температури и промените в режима на валежите ще продължат да влияят върху тази среда“, предупреждава археологът.
Жоан-Бойо също признава, че учените не могат да премахнат глобалния климатичен натиск. Затова според него подробното документиране на изображенията е също толкова важно, колкото и опитите да се забави физическото им разрушаване.
За целта изследователите използват както традиционна фотография, така и триизмерно заснемане, което позволява да бъдат съхранени подробни цифрови изображения на произведенията.
„Описвам работата ни като надпревара с времето“, обобщава Адхитятама.
„Предизвикателството не е просто да открием най-старото скално изкуство, а да гарантираме, че това изключително културно наследство ще оцелее за бъдещите поколения.“
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)