Необичайна находка хвърля нова светлина върху загадъчен човешки родственик
Анализ на древни протеини показва, че всички 20 изследвани останки от Homo naledi принадлежат на женски индивиди, което поставя нови въпроси за поведението на вида
,fit(1001:538)&format=webp)
Човекоподобни вкаменелости излизат наяве от дълбоките и извити галерии на пещерната система Rising Star в Южна Африка през последното десетилетие. Откритията там разтърсват представите на учените за човешкия произход. Сега ново изследване върху пола на откритите индивиди предлага още една неочаквана и озадачаваща гледна точка към този необичаен човешки родственик.
През 2015 г. учените описват за първи път малък и загадъчен вид хоминин въз основа на изключително богат набор от вкаменелости, открити в камерата Диналеди в пещерната система.
Въпреки че мозъкът му е бил едва малко по-голям от този на шимпанзе, изследователите предполагат, че видът, наречен Homo naledi, умишлено е погребвал мъртвите си дълбоко в пещерата. Това би било изключително сложна практика, която доскоро се смяташе за характерна единствено за хората. Според учените представителите на вида може дори да са гравирали символи по скалните стени.
Новото изследване добавя още една загадка. Учените успяват да извлекат древни протеини от зъбите на 20 индивида, открити на мястото, и стигат до заключението, че всички те принадлежат на женски екземпляри.
„Когато получихме резултатите, много учени се притесниха. Това не беше нещо, което очаквахме“, казва пред CNN палеоантропологът Лий Бъргър, ръководил разкопките и съавтор на новото изследване.
„Две лаборатории анализираха данните. Проверихме ги два пъти, защото не искахме да става дума за вътрешна грешка“, добавя той.
Изследването е ръководено от молекулярния биолог Палеса Мадупе, докато работи в Института Globe към Копенхагенския университет. Той е един от пионерите в изследването на древни протеини чрез метода на палеопротеомиката.
Днес Мадупе е постдокторант в института „Макс Планк“ за еволюционна антропология. Тя анализира 23 проби от зъбен емайл. Две от тях не дават полезна информация, а други две принадлежат на един и същ индивид, което оставя крайна извадка от 20 души.
За да определят пола, учените търсят мъжката версия на протеина амелогенин, която се среща само върху Y-хромозомата. Този биологичен маркер обаче напълно отсъства във всички проби.
При хората и другите бозайници женските обикновено имат две X-хромозоми, докато мъжките носят една X и една Y-хромозома. Наличието на свързаната с Y-хромозомата версия на амелогенина би показало, че даден зъб принадлежи на мъжки индивид.
Макар методът да е сравнително нов, той вече е използван успешно при древни останки, включително вкаменелости на възраст около 2 милиона години от още по-древни човешки родственици. Останките от Homo naledi са на възраст между 335 000 и 241 000 години.
Според Бъргър още през 2015 г. е трябвало да забележи, че останките вероятно са женски.
Възрастните индивиди, открити в камерата Диналеди, показват много малки различия в размерите, формата и другите физически характеристики. Обикновено между мъжките и женските съществуват по-изразени различия – явление, известно като полов диморфизъм.
„Когато описахме тези хоминини през 2015 г., обърнахме внимание, че това е видът с най-слабо изразен полов диморфизъм сред всички известни древни хоминини“, отбелязва Бъргър.
Според него това е един от най-ценните научни уроци, произтичащи от откритието.
Мозъкът на Homo naledi е бил приблизително една трета от размера на мозъка на съвременния човек.
Защо в пещерата са открити единствено представители на единия пол?
Бъргър смята, че това е пример за полово разделение в погребалните практики.
„Homo naledi е погребвал своите близки чрез ритуали, които са ги разделяли след смъртта според пола и социалната им роля“, твърди той.
Самото изследване, публикувано в научното списание Cell, предлага и друго възможно обяснение. Възможно е генът AMELY, който кодира мъжката версия на амелогенина, да е мутирал или да е бил загубен с течение на времето.
Енрико Капелини от Копенхагенския университет посочва, че подобно изчезване на целия ген е наблюдавано при някои живи мъже, както и в ДНК на мъжки неандерталец. Според него обаче е изключително малко вероятно подобна генетична особеност да се среща при половината от изследваните индивиди или дори при цяла популация.
„И двата сценария – липса на мъжки представители в пещерната система Rising Star или систематично отсъствие на гена AMELY – са изключително интригуващи и биха имали сериозни последици за разбирането на биологията и еволюцията на този вид“, коментира той.
Повече въпроси, отколкото отговори
Палеоантропологът Райън Макрей от Националния природонаучен музей „Смитсониън“, който не участва в изследването, отбелязва, че пещерната система Rising Star и Homo naledi са толкова необичайни, че неизбежно ще продължат да предизвикват научен и обществен интерес.
„Дори ако действително става дума за струпване само на представители на единия пол, това поражда повече въпроси, отколкото отговори. Защо само жени?“, казва той.
„Знаем къде са се озовали телата на тези индивиди, но не знаем как са попаднали там, нито къде и как са живели.“
Друг скептик е археологът Майкъл Петралия от университет Грифит. От години той твърди, че няма достатъчно доказателства в подкрепа на идеята, че Homo naledi е погребвал мъртвите си или е създавал скално изкуство – дейности, предполагащи високо развити познавателни способности.
Според него твърдението, че това е първото известно погребално място, предназначено само за един пол, е преувеличено. Въпреки това той няма причина да се съмнява в определянето на пола чрез протеинов анализ.
„Що се отнася до интерпретацията, че преобладаването на женски индивиди подкрепя тезата за погребение, бих казал да не прибързваме да правим изводи“, коментира той.
Петралия допуска, че Homo naledi, подобно на някои съвременни примати, може да е живял в групи с много повече женски, отколкото мъжки индивиди.
Той дава за пример шимпанзетата, при които съществуват групи, съставени само от женски. Приматолозите са наблюдавали и малки групи от женски с потомство, които използват скални навеси и входове на пещери за сянка, защита от жегата или укритие от дъжда.
Бъргър обаче подчертава, че ако възрастните представители на вида действително са живели разделени по пол, в пещерата би трябвало да има и момчета. Такива обаче не са открити, въпреки че археолозите са намерили останки от множество деца.
„Мисля, че дори най-подробните ни критици ще трябва да се замислят сериозно върху това, защото вероятността всичко да е резултат от естествен процес е едно на милион“, заключава Бъргър.
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)