На 12 октомври 1492 г. Христофор Колумб достига Бахамските острови след пътешествие през Атлантическия океан. Експедицията му се превръща в един от най-известните моменти в световната история, но Колумб не е първият европеец, стъпил на американска земя. Близо пет века по-рано викингите вече са достигнали бреговете на днешна Канада.

За разлика от Колумб, те не прекосяват директно Атлантическия океан, а постепенно напредват на запад, използвайки Исландия и Гренландия като отправни точки. Историите за тези плавания са запазени в скандинавските саги, записани векове по-късно. Макар дълго време да се възприемат предимно като средновековна литература, археологическите открития постепенно потвърждават, че зад тях стоят реални събития.

В материал, посветен на ранните европейски пътешествия през Атлантическия океан, BBC проследява как викингите достигат Северна Америка и дали Христофор Колумб е знаел за експедициите им.

Един от най-важните исторически източници за скандинавските пътешествия е Flateyjarbók, или „Книгата от остров Флатей“, исландски ръкопис от XIV век. През 1966 г. водещият на BBC Магнус Магнусон го определя като един от най-ценните запазени исландски ръкописи.

Историческото му значение е толкова голямо, че през 1893 г. организаторите на Световното изложение в Чикаго се опитват да го заемат за честването на 400-годишнината от пътешествието на Колумб.

По това време книгата се съхранява в Дания. Американските организатори предлагат да изпратят военен кораб, който да я вземе, а след пристигането ѝ в САЩ да я транспортират с брониран влак. Предвиждат дори застраховка на стойност 1 млн. долара, но датските власти отказват да поемат риска.

Причината за огромния интерес е съдържанието на ръкописа. Той разказва за заселването на скандинавците в Гренландия през X век и последвалите опити за достигане и колонизиране на Северна Америка.

През 1960 г. археолози откриват останки от скандинавско селище в местността Л'Анс о Медоуз (L'Anse aux Meadows) на остров Нюфаундленд в Канада. Откритието предоставя материално доказателство, че викингите действително са достигнали континента.

През 2021 г. изследване, публикувано в научното списание Nature, установява чрез нов метод за датиране на дървесина, че скандинавците са присъствали там през 1021 г. Предполага се, че селището е служило като временна база за изследване на други части на Северна Америка.

Как една древногръцка скулптура на Афродита променя представите за женската красота и голотата

Как викингите достигат Северна Америка?

Скандинавското разширяване в Северния Атлантик започва около 870 г., когато викингите достигат Исландия. Приблизително век по-късно те започват да се установяват в Гренландия. Оттам разстоянието до остров Бафин, който днес е част от Канада, е около 320 километра през протока Дейвис.

Според сагите мореплавателите наричат тази територия Хелуланд, или „земята на каменните плочи“. Следвайки крайбрежието на юг, те достигат Лабрадор, наречен Маркланд, „земята на горите“, а след това и областта Винланд, чието име обикновено се превежда като „земята на лозите“.

„Сагите описват не просто хора, които спират на едно място, а такива, които посещават множество различни места“, обяснява Емили Летбридж от Исландския университет в документален материал на BBC от 2016 г.

Ключова фигура в тези пътешествия е Ерик Червения, който през 982 г. е прогонен от Исландия след конфликт със съседен земеделец. Изгнанието му поставя началото на нов етап в скандинавските експедиции. Ерик основава селище в Гренландия, което се превръща в отправна точка за последвалите плавания към Северна Америка.

„Това са били хора, готови да поемат рискове и да издържат на огромни физически изпитания, като плаването с открити лодки през Атлантическия океан, за да разберат какво могат да открият“, коментира Летбридж.

Скандинавските селища в Гренландия просъществуват до началото на XV век. Сред най-известните мореплаватели от този период е синът на Ерик Червения, Лейф Ериксон, чието име се свързва с достигането на Винланд около 1000 г.

Според археолога Робърт Макгий от Канадския музей на цивилизацията викингите вероятно са продължили да предприемат отделни пътувания до Северна Америка през следващите два или три века.

Това обаче не означава, че са създали трайни колонии на континента. За разлика от Гренландия, скандинавското присъствие в Нюфаундленд изглежда сравнително краткотрайно.

Нова теория преобръща представите за загадъчния Ръкопис на Войнич

Знаел ли е Колумб за пътешествията на викингите?

Един от най-интересните въпроси е дали сведенията за тези експедиции са достигнали до Христофор Колумб преди плаването му през 1492 г.

Историчката Кирстен Сийвър, която изследва средновековното мореплаване, смята, че контактите между Европа, Гренландия и Северна Америка не са били напълно забравени.

Според нея към 1480 г. вече има сведения за целенасочени опити за достигане на Северна Америка или на земя, която тогавашните мореплаватели наричат остров Бразил.

Сийвър посочва и писмо от зимата на 1497–1498 г., изпратено до Колумб от англичанина Джон Дей. В него се описва успешната експедиция на Джон Кабот до Северна Америка през 1497 г. и се споменава, че мореплаватели от Бристол са предприемали подобни пътувания години по-рано.

Документът подсказва, че сред европейските мореплаватели са циркулирали сведения за земи отвъд Атлантическия океан, но не доказва, че Колумб е знаел за викингските експедиции преди собственото си пътешествие.

Робърт Макгий предлага и друга хипотеза. Според него маршрутът на Колумб може да е бил избран така, че да избегне северните райони, където вече се е предполагало съществуването на суша.

„Може би се е опитвал да избегне Канада. Може би се е опитвал да избегне Винланд, защото това не е било мястото, което е търсел“, коментира археологът пред BBC.