Takeaway напусна България. Bosch закрива инженерния си център. Заводи във Враца, Русе и Мездра затварят или свиват производство, а стотици работни места изчезват.

Тези решения нямат една обща причина. Европейската автомобилна индустрия е в криза, поръчките намаляват, разходите за труд и енергия растат, а международните групи пренареждат производството си между различни държави.

Тъкмо това обаче поставя България в по-трудна позиция. Когато една компания е принудена да избере къде да запази завод, инженерен център или следваща инвестиция, ниската цена вече не е достатъчен аргумент. Заплатите растат, хората намаляват, а по-евтини производствени локации има и другаде.

Затова все по-голяма тежест получават предимствата, които България все още има - ниско облагане, предвидими правила и възможност бизнесът да планира за години напред.

И именно тук данъчната политика започва да има пряко значение за следващото инвестиционно решение.

Министерството на финансите предлага еднократен данък върху т.нар. „свръхпечалба“ през 2027 г. за компании от шест сектора - банки, застрахователи, телекоми, големи хранителни вериги, обменни бюра и дружества за бързи кредити.

За всяка компания, която попада в обхвата на данъка, ще се изчислява средната ѝ данъчна печалба за периода 2020-2025 г. Към тази средна стойност ще се добавят 20%, с което ще се определи индивидуален праг за 2027 г. Само печалбата над този праг ще се облага допълнително с 33%.

МФ защитава мярката с аргумента, че част от високите печалби напускат страната като дивиденти, вместо да бъдат инвестирани в българската икономика. Пакетът съдържа и стимули за бизнеса, включително по-висок праг за регистрация по ДДС и ускорена амортизация за AI и високопроизводителна техника.

Спорът обаче бързо се измести от размера на данъка към доверието в самите правила.

Само три месеца по-рано финансовият министър Гълъб Донев заяви, че „и 2027 г. няма да има увеличение на данъците, няма да има промяна на данъчната система“. През септември МФ вече предлага допълнително облагане на шест сектора.

„Как да повярва бизнесът, че ще е само за една година?“, пита старши икономистът на ИПИ Лъчезар Богданов. Според него, ако данъкът донесе сериозни приходи, рискът е той да бъде удължен или впоследствие да обхване и други сектори.

Това е същинският проблем за инвеститора: днешната ставка може да бъде калкулирана. Много по-трудно се калкулира рискът правилата да се променят след вече направена инвестиция.

Оценката за бизнес средата се подобрява рязко, но растежът все по-често опира до недостиг на умения, достъп до капитал и администрация, която не смогва на темпото на компаниите

Българските предприемачи през 2026: Повече AI, повече идеи, същите проблеми с бюрокрацията

БНБ: Данъкът може да стигне до цената на кредита

Българската народна банка добави и втори аргумент - данъчната тежест може да не остане само върху компаниите, които я плащат.

Според гуверньора Димитър Радев базата за изчисляване на банковата „свръхпечалба“ смесва твърде различни години - от пандемията и почти нулевите лихви до инфлационния шок и последвалото им покачване.

По-същественият въпрос е как банките ще реагират след плащането на данъка. Печалбата е един от източниците на капитал, а по-малко капитал може да доведе до по-скъпо и по-трудно кредитиране.

„Вдигането на данъци има цена. Когато данъкът е върху финансовото посредничество, част от тази цена може да премине отвъд данъкоплатеца“, предупреди Радев.

Така данъчният спор вече излиза извън рамката на бюджетния приход. Ако кредитът поскъпне, цената стига и до компаниите, които трябва да финансират нови мощности, разширяване или придобивания.

А именно инвестициите са мястото, където България вече среща по-силна конкуренция.

Финансовият министър обвини управителя на централната банка, че излиза извън правомощията си, след като Димитър Радев предупреди, че данъкът върху банковите печалби има цена отвъд бюджета

Гълъб Донев видя политическа теза в БНБ, докато обясняваше, че няма да наднича за ракия

Bosch и Takeaway

Новият данъчен пакет не е причината Takeaway да напусне България или Bosch да закрива инженерния си център. Решенията са взети по-рано и имат собствени корпоративни причини. Те обаче показват как международните компании разпределят капитал и дейности между различни пазари.

Takeaway прекрати дейността си в България на 15 септември след повече от две десетилетия присъствие. Компанията обясни, че ще концентрира инвестициите си върху пазари с по-добри перспективи за растеж и устойчиви печалби.

Тоест България е загубила вътрешната конкуренция за ресурс в рамките на самата група.

При Bosch натискът идва от другаде. Компанията ще закрие Bosch Engineering Center Sofia до средата на 2027 г., като решението засяга около 670 души. Сред посочените причини са кризата в автомобилната индустрия, по-ниските производствени обеми и силният ценови натиск.

Но глобалната криза сама по себе си не решава кой център ще остане и кой ще бъде закрит. Когато групата намалява капацитета си, отделните локации започват да се сравняват по цена, кадри, производителност и стратегическо значение.

Точно същата логика вече се вижда и в производството.

Есенната прогноза залага на 3% ръст през 2026 г. и забавяне до 2,5% през 2027 г.; Фискалният съвет приема рамката за бюджета, но предупреждава за оптимизъм при растежа, петрола и лихвите

МФ вижда икономика на по-ниска скорост - растежът се топи, инфлацията остава

Когато България стане по-скъпата локация

Тази година германският производител на кабели и електронни компоненти MD Elektronik закри завода си във Враца, като около 550 работни места отпадат.

Японската Sumitomo Electric Bordnetze, производител на компоненти за автомобилната индустрия, закри завода си в Мездра и сви дейността си в Карнобат. Общо бяха засегнати около 1050 позиции. Сред посочените причини са високите производствени разходи и рязкото увеличение на заплатите, а част от производството беше преместено в Молдова и Румъния.

Този пример е особено важен, защото показва пряко какво се случва, когато разходното предимство на България отслабне: производството не изчезва непременно, а се премества към друга държава.

Производителят на облекло BTB Bulgaria също прекратява производствената си дейност, като решението засяга около 400 работни места.

Unilever премести производството си от Дебелец към свои мощности в Румъния, Гърция и Турция.

Част от тези случаи показват как отслабването на ценовото предимство увеличава риска производството да бъде преместено другаде. Това обаче все още не означава масово бягство на бизнеса.

Политически тази мярка влиза в тежък конфликт както със заявките на властта да не вдига данъците и да подкрепя растежа, така и с реториката за грешките от близкото минало. Новият данък отнема от растежа, като наказва успешните и инвестициите в експанзия

Данък „свръхпечалба“ не е решението

Картината е по-сложна от „компаниите си тръгват“

Проучване на Германо-българската индустриално-търговска камара сред 83 компании показва, че 70% планират да запазят или увеличат инвестициите си, а 77% не обмислят преместване. 13% дори пренасочват инвестиции от Германия към България.

Тези числа са важни, защото показват, че България продължава да печели част от регионалната конкуренция за капитал. Същото проучване обаче посочва сред основните предимства на страната ниската данъчна тежест и стабилната данъчна рамка.

И точно тук двете линии на историята се срещат.

Едното традиционно предимство - евтиният труд - постепенно отслабва. Другото - ниското и предвидимо облагане - остава важно именно защото компенсира част от загубата на ценово преимущество.

Ако и данъчната предвидимост започне да се разколебава, България губи още един аргумент в конкуренцията за следващата инвестиция.

Атина убеди милиардера Крис Рокос да стане данъчен резидент на страната и се опитва да привлече още фондове с щедри облекчения

„Животът е по-евтин и има слънце“: Гърция примамва хедж фондовете с данък от 5%

Гърция показва друг подход

Съседна Гърция тръгва в обратна посока по отношение на конкретни сектори.

Стандартното облагане там е по-високо, но Атина използва целеви стимули, за да привлече бизнес, който иска да развие.

През лятото страната въведе специален режим за мениджъри на хедж фондове и фондове за дялово инвестиране. При определени условия бонусите и carried interest се облагат с 5% вместо с 15%.

За да се ползва облекчението, гръцката структура трябва да прави поне 3 млн. евро оперативни разходи годишно. Така стимулът е обвързан с реално присъствие и разходи в страната.

Основателят на хедж фонда Rokos Capital Management Крис Рокос, един от най-големите данъкоплатци във Великобритания, вече премести данъчната си резидентност в Гърция. Неговият фонд управлява около 22 млрд. долара.

Паралелно с това Millennium Management, един от най-големите хедж фондове в света с над 97 млрд. долара активи под управление, подготвя офис в Атина.

Този модел няма как просто да бъде копиран в България. Важен е принципът: държавата първо определя какъв бизнес иска да привлече, след което създава конкретно предимство за него.

У нас в момента се случва друго. Част от старото ценово предимство отслабва, а едновременно с това държавата предлага ново облагане за вече печеливши компании само три месеца след обещание, че данъчната система през 2027 г. няма да се променя.

Затова Bosch, Takeaway и затворените заводи са важни за този спор, макар данъчният пакет да не е причина за техните решения.

Те показват колко лесно капитал, производство и работни места могат да бъдат насочени другаде, когато международна компания прецени, че друга локация предлага по-добра сметка. А когато България вече не може да разчита толкова силно на евтин труд, логичният ход е да пази и развива останалите си преимущества.

Данъчната предвидимост е едно от тях.

Всяка промяна в данъчните правила влиза в сметката на следващия инвеститор. А България вече трябва да се бори за всеки завод, инженерен център или дори хедж фонд.