Мистичният райски остров в сърцето на езерото Виктория

Докато популярни туристически дестинации като Венеция ограничават броя на посетителите си, а Амстердам въвежда мерки срещу свръхтуризма, на един малък остров в Уганда ситуацията изглежда по коренно различен начин. Там почти няма туристи, хотели, електричество или течаща вода. Но там се намира и един природен феномен, който местните смятат за свещен.

Според репортаж на CNN водопадът Нанзири на остров Букаса е едно от най-слабо познатите, но и най-впечатляващите места в страната. Водата извира директно от скала, спуска се по отвесен склон и впоследствие се влива в езерото Виктория, откъдето продължава по течението на Нил. За много жители на Уганда това е не само природна забележителност, а свещено място, свързано с духовни ритуали и поклонничество.

Букаса е един от 84-те острова Сесе, разположени в езерото Виктория. Архипелагът заема площ от близо 9000 кв. км и е сред малкото места в света, където тропически острови се намират в държава без излаз на море.

Повечето посетители избират остров Бугала, където се намира административният център Калангала и където има къщи за гости, ресторанти и туристическа инфраструктура. Други острови, като Банда и Булаго, предлагат частни курорти, а Нгамба привлича посетители със своя център за опазване на шимпанзета, управляван от фондацията на Джейн Гудол. Букаса обаче остава почти непознат.

Остров Шура в Червено море се превръща в нова луксозна дестинация за богати туристи

Както разказва журналистът от CNN Грифин Ший, който посещава и описва мястото, да достигнеш до водопада е приключение само по себе си.

До острова се пътува с ферибот, който превозва местните жители, хранителни продукти и понякога дори селскостопански животни. След това следва придвижване с местните мотоциклетни таксита, известни като boda-boda, по тесни черни пътища.

Но дори след пристигането, откриването на Нанзири не е лесна задача. Мястото няма обозначения, а според местните жители никой не би могъл да го намери без водач. Именно затова Ший получава помощ от местните – духовната лечителка Мукака Шарифа, която твърди, че общува с духа на легендарния владетел Кинту, основател на кралство Буганда според местните вярвания.

Нейният брат придружава журналиста до светилището, откъдето започва последната част от пътешествието. Преди посещението на водопада всеки посетител преминава през ритуал по пречистване с вода и клони от фикус. Следва посещение на светилището, което пазителят нарича „дворец“, защото според местните вярвания там обитава духът на древния владетел. Посетителите получават традиционно посрещане с печени зърна кафе, които символизират приятелството и приемането им в свещеното пространство.

Круизите увеличават свръхтуризма и вредните емисии. Защо плащат по-ниски данъци от хотелите?

Нощта Ший прекарва именно в светилището заедно с десетки поклонници, пристигнали от различни части на Уганда с надеждата да намерят здраве, късмет или духовна подкрепа. Още преди изгрев тримата поемат към водопада. След кратко пътуване с мотоциклети пазителят спира групата и им казва, че последната част от маршрута трябва да извървят боси – част от местната традиция.

Постепенно нощта отстъпва място на първите слънчеви лъчи, а сред дърветата посетителите виждат Нанзири.

Най-необичайното при Нанзири е начинът, по който се появява водата. Тя буквално избликва директно от скалата, без над нея да има река или поток, създавайки впечатлението, че някой е отворил гигантски кран насред гората. След това кристално чистата вода се събира в малък басейн, спуска се по скалите и продължава към езерото Виктория.

Журналистът описва мястото едновременно като природна забележителност и свещено пространство, което ежедневно привлича поклонници, но почти не се посещава от туристи.

Пазителят на светилището признава пред медията, че би искал повече хора да научат за Нанзири. Средствата за поддръжка на комплекса са ограничени, а той и семейството му разчитат основно на даренията на поклонниците. В същото време, именно липсата на по-масов туризъм е помогнала мястото да запази автентичността си.

Така водопадът Нанзири остава едно от онези редки кътчета, където природата, местните вярвания и историята продължават да съществуват далеч от туристическите маршрути, въпреки че интересът към подобни дестинации по света постепенно нараства.