България и Гърция са постигнали споразумение за предаването на тленните останки на цар Самуил на българската държава. Това съобщи министър-председателят Румен Радев в началото на днешното правителствено заседание.

Очаква се Министерският съвет да одобри споразумението с Република Гърция и да упълномощи министъра на културата да го подпише със своя гръцки колега. Документът предвижда взаимно предаване за съхранение на исторически артефакти, религиозни и културни ценности и реликви.

По думите на премиера усилията на България за връщането на останките на цар Самуил започват още през 1965 г., когато гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос ги открива при разкопки в базиликата, изградена от цар Самуил на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро.

Всъщност останките, свързвани с цар Самуил, са открити от проф. Мицопулос през 1969 г. Идентификацията на един от скелетите като този на Самуил стъпва върху няколко аргумента: погребаният е мъж на около 70 години с много висок социален статус; открит е заедно с останки от плетена ризница и скъпа тъкан; има зле зараснала фрактура на лявата ръка. Именно датировката, травмата и царският характер на погребението са основните аргументи, с които находката се свързва със Самуил.

През 2014 г., около 1000-годишнината от смъртта на Самуил, темата отново влиза в публичния дневен ред. Музеят на византийската култура в Солун показва костите пред публика, а тогавашният президент Росен Плевнелиев посещава музея с българска делегация.

От години двете съседни държави водят преговори за връщането на тленните останки на цар Самуил в България, срещу религиозни свитъци от манастира "Икоси Финица", към които претенции има Гърция, посочва през 2024 г. БНР.

Радев благодари на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и подчерта, че решението е знак за добросъседство между двете държави. Според него темата за цар Самуил днес може да бъде част от по-широкия диалог между България и Гърция, а не повод за разделение.

Официалната церемония по предаването ще се състои на 3 октомври в Музея на византийската култура в Солун. Домакин ще бъде министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис, а от българска страна ще присъства премиерът Радев.

Заедно с останките на цар Самуил на България ще бъдат предадени и останките, открити в още два саркофага в базиликата на остров Свети Ахилий. Смята се, че те принадлежат на цар Гаврил Радомир и на други членове на царското семейство.

След транспортирането им до София останките ще бъдат положени в специален саркофаг в църквата „Света София“.

Радев покани гражданите да присъстват на посрещането им на 3 октомври, събота, от 12:30 ч. на площад „Батенберг“ пред Княжеския дворец. Оттам ще тръгне шествие към църквата „Света София“.

Значението на връщането на останките

Връщането на останките, свързвани с цар Самуил, поставя отново в центъра на общественото внимание една от най-важните фигури в средновековната българска история – владетел, чиято епоха бележи последната голяма фаза от съществуването на Първото българско царство.

„Непобедим по сила, ненадминат по храброст – такива характеристики му се дават“, казва пред БГНЕС проф. Георги Николов, председател на Македонския научен институт и автор на монографията „Из историята на Самуилова България“.

Зад тези определения стои конкретна историческа реалност. Самуил не е владетел на кратък военен епизод, а на продължителен конфликт, който променя политическата карта на Балканите. Управлението му се вписва в едно от големите противопоставяния между българската държава и Византия – сблъсък, в който и двете страни влагат значителен военен, политически и икономически ресурс.

„От историческа гледна точка, ако погледнем, наистина той в продължение на 40 години води война, като срещу себе си има също не по-малко могъщ владетел, какъвто е Василий II Българоубиец“, отбелязва проф. Николов.

Именно този контекст е важен за разбирането на мястото на Самуил не само в българската, но и в европейската средновековна история. България от края на X и началото на XI век не съществува изолирано от процесите на континента. Балканите са пространство, в което се пресичат интересите на империи, царства и династии, а българо-византийското съперничество има отражение далеч отвъд непосредствените граници на двете държави.

Самуил се изправя срещу Византия – империя със значителни военни, административни и икономически ресурси. От другата страна стои българска държавна традиция, принудена да се адаптира към условията на продължителна война. В този смисъл историческото значение на Самуил не се изчерпва с образа му на военачалник. Той е владетелят, при когото българската държавност продължава съпротивата си в една от най-тежките епохи за страната.

Връщането на останките, свързвани с него, добавя и друго измерение към тази история – измерението на паметта. Десетилетия след откриването и съхраняването им в Гърция, те се превръщат не само в археологически обект, а в материално свидетелство за епоха, около която средновековните хроники, научните изследвания и националната памет изграждат образа на един от най-значимите български владетели.

За проф. Николов събитието има значение не само за историческата наука, но и за начина, по който съвременна България осмисля собственото си минало.

„Това е една голяма новина, която като историк мога да кажа, че тя ще бъде записана в аналите на това, което става сега в днешно време“, подчертава той пред БГНЕС.