Представете си скорпион с размерите на бейзболна бухалка, който се движи по мъхести скали и дървовидни структури, преди да се потопи в близкия поток.

Така екип от учени описва най-големия известен скорпион, обитавал територията на днешна Великобритания преди около 415 милиона години. Както съобщава CNN, до това впечатляващо откритие се стига, след като експерти преразглеждат вкаменелости, съхранявани в Природонаучния музей в Лондон повече от век. Сглобяването на тези екземпляри заедно с по-скорошни открития позволява на учените да изградят много по-ясна картина за организма, който дълго време е бил смятан за вид ракообразно, подобно на омарите.

Изследване, публикувано в научното списание Palaeontology, установява, че видът Praearcturus gigas е достигал дължина около 1 метър.

„Това е изключително масивен организъм“, коментира Ръсел Бикнел, палеобиолог в университета Флиндърс, Австралия. „Не бихте искали да срещнете това същество в тъмна уличка. То е истинско чудовище.“

Вкаменелостите на създанието са идентифицирани за първи път през 1870-те години. Първоначално се е смятало, че принадлежи към изоподите (вид ракообразни). Едва през 80-те години на миналия век учените започват да предполагат, че може да е древен скорпион. Този процес подчертава значението на „ревизионната наука“ – способността на изследователите да преразглеждат материали с нови технологии и постоянен научен интерес.

Изследователският екип, ръководен от Ричард Хауърд, уредник на колекцията от изкопаеми членестоноги в Природонаучния музей в Лондон, използва компютърна томография за анализ на фосилите. Основното доказателство е гръдната кост (стернумът) – пластина от долната страна на животното. Нейната издължена триъгълна форма с характерен жлеб по средата напълно съвпада с тази на друг древен скорпион, открит в Канада през 2015 г.

Освен впечатляващите си размери, P. gigas е имал и други забележителни характеристики. Праисторическият хищник се е отличавал с впечатляваща анатомия, включваща гигантски щипки с дължина около 16 сантиметра – размер, близък до стандартна банкнота и четири пъти по-голям от този на най-едрите съвременни скорпиони. Животното е имало масивно бронирано тяло, а главата, краката и щипките са били покрити с груби подутини. Сред най-интересните му характеристики са уникалните коремни клапи (латерални епимери), които, според учените, са подпомагали плуването му. Подобна структура досега не е откривана при друг известен на науката скорпион.

Скорпионът е живял през Ранния девон, когато животът на Земята е бил предимно воден. Тогава нивата на кислород са били ниски, а границите между сухоземни и водни животни – неясни.

Ако това голямо същество е обитавало само сушата, е щяло да срещне сериозни затруднения с намирането на храна, тъй като тогавашната наземна плячка е била основно от миниатюрни акари. Според д-р Хауърд е малко вероятно „нещо с размерите на куче да се разхожда и да лови подобни микроскопични същества“.

Затова екипът предполага, че P. gigas е водил земноводен начин на живот, хранейки се с примитивни бронирани риби в древните водни басейни. Големият му размер на сушата вероятно е служил като защита от хищници.

Въпреки сериозните доказателства, някои експерти остават скептични. Джейсън Дънлоп, научен директор в Природонаучния музей в Берлин, посочва пред CNN, че все още липсват ключови фосили: прочутото жило на опашката и специфичните сетивни органи по корема, наречени пектини.

Ричард Хауърд признава, че екземплярът е непълен, но отговаря с логичен аргумент: „Ако откриете скелет на динозавър без глава, не предполагате просто, че той не е имал такава.“

Въпреки дебатите, това проучване осветлява праисторическите гиганти и изисква значително актуализиране на глобалните палеобиологични бази данни, което трайно променя разбирането ни за еволюцията на тези древни хищници.