„Животът е по-евтин и има слънце“: Гърция примамва хедж фондовете с данък от 5%
Атина убеди милиардера Крис Рокос да стане данъчен резидент на страната и се опитва да привлече още фондове с щедри облекчения
,fit(1001:538)&format=webp)
В началото на тази година един от водещите лондонски хедж фондове, който има офиси по цял свят, получи необичайно предложение от представители на гръцкото правителство.
„Представители на Гърция дойдоха в офиса ни с много привлекателно предложение. Те представиха данъчните предимства за хедж фондовете“, разказва ръководител в компанията.
Това лято Гърция се включи в надпреварата с Великобритания, Швейцария и страните от Персийския залив за привличане на хедж фондове. За целта страната въведе нов данъчен режим, който трябва да насърчи инвестиционните компании да изградят реална дейност в Атина.
Средиземноморската държава от години предлага данъчни облекчения на заможни хора. През юни, след консултации с мениджъри на хедж фондове, правителството тихомълком въведе специални стимули за хедж фондове и фондове за дялово инвестиране.
Ръководителите, които отговарят на условията и се преместят в Гърция, плащат данък от 5% върху бонусите и т.нар. carried interest – дела от печалбата, който инвестиционните мениджъри получават от успешни сделки, пише Financial Times. Обичайната ставка е 15%.
Тази седмица Атина постигна най-големия си успех досега, след като стана ясно, че милиардерът Крис Рокос, който управлява хедж фонд, е преместил данъчната си резидентност от Великобритания в Гърция.
Василис Карадзас, съветник на финансовия министър Кириакос Пиеракакис, ухажваше Рокос в продължение на месеци, докато той обмисляше къде да се премести. Пиеракакис разказва, че малко преди да обяви решението си, Рокос е прекарал един час в кабинета му.
Рокос последва няколко други известни богаташи, които напуснаха Великобритания през последните години заради затягането на данъчната политика от лейбъристкото правителство, високия данък върху наследствата и премахването на облекченията по режима „non-dom“, пише FT.
По думите на Карадзас инвестиционни компании от Персийския залив също проявяват все по-силен интерес към Гърция на фона на конфликта, избухнал след американските и израелските удари срещу Иран през февруари. Карадзас, който е сред авторите на данъчните стимули, посочва, че Атина вече е разговаряла с няколко големи хедж фонда за започване на дейност в страната.
От 2019 г. заможни чужденци и гърци, които преместят данъчната си резидентност в страната, могат срещу фиксиран годишен данък от 100 000 евро да изключат доходите си от чужбина от гръцкото облагане.
Подобен, но по-скъп режим действа и в Италия, където фиксираният годишен данък е 300 000 евро. Той вече привлече ръководители на фондове за дялово инвестиране, банкери и предприемачи.
Чужденците са освободени и от гръцкия данък върху наследството за активите, които притежават извън страната.
Преференциалното облагане за мениджърите на хедж фондове и фондове за дялово инвестиране е обвързано със сериозно условие. Гръцката структура, която ги наема, трябва да изразходва поне 3 млн. евро годишно за дейността си в страната.
Правителството е определило този праг, за да гарантира, че фондовете ще развиват реален бизнес, и да отсее компаниите, които търсят единствено формално присъствие.
„Основната цел е да дойдат тук и да създадат истински бизнес“, казва Карадзас пред FT. „Или идвате сериозно, или изобщо не идвате.“
Данъчните стимули са уредени така, че инвестиционните мениджъри да могат да откриват дейност в Гърция, без да възникват непредвидени данъчни задължения за международния им бизнес извън страната.
Ръководителите, които идват от чужбина, могат да се възползват и от т.нар. режим 5C. При изпълнение на условията половината от трудовите им доходи се освобождават от облагане за срок от седем години.
Освен към Лондон и Персийския залив гръцките власти насочват вниманието си и към инвестиционните компании в Швейцария.
„Гърция е добро място за творческите индустрии, но още не е ясно дали е подходяща за бизнес“, казва пред FT европейски медиен предприемач, който миналата година се е преместил от Лондон в Атина след повече от две десетилетия във Великобритания.
„Животът е по-евтин и има слънце“, допълва той.
Гръцки инвеститор, който живее в Лондон, разказва, че познава поне 20 гръцки семейства, преместили се от британската столица в родината си през последните две години.
„Дълбоко в себе си те предпочитат да останат в Лондон, но данъкът върху наследството не им остави избор“, казва той пред FT. Във Великобритания ставката достига 40% за активите над определен праг и се прилага дори за чужденци.
„Запитванията за Гърция от заможните ни клиенти във Великобритания определено се увеличиха, но на този етап тя не е предпочитаната дестинация“, коментира Венсан Лазими, партньор в парижката адвокатска кантора Jeantet. „Най-често избират Италия или Швейцария, по-рядко Дубай и Гърция.“
Карадзас смята, че подобреното състояние на публичните финанси постепенно ще промени нагласите.
„Гърция има сигурна фискална перспектива за следващото десетилетие“, заявява той. „Дългът ни е преструктуриран, бюджетът се движи по предвидима траектория и не се налага да повишаваме данъците.“
Пристигането на международни хедж фондове може да има ефект, който далеч надхвърля преместването на сравнително малък брой високоплатени ръководители, смята Василис Визас, ръководител на данъчните и правните услуги в PwC Greece.
„В Гърция има по-малко от дузина лицензирани мениджъри на хедж фондове и те управляват предимно гръцки активи“, посочва Визас. „За първи път тук може да има хора, които управляват значителни международни активи.“
Залогът е по-голям от това „десетима богати хора да дойдат и да харчат много пари“, допълва той. Международните компании могат да създадат около себе си цяла мрежа от доставчици на услуги за управление на активи, каквато досега в Гърция не е съществувала.
Потокът от нови компании и служители може да бъде ограничен от недостига на качествени офис площи, подходящи жилища за ръководители и места в международните училища.
Inspired Education Group, която притежава частни училища по цял свят, навлезе на гръцкия образователен пазар през септември 2024 г. с придобиването на известните атински училища „Мораитис“ и „Костеас-Гейтонас“.
Компанията изгражда и трето училище с 1300 места в комплекса „Елиникон“, най-големия проект за градско обновяване в Европа. То ще предлага както гръцка, така и международна учебна програма.
„След идването на новото правителство придобихме по-голяма увереност в стабилността и възможностите за растеж в Гърция“, казва пред FT Надим Нсули, основател и главен изпълнителен директор на Inspired.
„Виждаме хора от Южна Европа и Близкия изток, които се преместват в Атина. Засега те не идват от Лондон, защото градът все още не се възприема като финансов център.“
Жилищният пазар в Атина се възстанови, а цените вече надхвърлят равнищата отпреди дълговата криза, посочва Димитрис Манусакис, ръководител на Savills Greece.
„Има сериозен недостиг на нови жилища“, казва той.
Южните предградия на града, крайбрежна зона, известна като Атинската ривиера, привличат все повече чуждестранни купувачи от Азия, Арабския полуостров и Израел.
За част от тях разходите по сделките скоро може да се увеличат. В началото на месеца гръцкото правителство предложи данъкът върху прехвърлянето на имоти за купувачи извън ЕС да бъде повишен от 3% на 15%.
Кампанията за привличане на инвестиционни компании е забележителен обрат за страна, която само преди десетилетие се бореше да задържи капитала в границите си.
В разгара на дълговата криза през 2015 г. гръцките банки бяха поставени под капиталов контрол, а в продължение на години държавата увеличаваше данъците, за да стабилизира публичните си финанси.
Атина има още работа, преди да привлече международните финансови компании в по-голям мащаб.
Ръководителят на лондонския хедж фонд, до когото е достигнало предложението на гръцкото правителство, признава, че служителите засега не са готови за подобна стъпка.
„Проучихме възможността, но за момента няма желаещи“, казва той.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)