По югозападните брегове на остров Ирландия се простират скалисти носове, непрестанно връхлитани от атлантически бури. Това е самият край на Европа, където впечатляващият полуостров Дингъл в графство Кери се врязва дълбоко в Атлантическия океан. В най-западната му част, непосредствено до брега, се издига планината Слийв ан Илар (Sliabh an Iolair), чието име означава „Орлова планина“. 

„В младостта ми тази планина беше пълна с орли, а сега не е останал нито един“, спомня си в началото на XX век известната ирландска писателка Пейг Сейърс. По думите ѝ някога на скала край езеро високо в планината можело да се види орлово гнездо. Сейърс е родена през 1873 г. и умира през 1958 г. – период, през който и скалният орел, и морският орел изчезват от Ирландия.

Днес страната е осеяна с ирландски географски имена, много от които описват животни, растения, особености на релефа, земеделски практики, времето и климата. Все повече изследователи започват да проучват значението им, за да възстановят части от екологичното минало на острова и дори да открият насоки как природата му може да бъде защитена в бъдеще.

Старите имена крият следи за всичко – от забравени заливни равнини до древни местообитания на диви животни.

„Географските имена са форма на местно знание – те са възниквали в продължение на векове“, обяснява пред BBC Мерейд Ник Крайт, фолклорист от Института за северни изследвания към Университета на Хайлендс и Айлъндс в Шотландия.

Ирландският е един от най-старите живи езици в Европа и се говори на острова от повече от 2000 години. Затова местните названия съхраняват дългата история на отношенията между хората и земята.

Американският президент пристига в Ирландия в събота, докато природозащитници се противопоставят на плановете за неговата „друга бална зала“ заради защитата на застрашен вид охлюв

Тръмп срещу 2-милиметров охлюв, който спъва големите му голф амбиции в Ирландия

Много от тях обаче са променени или пренаписани по време на английското управление, а английските им версии често губят част или цялото първоначално значение. Такъв е случаят с Tuaim na Mac Tíre – „гробът на вълка“. Вълците изчезват от Ирландия през XVIII век заради лова и загубата на местообитания, но старото название пази спомена за някогашното им присъствие.

Английската версия – Toom – вече не съдържа никаква препратка към тях. Самият израз mac tíre означава „син на земята“ – необичайно поетично ирландско название на вълка. Животното присъства и в редица други имена на места из страната, включително Cnocán na Mac Tíre, преведено на английски като Wolfhill.

„Съществува връзка между природата и ирландския език“, отбелязва Крайт. „Той отразява общество, което е наблюдавало околната среда по-внимателно и вероятно е имало повече време да го прави, отколкото имаме ние днес.“

Миналата година тя и неин колега публикуват изследване, според което ирландските географски имена представляват форма на традиционно екологично знание, тъй като съхраняват информация за разнообразието и промените в природата.

Един от примерите е дивата свиня. Историята на вида в Ирландия не е напълно ясна. Според някои източници местната популация изчезва още в праисторически времена, докато други предполагат, че диви свине – вероятно повторно заселени на острова – се срещат чак през Средновековието.

Появата на думата turc, която означава „глиган“, в дадено географско название обаче може да подсказва, че животните някога са обитавали района. Cluain Torc, или Clonturk, например означава „ливада на глигана“.

Подобни следи оставя и жеравът – corr на ирландски. Думата присъства в редица названия, сред които Oileán na gCorr – „островът на жеравите“ – в графство Лейтрим. Тези птици изчезват от Ирландия преди стотици години.

Споменът за дърветата и водата

Екологичната памет, съхранена в географските имена, далеч не се ограничава до животните. Места, които днес носят името Derry – doire на ирландски – вероятно някога са били покрити с гора. Думата означава „гора“ и често се използва конкретно за дъбова гора.

В продължение на хилядолетия Ирландия преминава през последователни периоди на обезлесяване. Дърветата са изсичани, за да се освободи земя за земеделие и да се осигури дървен материал за строителството.

Изследователи от Мексико използват иновативни технологии и музейни колекции, за да превърнат перата на птиците в безценен биологичен архив, който да съхранява важни екологични данни

Как перата на колибритата разкриват 80-годишната история на индустриалното замърсяване?

От хората през неолита и желязната епоха до викингите, норманите и английските заселници – различни общества постепенно унищожават значителна част от горите на острова. Този процес днес може да бъде проследен чрез анализ на следи от дървесен прашец, запазени в почвата. В крайна сметка Ирландия се превръща в една от най-обезлесените части на Европа.

Сякаш напомняйки за някогашния по-зелен пейзаж, различни дървесни видове продължават да присъстват в множество географски названия. Думата dair например означава „дъб“ и се среща в Cill Dara, или Kildare – „църквата на дъба“. Doire na Fuinse пък означава „ясенова гора“.

Подобно на много други места, ясените в Ирландия са засегнати от халарова некроза и се очаква повечето от останалите дървета да изчезнат. 

Някои ирландски географски имена обаче може да бъдат не просто спомен за изгубеното. Те биха могли да насочат и към бъдеще, в което възстановяването на природата връща определени видове и местообитания.

Малко северно от Дъблин например се намира място, известно в миналото като Loch Gabhar – название, което на староирландски означава „езеро на белите коне“. Думата gabhar в различни исторически периоди е използвана за бял кон или коза, а днес означава именно последното.

В района вече няма езеро, но анализът на почвените пластове показва, че някога там са съществували два водоема – един по-голям и един по-малък. Наскоро изследователи предлагат тези територии отново да бъдат наводнени частично, така че да задържат излишните води, които впоследствие постепенно да се оттичат към близката река.

Тъй като климатичните промени увеличават риска от наводнения в Ирландия, старото географско име може по необичаен начин да помогне за адаптацията към бъдещите климатични условия.

Завръщане на дивата природа

Интересът към екологичната информация в древните географски имена не се ограничава до Ирландия. Учени изследват староанглийски названия във Великобритания, за да разберат по-добре кои райони са изложени на риск от наводнения. Подобна информация може да бъде използвана при планирането на мерки за защита.

Проекти за възстановяване на дивата природа в Шотландия пък обръщат внимание на шотландските келтски названия, в които се споменават дървета, като възможна следа къде би било подходящо отново да бъдат създадени гори.

След десетилетия усилия за опазването му критично застрашеният вид, който се среща единствено в Нова Зеландия, достигна рекордна численост

Какапо – чудатият папагал, чиято популация надхвърли 300 птици за първи път от 75 години

Географските имена обаче не бива да се приемат напълно буквално.

„Само защото в името на дадено място се споменава дърво или животно, не означава непременно, че то действително е съществувало там. Може да става дума за метафора или символ“, предупреждава Крайт.

Такъв пример е Portmuck близо до Белфаст. На английски името може да звучи не особено привлекателно, но muc на ирландски означава „прасе“. Според една от версиите мястото вероятно е било пристанище, до което са докарвани прасета.

Интересното е, че намиращият се наблизо остров Oileán na Muc, днес резерват за птици, обаче наподобява по форма легнало прасе с частично потопено във водата тяло. Дали това е причината за името му обаче не е ясно. В Шотландия също има остров Muck, но там названието вероятно произлиза от muc-mara – „морски прасета“, тоест китове. Понякога една и съща дума може да разказва напълно различни истории.

Рей О Фоглу, който отговаря за партньорствата и развитието в ирландската природозащитна организация Hometree, подчертава, че старите названия не трябва да се възприемат като „инструкции“ за възстановяване на миналото.

„Истинската им стойност е в това, че ни показват на какво е бил способен даден пейзаж.“

След това еколозите могат да проверят дали конкретният район действително е подходящ за възстановяване на съответното местообитание. В същото време място, в чието име няма никаква препратка към дървета или гори, днес може да се окаже идеално за залесяване. Затова Ник Крайт определя географските названия по-скоро като „отправна точка“.

А понякога те водят до забележителни завръщания.

Пейг Сейърс не доживява да го види, но през 2007 г. морският орел е повторно заселен в графство Кери, в Националния парк Киларни – на около 83 км от Слийв ан Илар.

Днес в дивата природа на Ирландия живеят около 150 морски орела. Те вече се размножават и поддържат собствена популация. На други места на острова продължават и усилията за завръщането на скалния орел.

Още по-любопитно е, че някои от морските орли вече са достигнали и района около Слийв ан Илар.

Може би един ден орлите отново ще свият гнездо на прочутата планина. И името ѝ отново няма да бъде просто спомен за животни, изчезнали от тази част на света, а описание на жива природа, която се е завърнала.