Повече от век Ръкописът на Войнич озадачава лингвисти, историци и криптографи. Страниците му са изпълнени с рисунки на непознати растения, астрономически диаграми, изображения на голи жени и текст, написан на писменост, която никой досега не е успял да разчете.

Теориите за предназначението му са многобройни. Ръкописът е определян като книга на изгубен език, музикална партитура, своеобразен наръчник и дори като внимателно замислена измама. Въпреки десетилетията опити за разгадаването му нито една от тези версии не дава убедителен отговор какво всъщност съдържа един от най-мистериозните средновековни текстове.

Сега нов анализ предлага неочаквано обяснение защо загадката остава нерешена толкова дълго. Причината може да се крие не само в необичайното съдържание на ръкописа, а и в начина, по който е бил подвързан – според авторите страниците му от векове се четат в грешен ред.

В статия, публикувана в рецензираното научно списание Digital Medievalist, Колин Лейфийлд и Лиса Фейгин Дейвис предполагат, че сгънатите листове първоначално са били подредени един върху друг като отделни коли – подобно на купчина коледни картички. В някакъв момент в средата или края на XV век обаче те вероятно са били подвързани погрешно по по-разпространения начин, при който листовете се поставят един в друг.

Крал Харалд Гормсон свързва Дания от X век с една от най-разпространените безжични технологии днес

От викингския трон до всеки смартфон: Историята зад името Bluetooth

Откритието не позволява непосредствено да бъде разчетена писмеността, станала известна като „войничски“. Според авторите обаче то променя радикално представата за предназначението на ръкописа.

„Много хора искаха Ръкописът на Войнич да е бил създаден от един луд гений, работещ на тавана си някъде в средновековен Лондон или където и да било“, коментира пред The Guardian Дейвис. „Всъщност доказателствата сочат, че става дума за по-скоро колективен труд, вероятно набор от книжки, чрез които информацията е била предавана от едно поколение на следващото. Идеята за „самотния гений“ до голяма степен отпада.“

Неизвестният произход на ръкописа привлича вниманието на учените още от появата му в архивите на колекционери на книги през XVII век. Когато през 1912 г. е купен от полския революционер и търговец на книги Уилфрид Войнич, който държи магазин на площад „Сохо“ в Лондон, се смята, че представлява научен дневник на живелия през XIII век английски учен Роджър Бейкън. Други теории приписват кодекса на Леонардо да Винчи.

По-нови химични анализи на ръкописа, който се съхранява в Йейлския университет, датират пергамента чрез радиовъглероден анализ между 1404 и 1438 г. Това изключва възможността известните исторически личности да са негови автори.

Някои учени поддържат тезата, че текстът не представлява нищо повече от безсмислена поредица от знаци, създадена като измама или фалшификация. По-скорошни лингвистични анализи обаче сочат, че е по-вероятно той да е написан на естествен език, който все още не е идентифициран.

През 2019 г. научен сътрудник по биология от Бристолския университет обявява, че ръкописът е съставен на „калиграфски проторомански“ език. Заключенията му впоследствие са оспорени, а университетът премахва от сайта си информацията за твърдението.

За изследването си „Структурата на сингульоните и Ръкописът на Войнич“ Лейфийлд и Дейвис използват инструмент за числов анализ, с който сравняват отделни текстови блокове. Те установяват висока степен на свързаност между много от прикрепените един към друг листове дори когато в сегашната подредба между тях има множество други страници. Според двамата това е още един знак, че кодексът е бил подвързан неправилно.

Съществуват и визуални доказателства, че страниците е трябвало да бъдат четени в различен ред. При сегашната подвързия някои изображения на потоци или тръби стигат до вътрешното поле край сгъвката, но не съвпадат напълно с рисунките на срещуположната страница.

„Когато започнете да ги разглеждате като отделни страници, подредени една върху друга, всички тези художествени несъответствия изведнъж започват да се свързват“, обяснява Лейфийлд, старши преподавател по информационни системи в Малтийския университет.

„Нашата хипотеза решава по изключително елегантен начин много от проблемите, свързани със структурата на ръкописа“, посочва Дейвис, която е специалист по средновековен почерк.

Изкуственият интелект може значително да ускори процеса по превод на свещената книга

Библията, преведена на всеки език на света? Да – благодарение на AI

По думите ѝ единствените други известни средновековни ръкописи, за които е установила, че са запазени в подобна подредба от отделни коли, са Корани от Северна Африка. Предполага се, че те са били предназначени да бъдат раздавани като малки книжки с образователна цел.

„Смятам, че вероятно и тук става дума за предмет, създаден от общност, която е искала да предаде знанията си на следващите поколения“, отбелязва Дейвис. В подкрепа на тази версия са и резултатите от палеографски анализ, според които ръкописът може да е дело на до петима различни писари.

Част от рисунките наподобяват женската репродуктивна система, докато други насочват към познания за лечебните растения и астрологията.

„Когато съберете всичко това, започва да изглежда като книга, в която са съхранени традиционни женски знания“, смята Дейвис. „Но засега това не може да бъде доказано.“

Що се отнася до загадката около езика, според изследователката не може да се изключи възможността някога да са съществували и други ръкописи, написани на същата неразгадана писменост.

„Проблемът е, че толкова малко ръкописи са оцелели от Средновековието именно защото не са били подвързани. Иронията е, че човекът, който е подвързал неправилно този ръкопис, всъщност ни е направил огромна услуга, като е осигурил неговото оцеляване.“